Малко по-удобни данъци

Различни фактури

Отне години България да преглътне любовта към хартиените фактури, съдържащи безброй смислени и не толкова данни. Фанатичната ревност на данъчните служители към формата (например куриозното изискване за посочване на мястото на издаване на фактурата) в миналото доведе до решения на Върховния административен съд, които деляха изискваните от закона реквизити на съществени и несъществени. Неуспехът в борбата с особеностите на различните държави накара и ЕС да приеме две нарочни директиви по този въпрос. Именно втората от тях е двигателят на може би най-интересните данъчни промени тази година.

С една от промените се уеднаквяват правилата на държавите членки за издаване на фактури при международни сделки. Несигурността относно приложимото право и различията между отделните държави нерядко водеха до издаване на два варианта на фактурата, за да се удовлетворят различни изисквания. От 1 януари 2013 г. издаването на фактура ще е подчинено само на правилата на държавата членка, която ще облага доставката. Когато данъкът е изискуем от получателя в друга държава членка или доставката се облага извън ЕС, фактурата следва да бъде съобразена с изискванията на страната, от която се извършва доставката.

Най-накрая се въвеждат и олекотени варианти за фактуриране. При единия от тях може да се издава опростен документ за доставки на стойност под 100 евро или тяхната равностойност в левове. В този вид фактура се изискват по-малко данни, което при голям брой малки клиенти може да доведе до предимства от по-бързото им събиране и администриране. За клиента рискът от непризнаване на данъчен кредит заради липса на данни също се редуцира.

Друга нова възможност е издаването на една "сборна фактура" за серия от доставки в рамките на един календарен месец. Дали издаването на такава ще е облекчение или мъчение обаче, ще зависи от дизайна на счетоводните системи в съответствие с правилата на данъчния закон.

С допълнителни нововъведения се правят стъпки и към по-широкото използване на самофактурирането. Първоначално тази въведена неотдавна възможност не доведе до революция в търговските практики, макар и интересът към нея да беше голям. Тя би дала възможност да се намалят проблеми от данъчно (като неползване на данъчен кредит заради ненавременно издаване на фактура) и търговско естество (като документиране на бонуси за обем продажби). От 1 януари 2013 г. страните по търговско правоотношение сами ще уреждат процедурата за приемане на фактури чрез предварително споразумение за самофактуриране. За него обаче няма универсална рецепта и при сключването му следва да се държи сметка както за данъчните отговорности на двете страни, така и за спецификата на конкретното взаимоотношение.

Значителна либерализация се постига и в областта на електронното фактуриране. Изпращането на документите с електронен подпис е само опция. Но при постигането на определени критерии за автентичността на изпращача и ненарушимостта на съдържанието ще трябва да се приемат и широко разпространени електронни формати, които не могат да се коригират. Тъй като технологиите неминуемо изпреварват в развитието си законите, с усъвършенстването им вероятно често ще изникват въпроси при признаването на един или друг формат.

От началото на следващата година при конвертиране на данъчната основа от валута в левове вече ще може да се използва актуалният курс на Европейската централна банка на съответната валута към еврото.

Не така стоят нещата с фактурите за акцизни цели, където във връзка с въвеждането на Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) се въвеждат нови реквизити на акцизния документ.

ДДС към Европа

Други група изменения смекчават някои противоречия между българското и европейското законодателство.

На първо място, отпада ограничението за ползване на данъчен кредит за наети леки автомобили и мотоциклети и свързаните с тях разходи. Въвеждането на ограничения в ползването на данъчен кредит след присъединяването се разглежда от ЕС като нелоялно поведение и може да стане повод за санкции. С изменението се връща режимът, който беше в сила до началото на 2007 г. Дава се възможност за ползване на данъчен кредит и за автомобили, с които се извършва основна дейност.

Въпреки тази безспорно положителна стъпка режимът за автомобилите все още далеч не е съвършен, тъй като се запазват ограниченията при ДДС кредита за придобити и внесени леки автомобили, дори когато са използвани за облагаема дейност. Докато съществуват подобни изкуствени ограничения, автопазарът ще продължи да бъде деформиран от чисто данъчни съображения.

На второ място, отпада изискването даден нает актив да е ползван минимум три години, за да може да бъде признат данъчен кредит при осъществен ремонт на този актив. Правото на данъчен кредит ще бъде признато и за стоки и услуги, използвани за безвъзмездни подобрения на наети активи. В този случай обаче тези доставки ще бъдат приравнени на възмездни и ще подлежат на облагане с ДДС. По този начин се избягва едно от най-грубите ограничения на очевидно присъщи бизнес разходи, което по мое мнение е в явно противоречие както с общите принципи на европейския ДДС, така и с други правила на българския Закон за ДДС.

Друга промяна касае новорегистрираните по ДДС лица. Досега те можеха да ползват данъчен кредит за налични към датата на регистрация активи, стига да подадат техен опис до 7 дни след регистрацията. Сега 7-дневният срок става 45-дневен. Покрай привидния реверанс може би се изпускат оставащите противоречия с европейския ДДС – ограничаването на типа покупки преди регистрацията, за които може да се възстанови ДДС, както и изискването активите да са налични към датата на регистрация. По отношение на последното данъкоплатец, представляван от Еrnst & Young, успешно защити правото си на данъчен кредит срещу друга държава членка пред Съда на ЕС.

Авансов корпоративен данък

От следващата година се въвеждат и нови правила за авансовите вноски на корпоративен данък. При нетни приходи от продажби за предходната година под 300 хил. лв. авансови вноски няма да се дължат. Между 300 хил. лв. и 3 млн. лв. ще се дължат тримесечни авансови вноски, а за приходи над 3 млн. лв – месечни авансови вноски.

Тези вноски вече ще се определят на базата на прогнозна, а не миналогодишна печалба. Последната идея предизвика някои критики, но би могло да се поспори дали минали резултати са най-точният ориентир за бъдещи задължения. От една страна, се дава гъвкавост на дружествата, а от друга – вероятно ще се намали административният капацитет, нужен за контрол по спазването на тези правила.

От следващата година месечното задължение за внасяне на данъците върху разходите (за автомобили, тържества и други) става годишно. Това е напълно оправдано предвид пренебрежимия размер на приходите от този вид данъци.

Данък при източника

С обратен знак обаче е промяната за данъка при източника, удържан при доходи на чуждестранни юридически лица. Въвеждат се по-кратки срокове за деклариране и внасяне – до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода/решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

Често при доходи на чуждестранни лица този данък не се дължи. Той е намален (частично или до нула) по силата на двустранна данъчна спогодба, за приложението на която при доходи над 500 хил. лв. следва да се иска разрешение. На практика обаче такава процедура отнема около 3 месеца, а законът иска лихва за периода, в който разрешение не е получено.

Така вместо отмяна на излишната и силно критикувана процедура по приложението на данъчни спогодби ще се увеличат лихвените плащания, дори и при недължим данък.

Единното платежно

Една от най-коментираните промени е въвеждането на т.нар. единно платежно нареждане. Целта е да се премахне бюрократичното изискване всяко плащане да е с отделен документ, което оскъпяваше внасянето на данъци и осигуровки. За целта в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвиден нов ред за погасяване на публичните вземания, събирани от НАП. Според него при наличие на плащане към НАП, което не покрива целия размер на публичните задължения на едно лице, първо ще се погасяват задълженията, чийто срок изтича най-рано. За сравнение, преди промените приоритетно се погасяваха най-рано възникналите задължения.

Изключения са предвидени за осигурителни вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, здравноосигурителните вноски и вноски във връзка с предварителното изпълнение на задължения по обжалвани ревизионни актове.

Интересно е, че промяната предизвика не по-малко брожения, отколкото многобройните платежни нареждания, които тя цели да премахне. В плащането по единна сметка критиците виждат предпоставка за хаос и несигурност поради различните възможни тълкувания на задълженото лице и администрацията за това какво е платено. Трябваше в изключенията да се предвидят и задълженията с изтекла погасителна давност, за които плащане е допустимо, макар и да не може да се търси по принудителен ред.

Един по-дълъг срок за обсъждане на всички практически аспекти и свикване с промяната преди влизането и в сила би могъл да редуцира несигурността и негативните реакции.

Още промени

Размерът на лихвите по неплатени в срок осигурителни вноски (20 пункта над основния лихвен процент) се намалява и изравнява с размера на лихвите по закъснели данъчни задължения (10 пункта над него). Това преодолява възможните проблеми в тази връзка при използване на единното платежно нареждане.

От следващата година се въвежда и изискване за писмено уведомяване на НАП при корекция на данъчния резултат при счетоводни грешки за минали периоди. За да се избегнат излишни спорове, е препоръчително такова уведомление да бъде добре обосновано.

Лошите практики остават

Като цяло данъчните промени тази година са в посока облекчение. Два факта обаче хвърлят сянка върху положителния нюанс.

На първо място, това са времето и начинът, по който бяха приети. Те бяха обнародвани в последния ден на ноември и така не остана време за осмисляне и подготовка на процесите и управленските системи. И този път подзаконовите актове, които са нужни за реалното прилагане на промените няма да бъдат приети до края на тази година.

Освен това измененията в материалните данъчни закони (ДОПК) минаха под знамето на промени в Закона за ДДС. Прокарването на много независими разпоредби с един закон не е добра практика. В нея някои виждат целенасочен опит едни правила да минат "между капките". Други просто я намират за проява на ниска законодателна хигиена. При всички случаи този подход, комбиниран с краткото време за реакция, намалява възможността за експертно обсъждане със засегнатите страни.

На второ място, промените бяха само една малка част от очакваните. В областта на облагането на автомобилите беше направено минималното възможно, колкото да не ни дърпат ушите от Брюксел. Архаичната уредба, водеща до облагане на брак и липси с ДДС, все така се запазва и явно подканя засегнатите да я предизвикат пред институциите на ЕС. Реформаторски предложения на бизнеса като въвеждането на обвързващи данъчни становища и облекчения при доброволно разкриване на грешки,отново остават на паркинг за неопределен срок.

Няма да се учудя, ако, както и досега, най-постоянният двигател на промени продължат да са решенията на Европейския съд или оплакванията към ЕК. Заради недостатъчните облекчения на данъчната система обаче България все повече рискува да остане извън картата на инвеститорите.

* Милен Райков е старши данъчен мениджър в Ernst&Young