🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Глътка спокойствие

Бизнесът на чайните не е супер печеливш, но носи удоволствие

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Чаят е специална напитка. Защото носи в себе си хиляди усмивки и блажени въздишки. И още с първата си глътка може да те отведе на пътешествие с аромат и вкус.

Така поне твърди екипът на чайната Veda House в София, наричана още "къща за мъдрост". Да се прави бизнес с чай обаче е особен избор. За доста хора чайната не е мъдро решение, тъй като в нея липсват стремглави печалби.

Veda House е открита през 2008 г. Създателят й Славомир Славов е компютърен специалист и има печеливша IT фирма. Интересува се от източна философия, практикува йога и многократно е пътувал до Индия. Съпругата му пък притежавала сайт за електронна търговия, който продала. С парите решили да се впуснат в "авантюра". И се захванали с "на пръв поглед леко налудничав" (според Славов) бизнес.

Чаят в България обикновено не се свързва с тънки порцеланови чашки, добре подъдържани дами и господа, водещи леки разговори в пет следобед. Още по-малко с медитация и източна философия. По-скоро със студ и болки в гърлото.

Освен това моделът на добрата чайна налага и ред ограничения. "Те обаче са в пълна хармония с нещата, в които вярваме", уточнява собственикът.

В чайната не се пуши и няма алкохол, дори под форма на бонбони. Не се продават и газирани напитки, нито кафе. Затова бизнесът стартирал с недоволен клиент. Първата посетителка на Veda House поискала в 11 сутринта скоч. След което си тръгнала много учудена и леко ядосана, че не могат да й го сервират. След първоначалното намерение заведението да съчетава само магазинче и място за пиене на чаша чай с "нещо сладко за похапване" дошло решението за предлагане и на вегетарианска кухня и аюрведа меню.

Пак по същото време фирмата разширява дейността си с внос на чай. "Ходихме на доста места навън, накрая се спряхме на Германия. Много бихме искали да доставяме чая от Индия или Непал, но количествата за страната ни - горе-долу като "малък квартал на Делхи", са незначителни", обяснява Славов. Сега компанията дистрибутира чай в биомагазини, спортни центрове, билкови аптеки. "Засега търсенето леко, но трайно се покачва", уточнява Славомир.

За да разшири кръга от посетители, в чайната се предлагат и авторски бижута. Но и за тях важи правилото "без насилие", т.е. без кожени изделия. Част от оборота идва по време на специално организирани тематични сбирки. Обикновено това става в неделя и тогава е трудно без предварителна резервация да си намериш място. "Това са беседи, свързани със себепознание - източна философия, медитация, йога. Провеждам ги аз и са безплатни. Това е част от моя духовен процес", обяснява Славов. Входът за други занимания е платен. Това са своебразни работилници, в които за няколко часа сам си правиш сапун или джапанки от парцали например. Организират ги художници срещу такса (5-10 лв.), в която влиза и цената на материалите. Чайната обаче не печели от наем, а от консумацията. "Напълно възможно е участниците в уъркшопа да не направят поръчка", уточнява собственикът.

През зимата посетителите са повече, през лятото е обратното. Затова в горещите месеци арт заниманията са по-често.

Друга стъпка към разширяване на бизнес модела е предложението на Veda House за франчайз. "Търсим партньори извън София със сходен начин на мислене", разказва Славомир. Има три възможностите за франчайз права - за откриване на чаено магазинче, в което се продават също източни подправки и биопродукти ("задължително на оживена улица"), за магазинче с място за сядане, в което може да се изпие чаша чай и да се хапне сладкиш или за разширения вариант на чайна с вегетариански ресторант ("може и да не е на главната улица, защото е друг тип заведение и неговият чар е по-приглушен").

Veda House се грижи за интериора и дизайна ("не сме педантични, но трябва да е спазено цялостното усещане за топлина и леко източен вкус"), както и за предоставяне на рецептурник, за обучение на персонала и част от рекламата. Франчайзополучателите не плащат такси (роялти) на притежателя на правата. Единственото изскване е да се снабдяват с чай от Veda House.

Собствениците на "къщата за мъдрост" са наясно, че нестандартното крие рискове да не бъде прието. "Нашият бизнес модел е изключително труден. Не мога да кажа, че е успешен както при някои вериги за бързо хранене. Но за нас водещото е мисията, а не печалбата", обяснява Славомир Славов. И допълва: "Имаме и други източници на доходи освен чайната, затова инвестирахме по-скоро в идеята. Искаме да покажем един друг начин на мислене и на живот. Да накараме хората да поспрат, да се обърнат към себе си, да забравят за ежедневния негативизъм. Да се сблъскат с друга гледна точка, дори по отношение на напитките".

