Добавена стойност за малкия бизнес

Що е то

Касовата отчетност e мярка, която дава възможност на избралите я лица да внасят ДДС по продажбите си едва когато получат плащане от своите клиенти. От друга страна, ползващите този режим, могат да искат данъчен кредит за покупките си едва след като платят на своите доставчици. Използващите касова отчетност по ДДС лица издават фактури, в които това е обозначено и по които клиентите им могат да ползват данъчен кредит едва след като платят.

В някои държави с цел защита на бюджета е предвидена предсрочна изискуемост. Например в Румъния, ако до 90 дни не е получено плащане, данъкът трябва да се внесе. Тъй като това е сериозен компромис с целта на схемата, е препоръчително подобен срок да е по-дълъг.

Кой е засегнат

Малките и средните предприятия са значителна част от икономиката на ЕС и по данни на Европейската комисия делът им е 99% от всички икономически оператори в съюза. Това ги прави основен играч в областта на икономическото развитие, заетостта и социалната интеграция. Същевременно те са много по-уязвими към отрицателните ефекти на явления като междуфирмената задлъжнялост. Затова и касовата отчетност е насочена към най-малките от тях.

Според директивата на ЕС схемата се прилага от лица с оборот до 500 хил. евро годишно, но всяка държава има възможност да поиска увеличаването на прага до 2 млн. евро. Разнообразието от прилаганите прагове в ЕС е голямо. В някои държави режимът се прилага без праг по отношение на определени сектори (Франция, Германия – за услуги). Официалният анонс на Министерството на финансите е, че България ще приеме праг от 500 хил. евро, което е стандартът според директивата.

За и против

Основното преимущество за фирмите, които използват касовото отчитане на ДДС, е, че те няма да бъдат затруднени да внасят косвения данък в бюджета по сделки, за които все още не са получили плащане от своите контрагенти.

При сега действащите правила, ако фирма продаде стока за 100 лв. на 20 август 2014 (в изолирания случай, когато няма други сделки) тя трябва да внесе 20 лв. ДДС до 14 септември, без значение кога й е платено. Ако обаче прилага касова отчетност и получи плащане на 1 октомври, същата фирма ще трябва да внесе ДДС в бюджета до 14 ноември. Ако получи две плащания по 60 лв. на 25 август и 1 октомври, тя ще трябва да внесе 10 лв. ДДС до 14 септември и още 10 лв. до 14 ноември. Тази мярка има благоприятен ефект за фирми, които срещат проблеми с намиране на оборотни средства за заплащане на ДДС, който те реално не са получили от своите клиенти, защото ще подобри тяхната ликвидност. До голяма степен обаче положителният ефект от мярката ще зависи и от това дали прилагащите я фирми търсят вземанията от контрагентите си заради възможността да бъде предвидена предсрочна изискуемост, ако плащане не постъпи в определен срок. В горния пример при предсрочна изискуемост от 6 месеца, ако контрагентът не плати до 25 февруари 2015, фирмата все пак ще трябва да внесе 20 лв. ДДС по сделката до 14 март 2015.

Така облекчението ще има временен ефект, а не характер на освобождаване от ДДС при лоши дългове (bad debt relief), каквото прилагат в някои други страни членки – Великобритания, Словения. Режимът косвено ще подобри и ликвидността на прилагащите го, като премахне възможността купувачът да ползва данъчен кредит преди да си плати. Той би предпочел да плати първо по фактурите с касова отчетност, вместо да ги задържа. Тук обаче е и големият въпросителен. В определени случаи клиентите на малкия бизнес са в господстващо положение и диктуват условията по договорите, включително и щедри срокове за разплащане. При сега действащите правила те могат да ползват данъчен кредит преди плащането на самия данък, което след въвеждането на касовата отчетност няма да е възможно за издадени фактури по този режим. Има съмнения относно атрактивността на мярката за малките фирми пред заплахата да загубят голям клиент, който може да не хареса неудобството. Трудно е да се предскаже дали те са основателни, но дори и да има подобни затруднения, те могат да бъдат изгладени на следващ етап от въвеждането на касовата отчетност. Ефективността и атрактивността на мярката зависят от сложността на процедурата по регистрация и условията за използването й. На нея не трябва да се гледа като на награда за добрите данъкоплатци и прилагането й да се обвързва с много условия като липса на неплатени данъчни задължения или на скорошни нарушения.

Страничен, но положителен, ефект на касовата отчетност на ДДС е стесняването на възможността за ДДС измами. Най-често косвеният данък се източва чрез тегленето на кредита по фактура за фиктивна сделка. Ако се прилага касова отчетност, ще се намали кръгът от лица, имащи право на данъчен кредит, без да са платили ДДС.

Какво следва

Предложението за промени в законодателството, с които да се въведе касова отчетност, трябва да бъде гласувано в парламента. А модификациите, в които тя може да бъде приета, в крайна сметка са различни. Важно е, веднъж гласувани, правилата да бъдат обнародвани възможно най-скоро, защото определено асимилацията им и адаптацията към тях ще отнеме известно време. Ще има нужда и от пренастройване на подзаконовата уредба, а вероятно и някои от ДДС формулярите за работа с новия режим.

Тези, които могат да се регистрират, ще трябва да преценят ефективността на мярката за техния бизнес, както и наличието на условия за регистрация, нуждата от промяна на договорки и търговски практики. За техните контрагенти въвеждането на касовата отчетност ще означава нови алгоритми за плащане и ползване на данъчен кредит, а вероятно и настройка на счетоводните системи.  

* Милен Райков е директор "Данъци" в EY България