Ритейл

Онлайн здравеопазване и продажба на лекарства - начин за борба с COVID-19

Аптеките не могат да продават медикаменти с рецепта по интернет, но за другите няма ограничение

Адв. Елена Тодорова

Shutterstock © Shutterstock

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

След избухването на епидемията става все по-трудно за пациентите да намерят адекватна медицинска помощ на място в лечебните заведения или да си купят лекарства. Карантината е важен инструмент за ограничаване разпространението на изключително заразния коронавирус. Точно сега телемедицината (или предоставянето на медицински услуги от разстояние, както и купуването на лекарства от разстояние) придобива особено важно значение, защото тя може да гарантира на пациентите достъп до медицински грижи и да засили чувството на солидарност в общността. Във времена на глобално екстремна ситуация за общественото здраве, каквито са днешните, традиционното здравеопазването може да заложи на възможността за дистанционни медицински прегледи, дистанционно предписване на лекарствени продукти (включително и на такива със зелена и жълта рецепта) и на доставки на лекарства по домовете, което е интересно и от ритейл гледна точка.

В ситуация на карантина здравеопазването може да се разгърне отвъд обичайния си инструментариум и да се възползва от съществуващите в световен план концепции за телемедицина. Така всеки пациент може да бъде насочен към подходящата за състоянието му медицинска грижа. Държавните администрации имат историческата възможност да облекчат поне временно ограниченията при използването на телемедицина (където такива съществуват), за да подпомогнат усилията на заетите с борбата срещу пандемията медицински работници.

Доколко адекватно е действащото законодателство в България? Как местните закони регулират разпространението на свързани със здравето услуги чрез електронни и телекомуникационни технологии? Необходими ли са спешни законодателни пакети?

Предвижда ли законодателството дистанционни/онлайн медицински прегледи (чрез камери/Skype сесии) и електронно предписване на лекарства?

Българското законодателство е малко сложно в тази посока. Например лекарствените продукти, които се плащат от Националната здравноосигурителна каса, не могат да се предписват по електронен път, но електронна рецепта, издадена в държава - членка на Европейския съюз, трябва да бъде приета. Що се отнася до медицинските прегледи онлайн, няма изрична държавна регулация. Медицински прегледи от разстояние се извършват под формата на специални кампании на различни болници и са широко отразени от медиите (например очни прегледи за пациенти в отдалечени райони, където няма съответните офталмологични кабинети), но не са нещо обичайно.

Като цяло държавите от Източна Европа все още са предпазливи относно регламентирането на дистанционните медицински прегледи. Пионер е Полша. Там от 2015 г. законът позволява извършването на дистанционни здравни услуги. Пациентите имат право да потърсят консултация и да получат диагноза, без да се налага да посещават лекарски кабинет. В такива случаи задачата на лекарите е да осигурят на пациентите възможно най-голяма безопасност. В Полша телемедицината се оказва полезна при диагностициране и мониторинг на здравословния статус на пациенти с хронични заболявания като астма, сърдечно-съдови заболявания, диабет, психични заболявания и инсулт. Тя е предназначена главно за пациенти, които не са мобилни или живеят в селските райони, където достъпът до здравни грижи е затруднен.

Законно ли е аптеките да приемат електронна рецепта, издадена от лекар в ЕС, издадена в съответствие със законите на държавата, в която той се намира?

По закон аптеките в България като цяло са задължени да изпълняват рецептите, издадени от медицински лица в друга държава - членка на ЕС. Това произтича от принципа за свободно предоставяне на услуги. Ето защо съгласно местното ни законодателство изпълнението на подобни рецепти, дори такива, подписани с електронен подпис, е напълно допустимо. Разбира се, те трябва да съдържат определена задължителна информация/данни като идентификация на медицинския специалист, идентификация на предписания продукт (например международно непатентовано/фармацевтично наименование на активното вещество, форма, дозировка и др.). Българските аптеки по закон нямат право да изпълняват рецепти, издадени в друга страна членка, ако те предписват лекарствени продукти, които са (или съдържат) наркотични вещества или които могат да доведат до значителен риск от пристрастяване.

Противно на очакванията обаче, България е една от малкото държави в Централна и Източна Европа, които законодателно допускат изпълнение на рецепти, предписани от лекари от други страни - членки на ЕС. Не такъв е случаят в Чехия например, където това понастоящем не е възможно. Едва през април 2021 г. в Чехия ще влезе в сила изменение на закона за лекарствата, което ще позволи приемането на електронни рецепти от други държави - членки на ЕС. Пак от 2021 г. Полша ще бъде включена в трансграничната програма за електронни рецепти, която в момента включва Финландия и Естония.

Разрешено ли е на аптеките доставят лекарства по пощата/с куриер, предписани с електронни рецепти (т.е. доставка по заявка на пациента)?

Понастоящем българското законодателство забранява онлайн продажбата на лекарства, отпускани по лекарско предписание. Подобен е случаят и в целия регион. Лекарствата на свободна продажба (т.е. тези, за които не изискват рецепта) могат да се продават онлайн (и да се доставят по пощата) от аптеки или дрогерии. Това вече е установена практика в страната. На уебсайта на Българската агенция по лекарствата можете да намерите списък на уебсайтовете, предлагащи такива лекарства онлайн.

*Елена Тодорова е адвокат в кантората Schoenherr

Регал