Затова във Veda House има и салон, в който се влиза без обувки, а чаят се пие сред възглавници. Затова и при избора на персонал в заведението важи правилото "може да е човек без опит, но не и без позитивно мислене. Защото хората правят мястото", убеден е Славов.

На всички въпроси, свързани с икономически показатели, собственикът отговаря само, че "моделът се самоиздържа". И уточнява: "Не обещаваме на партньорите си, че ще направят милион за отрицателно време. Но ще могат да преживяват от този бизнес." После допълва, че е важно "хората да не се захващат заради парите. Защото тогава са готови на компромиси. А това ще доведе до края на идеята".

И в Пловдив

Първият и единствен засега франчайзополучател на Veda House е пловдивската фирма "Сора 7". "Ние сме три съдружнички. Хареса ни идеята, намерихме правилните хора. Не беше нужно да откриваме топлата вода и така започнахме през ноември 2009 г.", разказва Цветелина Владикова.

И тук водещо при избора бил стремежът "да има едно по-различно място, което осигурява бягство от задъхания живот и ежедневието. Място, където можеш да поспреш, да си почетеш книжка на спокойствие и изобщо - да направиш живота си за миг по-щастлив".

Чайната повтаря модела на софийската Veda House. Без комерсиални храни и напитки, с беседи, работилници, рейки и йога срещи, неделни приказни следобеди, музикални медитации. Лекциите са безплатни, разчита се на приходи от консумацията.

И в Пловдив през зимата чайната е приятно оживена, но "през лятото е ужас". Тогава спечеленото през студения сезон се стопява.

Цветелина се е посветила изцяло на бизнеса, но другите две съдружнички временно са се оттеглили - едната е в отпуск по майчинство, а другата е започнала държавна работа. "Вече втора година развиваме чайната, но кризата сви броя на посетителите. Напоследък обаче тук идват доста ученици, някои дори с учителите си. Това е добър знак за поколението и неговите ценности", завършва оптимистично Владикова.

Първата

"Чай във фабриката" е друго нестандартно бизнес начинание, свързано с предлагането на напитката. "Това е първата чайна в столицата", уточнява собственикът й Огнян Енев. Преди да започне този бизнес, Енев се занимавал с екология и документално кино. Дълго време търсил подходящо помещение. В началото на 2008 г. бивша печатница на тиха улица в центъра на града събрала идеите, ентусиазма и парите на собственика и съпругата му. Първоначалната инвестиция е за над 50 хил. лв. - за ремонт, разрешителни, оборудване и т.н. Сега пък текат разходи за наем ("Де да можех да купя помещението"), за заплати, доставки, ток и др. прозаични и неизбежни пера.

Предлагат се 100 вида чай (включително и български билки). "Внасяме го от четири държави, занимаваме се и с дистрибуцията му", уточнява Енев. Заедно с чая обаче може да се изпие и подходящ за него алкохол като ром и коняк например. Кухнята е вегетарианска, с аюрведа меню. Безалкохолните напитки се приготвят на място – лимонада, фреш, оранжада. Отскоро се предлагат и велодоставки на храна до офиса или дома.

Помещението съчетава картинна галерия и сцена. Тук е едно от малкото места в столицата, където вечер се свири джаз на живо. "Изпълнителите свирят почти даром, защото се забавляват и им харесва да го правят в чайната", обяснява Огнян Енев. В съботните утрини се организират специални джаз концерти за деца ("свири се лек джаз"), както и работилници, в които можеш да си изработиш свещи или бижута например. Изложби и премиери на книги също събират публика.

"За три години би трябвало чайната да се е развила. Но дойде кризата. А само с идеи за жалост не става, трябва и математиката да излиза", казва Огнян Енев. И посочва, че засега бизнесът "върви по острието на бръснача". Категоричен е обаче, че е супердоволен от това, което прави. "Просто сме си дали време", казва той.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ariman_info avatar :-|
    Ariman
    • - 3
    • + 16

    Звучи ми малко крайно, почти сектанско, но идеята със сигурност има известен потенциал особено в момента с времето за себе си. Успех.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал