Данъчно неравенство

Въпреки по-тесния кръг, новият текст ще създаде проблем за много фирми. Според мотивите към приетия вече законопроект с по-дългия срок за преобразувания ще бъде защитен интересът на фиска чрез увеличена възможност за контрол и налагане на обезпечителни мерки. Само че приетият подход за защита на интересите на хазната е на принципа "покрай сухото гори и суровото". Увеличаването с два месеца потенциално засяга всички преобразувания без значение кой ги е предприел. А и понастоящем обработката на заявленията за преобразуване от Търговския регистър отнема доста повече от желаното.

Пак според, мотивите тъй като подобни сделки се подготвят дълго, предложеното удължаване няма да затрудни търговския оборот. Вярно е, че проучванията по подобна сделка могат да траят месеци, но те няма как да текат след уведомяване на НАП. Има много различни начини за прехвърляне на бизнес – сделка с активи, цялото предприятие, акциите/дяловете, вливане или сливане. Вземането на решение да се извърши сделка, изборът на контрагент и нейната форма са резултат от сложен процес на проучване и преговори. Обикновено уведомление се прави, след като всички предпоставки за преобразуването са изпълнени, т.е. след договора за преобразуване, определяне на съотношението на замяна, приемането на доклади на одиторите и на управителните органи, решения на общи събрания и т.н.

Освен че ще доведе до забавяне, мярката може и да не постигне желания ефект, а просто да подтикне към търсенето на други форми за постигане на същите резултати, които не са обхванати от приетата мярка. Например до отклонение от облагане се стига и чрез продажба на активи на нереално ниски цени.

Не става ясно и защо се засягат точно преобразувания, при които правоприемникът става солидарно отговорен за данъчните задължения на прехвърлителя, с което фискалният интерес е защитен, което не важи за всички други алтернативи.

Глътка въздух

България е от малкото държави, която поставя ползването на облекчения, произтичащи от международните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в зависимост от предварителна процедура. Тя предвижда превантивен контрол, основан на формална проверка на обстоятелствата за прилагане на СИДДО. Становището, което се издава, не е задължително за ревизиращия екип. Ръстът на чуждестранните инвестиции, усложняването на практиките по финансирането им, както и увеличаването на обема на закупените услуги от чужбина в последните години, обаче все повече затрудняват администрирането на процедурите по контрол на приложението на СИДДО. Затова тази година беше прието и увеличаване на прага на дохода на чуждестранно лице, над който следва да се иска разрешение за ползване на данъчно облекчение – от 100 хил. на 500 хил. лева за година.

Промяната се приветства, но тя не решава големия проблем – самото съществуване на процедурата. Който се е занимавал повече с нея, знае добре, че тя не е проста проверка за наличието на определени обстоятелства. От искащите облекчения чуждестранни лица, получаващи доходи от България, се искат купища документи, невинаги свързани с конкретното облекчение. Процедурата се използва, за да се търсят какви ли не предполагаеми грехове – нерегистрирана стопанска дейност в страната, скрито разпределение на печалби, непазарни цени. Като капак издадените становища по приложение на СИДДО нямат обвързваща сила и могат да се преревизират. Най-възмутителна е обаче отговорността да се плащат лихви дори при пълно облекчение, ако искането за становище не е подадено навреме. Пример: по СИДДО с Австрия българският 10% данък върху лихви, плащани към австрийски кредитори, се намаля до нула.  Въпреки това, ако се забавим в подаването на документи за искане на разрешение за прилагане на облекчението, държавата иска лихва за периода на забавянето. Логиката, облечена в закон (за мен напълно сбъркана), е, че за това време държавата би могла да ползва парите.

Всяка година, откакто процедурата беше приета през 2003 г., бизнесът иска отмяната й. Съдебната практика по отказите за облекчения набъбна бързо, а някои скорошни решения в полза на данъкоплатците станаха повод за законодателни промени. Споделям мнението, че процедурата по приложението на СИДДО нарушава две от основните свободи на ЕС – тези на движение на услуги и на движение на капитали, като поставя в неравностойно положение чуждите контрагенти. Може би е въпрос на време казусът да бъде отнесен до Европейския съд.

Тъй като пряко засяга чуждите партньори на местния бизнес, начинът на приложение на СИДДО е витрина на данъчната среда. Ако България иска тя да изглежда по-толерантна и предсказуема, следва да спре да затруднява прилагането на облекченията. Би могло да се помисли за предварителен контрол по желание на данъкоплатеца, но за да има смисъл от него, на становищата трябва да бъде придадена обвързваща сила.

Повече игрово време

Както в повечето държави, преди да стигне до съд, обжалването на ревизионни актове в България минава през предварителен контрол на администрацията. Той се осъществява от дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ). Досега те имаха за произнасяне 45 дни, които с измененията се увеличават на 60. Освен това срокът вече тече не от подаването на жалбата в НАП, а от препращането на преписката от ревизорите към ОУИ, което идеално би трябвало да стане за 7 дни.

Практиката показва, че има системно забавяне в решаването на жалбите. Масово се използва възможността да се иска тримесечно удължаване на срока за произнасяне по взаимно споразумение с данъкоплатеца. Дори и в такъв случай жалбите се решават в последния момент (често за да се провери дали данъкоплатецът ще посмее да отнесе спора до съда), което показва, че едва ли увеличеното време повишава качеството.

На пръв поглед 15 дни не са толкова много. Затова при публикуването на предложението повечето критики бяха насочени към промяната на началния момент на срока, тъй като тя затруднява данъкоплатците при следенето на сроковете в процеса и създава предпоставки за пропускане на срокове.

По-големият проблем е в това, че обжалването струва на държавата пари заради лихвите, които тя дължи при оборен акт. При огромния обем зле обосновани ревизионни актове, които данъкоплатците обжалват, удължаването на процеса би означавало и потенциално повече разходи за лихви за бюджета. Дори и при ниската законна лихва в момента, допълнителните дни биха стрували на държавата над 6 хил. лв. на всеки оборени 1 млн. лв. данъчни задължения, а използването на възможността за тримесечно удължаване на обжалването би излязло допълнителни 25 хил. лв. А в случай че бъде назначена повторна ревизия, лихвите, които държавата може да плаща, в крайна сметка често минават 20% от спорните задължения.

Сроковете в процедурите по обжалване наистина са доста кратки, но усилията могат да бъдат оптимизирани чрез пренасочването им основно към сивия сектор. Нещо повече - често произнасянето на административната инстанция по такива жалби е насочено към "закърпване" на зле мотивирани актове, което съдебната практика приема за нормално, тъй като ОУИ е част от структурата на НАП. Само че нека напомним, че 14-дневните срокове за данъкоплатците също не са достатъчни. Ревизионните актове заедно с приложенията понякога са в обем стотици страници. Така за засегнатия, който обичайно не е специализиран, колкото органа по приходите, не е лесно да ангажира специалисти и да подготви качествена жалба в срок. На призивите на бизнеса за увеличаване на тези срокове обаче не беше обърнато внимание.

Къде е съдията

Приетите и отхвърлените промени (виж карето Какво не мина) на ДОПК явно обслужват непосредствени интереси на администрацията. Това е нормално, тъй като тя е единият основен играч в данъчния процес. Би било добре обаче най-накрая да бъде чут и другият - този на бизнеса. Особено когато се декларира желанието събирането на публичните приходи да "се основава в най-висока степен на доброволното спазване на закона". Традицията ДОПК да се променя по вкуса на администрацията води до осезаема разлика в правата на страните в него, чието задълбочаване излъчва негативен сигнал относно българската данъчна среда. И докато другите данъчни закони, къде по инициатива на законодателя, къде заради приложението на международни норми и практики, неминуемо вървят към подобряване, архаичният ДОПК все повече изпъква като причината за повечето проблеми в българската данъчна действителност

* Авторът е адвокат и старши данъчен мениджър в Ernst&Young