Стандартни грешки

Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма "Тандем", назовава честно една от причините за това. "Изискванията, записани в стандартите, не съответстват на изискванията на пазара. Продуктите "Стара планина" са с много малък срок на годност и с много висока себестойност. Краткият пазарен цикъл в съчетание с ниските покупателни възможности на хората не са привлекателни за производителите", отбелязва Вътев.

Подкрепя го и собственик на мандра от Югозападна България, пожелал анонимност. "Продавам сирене, което зрее 6-8 месеца. За да поддържам такъв обем продукция, трябват много пари. А пазарът иска евтиното. Ако нямаш серия в ниския ценови клас, няма да оцелее и скъпата ти серия."

"Ако продуктът се купува така, както се харесва – ще е много добре за нас. Но, за съжаление, правилата оскъпяват", казва Росен Стефанов от отдел "Продажби" на "Мероне". Компанията е от 21 години на пазара и произвежда само кашкавал.

Проблемът с дисбаланса в цени е особено остър при лютеницата. "Пазарът не приема по-скъпите продукти по стандарт. Не помага дори уверението, че са по-добри и че са гарантирани чрез контрола на държавата", обяснява управител на фирма за производство на консерви. И дава пример. "Продава се лютеница и за 90 стотини, и за 6 лева – за едно и също количество. Как се постигат тези 90 стотинки? Имаш капачка, буркан, труд, електричество, такси за веригите. А къде е суровината?" Въпреки тази явна "алхимия" обаче търсенето на лютеница по стандарт съвсем не е лавинообразно, отчитат търговци.

Нежеланието да се произвеждат храни по стандарт се обяснява и с това, че някои компании си поставят по-висока летва

"Някога БДС за кашкавала имаше три подкатегории – за екстра, първо и второ качество. Сегашният БДС не се цели в екстра категорията, докато нашият кашкавал отговаря точно на описаните в нея показатели", обясняват хора от бранша. Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, пък акцентира върху лоялността към дадена марка. "Има утвърдени производители и за клиентите няма значение дали техните млечни продукти са по БДС или не. Потребителите харесват определен бранд и си купуват точно него. Марката продава", казва Славова.

Стандарт "Бюрокрация"

Всички производители на храни по стандартите твърдят, че спазването им изисква допълнителни инвестиции и усилия. Плюс последващ контрол от агенцията по храните. "Това е все едно сам да си вкараш вълка в кошарата. Регистрираш ли се, че ще произвеждаш по стандартите, в предприятието ти постоянно ще влизат проверяващи и ще следят дали спазваш записаното. Нямаме нужда от тези усложнения", обясни откровено управител на кланица.

Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси", обаче е на противоположно мнение. "Имаш разписани в стандарта показатели. Твърдиш, че ги спазваш, значи трябва да си готов за проверки. Останалото е шикалкаване", коментира Присадашки. Той обаче посочва друга причина, която отслабва ентусиазма на производителите - тежката и бавна процедура преди регистрацията, съпътствана с огромна документация.

Забравеният вкус

Към недоверието и по-високите цени на продуктите по стандарт се прибавят и вкусовите предпочитания на част от потребителите. Носталгията по "млякото на баба", оказва се, не е магнит за всички. Киселите млека по БДС имат специфичен, по-кисел вкус. Той обаче е непривичен за мнозина, привикнали към по-сладките млека, налагани в годините след 1989. Така страхът от "поставяне в рамки" също се оказва пречка за някои компании. "Защо трябва да залагам на това, което се е харесвало преди 20 и повече години. Сегашните технологии са по-добри, защото разчитат на по-ниско съдържание на сол и киселинност от записаното в стандарта", казва собственик на преработваща компания.

Николай Миленков, управител на "Еврокомпакт", дава примери за това как технологиите се променят. "В стандартите са заложени определени количества сол, но сега тенденцията е за по-малко съдържание на сол, както и за липса на алергени." Миленков е категоричен, че няма как да се постигне познатият от преди 1989 г. вкус на кренвиршите например, дори и да се спазва стандартът "Стара планина". Причината е, че "породите животни са различни, суровините се отглеждат по нови технологии". Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, също е на това мнение: "Няма как хлябът да има същия вкус от едно време, защото вече не се използват дървени съдове например. Всичко е алпака, всичко е унифицирано", казва тя.

Държавен или фирмен

Утвърждаването на стандартите бе опит за въвеждане на определени правила за качествена храна, по които държавата и производителите постигнаха съгласие. Ръкостискането обаче, оказва се, не постигна очаквания ефект. Вероятно затова новият изпълнителен директор на Агенцията по безопасност на храните проф. Пламен Моллов определя въвеждането на стандартите като пи ар акция. "Стандартите за мен са най-нискостоящите правила, които би трябвало да се изпълняват от максимален брой фирми. С общи правила не може да се постигне високо качество, защото това е най-ниската бариера. За мен еталон е фирменият стандарт. Смятам, че трябва да се налага марката, за която собственикът страда лично", коментира Моллов. Той е категоричен, че "стандартите в този им вид са повей от миналото и няма да решат проблемите с нискокачествените продукти на пазара". "Може би те дават някаква гаранция, но това е най-ниската възможна гаранция. Трябва саморегулиране, но с ясни писти и правила", заяви Пламен Моллов.

Този начин на мислене се поддържа и от производители. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на "Пършевица", също смята, че "стандартите са още една възможност за фирмите, но първостепенна роля играе брандът и едва тогава е съчетанието със стандарта".

И Николай Кръстев, главен технолог на фирма "Елви" и млечните продукти "Боженци", е застъпник на тезата "Марката решава всичко". "Имаме си фирмен стандарт. Разчитаме на това, че сме си изградили бранда, а не на надписа "произведено по БДС", казва Кръстев. И обяснява, че фирмата не предлага изобщо кашкавал "Боженци". Причината - "нямаме необходимото качество, за да сложим марката".

Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА, е още по-категоричен - според него "държавните продуктови стандарти за храни са глупост". "Продуктовият стандарт е рецептура с определени изисквания, но не е работа на държавата да се меси в рецептурите. Производителят трябва да си изгради репутация с този продукт и ако клиентите му го харесват, няма никакво значение какво съдържа продуктът. Стига да е безопасен, разбира се", аргументира се Узунов. И дава пример. "Ако харесвам салам от соя, не виждам никакъв проблем да си го купя. Въпросът е производителите да не лъжат потребителя и честно да обявят съдържанието върху етикета, а не държавата да ми казва какво да слагам в салама. Аз мога да сложа това, което моите клиенти харесват", смята той. Според него има най-малко три посоки, в които държавата може да бъде полезна. Да контролира дали производителят отговаря на изискванията за добри производствени и хигиенни практики. Да го принуди да слага етикети върху продуктите с изписано вярно съдържание, при това с четлив шрифт. И да създаде условия за лоялна конкуренция, като ограничи сивата икономика, принуждавайки всички по веригата да работят с фактури и да си плащат данъците.

Засега основният интерес на производителите се поддържа от изискването в детските градини да се предлагат само продукти по стандарт. Бъдещето обаче е на храните с традиционно-специфичен характер, с наименования за произход, на биопроизводството, показва тенденцията на общия европейски пазар. И кой знае - може би ще дойде време, когато "храните ще се продават в аптеките, защото са здравословни", както се изрази Николай Миленков.

"Стара планина" за колбаси

Най-голям шум се вдигна около въвеждането на стандартите "Стара планина" за кренвирши, салами и др. Производителите се настроиха за големи и сигурни количества, а потребителите потръпваха в очакване на позабравени вкусове. Дни след пускането на продукти "Стара планина" в търговската мрежа обаче министър Мирослав Найденов изненадващо събра журналисти и съобщи бомбастично, че четири фирми слагат соя в продуктите по стандарт. Собствениците реагираха веднага и изпратиха контролни проби от същите партиди продукти в Германия. Седмица след скандала германските лаборатории обявиха, че не са установили наличие на соя. Реабилитацията на "виновните" мина между другото. Част от тях просто се отказаха изобщо да произвеждат по стандарта, а потребителите останаха със своите съмнения. "След шоуто доверието към стандарта се срина отвисоко", казва управителят на една от набедените компании. "Скандалът със соята си беше пиар на министър Найденов. Само че черен и на гърба на фирмите. Никой не каза, че фирмите не са виновни. Всичко се потули", спомня си Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Днес одобрените предприятия за производство на продукти "Стара планина" са 95, но на практика тези, които наистина ги произвеждат, се броят на пръсти.