Как да осъдим спамър
Комисията за защита на потребителите ще санкционира разпространителите на паразитни мейли
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Добро утро, тази сутрин получих спам.
- Пуснете незабавно жалба. На страницата ни има електронен формуляр, но за по-сигурно заведете жалбата в офиса, за да ви дадем входящ номер...
Подобен диалог може да ви звучи странно. И действително би бил такъв само допреди няколко седмици. След заветната дата 1 януари 2007 г. обаче нещата се промениха. Подобен разговор е напълно възможен и в духа на действащото законодателство. Ако не вярвате, просто се обадете на 02/9330572 и пробвайте. Това е телефонът на териториално подразделение - София-град, на Комисията за защита на потребителите (КЗП). От 1 януари 2007 г. това е организацията, която трябва да защитава обикновения български интернет потребител от досадни спамъри. От тази дата влезе в сила
Законът за електронната търговия
Въпросният нормативен акт, написан под луминесцентното осветление на софийска адвокатска кантора, урежда по принцип обществените отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия. По смисъла на закона това се тълкува като предоставяне на всякакви услуги на информационното общество. Освен всичко останало обаче Законът за електронната търговия (ЗЕТ) урежда и регулацията на т.нар. непоискани търговски съобщения. Казано на нормален език - спам. Добрата новина е, че до такава степен ги урежда, че направо ги забранява. Според ЗЕТ именно
Комисията за защита на потребителите
е органът, който трябва да наказва нарушителите. Да, същата тази комисия, която по принцип защитава пострадали клиенти, закупили чупливи обувки, сладко със синтетичен подсладител, развален сешоар или пък останали излъгани от намалението. Тя трябва да влезе във виртуалния свят и да се изправи срещу спамърите. Това може и да звучи странно, но такава е била волята на законодателя. Наказанията са под формата на парична санкция, която може да варира от 250 до 4000 лева. Сумата се определя в зависимост кой в действителност е спамърът (юридическо или метафизическо лице), дали нарушението е извършено по погрешка или повторно и т.н.
Процедурата
по сезиране на комисията за получен спам е напълно в духа на посттоталитарната администрация. Репортер на "Капитал" реши да изпробва как действа законът. Обади се в комисията (на телефона, споменат по-горе) и каза, че е получил спам. Служителката от отсрещната страна искрено се забавляваше, но докато си поемаше въздух, все пак успя да ни каже да използваме електронната форма на сайта. Попитахме дали можем да получим входящ номер и отговорът бе, че при това положение ще трябва да отидем да подадем жалбата на място. Съгласете се, че е глупаво борбата с дигиталната чума да става с аналогови средства. Според странно веселата служителка комисията се произнася по искането в едномесечен срок. Вариантите са два. Нахалният спамър получава акт (като тези, които издават служителите със светещи жилетки по пътищата) и впоследствие наказателно постановление, в което се посочва глобата му. Ако жалбата бъде отхвърлена или комисията забрави да се произнесе, нищо не спира жертвата да обжалва решението по съдебен път. Съдебната такса е около десет лева, а изживяването (призовки, "клас - стани, клас - мирно, съдът влиза" и т.н.) си заслужава.
Особености на ЗЕТ
Колкото и романтично да звучи всичко това, ЗЕТ (който реално представлява транспониране на европейската директива 31/2000 в българския правен мир) в частта му с борбата със спама има своите странности. Например, ако сте юридическо лице и не искате да получавате спам, ще трябва да се впишете в специален регистър, който също се поддържа от КЗП. Да, регистър на лицата, които не искат да получават спам. Това обаче ще стане "по ред, определен с наредба на Министерския съвет". Както сигурно се досещате, подобна наредба все още не е видяла бял свят.
Странен е и фактът, че точно КЗП ще трябва да е правоприлагащият орган по отношение на спама. Първоначалната идея бе това да бъде Комисията за регулиране на съобщенията, която, макар и да не се справя с регулаторните си задължения, съгласете се, има повече опит във виртуалния свят. По всичко личи, че КЗП няма администрация, още по-малко администрация с опит за мониторинг на интернет активности.
22 коментара
Леле колко ви е паднало нивото в "Капитал", лелллллеееееееее.....
Най-напред, когато се обжалват наказателни постановления пред съда, мойте деца НЯМА ДЪРЖАВНА ТАКСА. След като пишете статии, вземете поне елементарно да си изясните каква е реалната ситуация.
После - кажете ми аджеба, като сте получили спам, от къде знаете кой ви го е изпратил. Ами ако това е офшорна фирма регистрирана на никому неизвестен остров в Тихия океан, какво предлагате, КЗП да командирова до там свой служител, който да им връчи акта ли? Останал ли ви е в галвата поне малко разум. Има си софруери за борба със спама. използвайте ги.
"регистър на лицата, които не искат да получават спам"
Гсподи, дали тия, измислили това, са виждали компютър през живота си?
Че журналистите често пишат без да знаят това е факт, в конкретния случай обаче не е така. При обжалването на административни актове, в това число и наказателни постановления се заплаща даржавна такса от 10 лева http://www.paragraf22.com/pravo/tarifi/1.html - (виж. т. 2б)
re: #1 От: -
Никъде в текста не се казва, че се обжалва наказателното постановление. Казва се, че ако КЗП отхвърли или не се произнесе по жалбата на някой, който е получил спам, то той може да обжалва административния акт (в случая отказа или непроизнасянето на КЗП) в съда.
За справка - ТАСРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
"кажете ми аджеба, като сте получили спам, от къде знаете кой ви го е изпратил". Това:
1) Не е работа на потребителя. Законът дава възможност той да подаде сигнал в КЗП, че е получил спам. Законодателят е преценил, че КЗП има ресурс да изпълнява подобна дейност. Задължение на комисията е да създаде ИТ грамотна структура, която да проверява сигналите.
2) Далеч съм от мисълта, че има офшорни компании, създадени специално за да изпращат спам. В крайна сметка, лицата изпращат "непоискани търговски съобщения" - т.е. опитват се да продадат нещо. А когато продаваш нещо, имаш интерес да бъдеш намерен лесно отр тези сред които рекламираш. Оставяме настрана нигерийският спам и производните му.
Няма нищо странно в това - "регистър на лицата, които не искат да получават спам". В САЩ му викат opt-out списък - ако не искаш да получаваш, например, обаждания по телефона от разни продавачи се записваш в него. Фирмите за директен маркетинг са длъжни да проверяват телефонните номера в списъка. Ако някой се издъни, можеш да си го осъдиш.
Та и тука така...
Kaligon, в т. 2Б от тарифата има такса при обжалване на АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, а не на
Kaligon, в т. 2Б от тарифата има такса при обжалване на АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, а не на НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ. Правиш ли разлика между тези две неща. Ако не правиш, няма какво да си говорим - явно основни понятия не са ти известни.
Росен Б., много наивно от твоя страна да смяташ че КЗП има или може да създаде капацитет да се справи със спама, след като в света няма никой който да е успял да се справи с него. За сведение, най-много спам се изпраща от сървъри разположени в офшорни зони или изобщо места, където местните закони не ги санкционират по никакъв начин. Тази измислица, която са направили нашите депутати може да проработи само ако една известна фирма със седалище или представителство в БГ е изпратила спам и е казала че именно тя изпраща спама. Тогава ако си се включил в списъка на нежелаещите да получават спам - фирмата ще бъде санкционирана. Повече от това не може да се очаква. Но ако ти пратят спам за "виагра" за "уголямяване на бюста" и т.н. каквито циркулират по интернета, ами извинявай ака трябва да си последния глупак, ако си мислиш че КЗП може да предприеме нещо ефективно.
Наказателното постановление е акт който се издава от администрацията (да КЗП е администрация), т.е. както и да го погледнем е административен акт.
ре: #7 От: -
Не коментирам смисъла на закона, а възможностите, които въвежда. Цялата отговорност носят тези, които са го внесли и гласували.
Смея да те поправя. Включването в opt-out регистъра е само за юридически лица, иначе "изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие" е забранено.
Що се отнася до българския спам (да, българска фирма със седалище в България), той става често срещано явление (без да претендирам, че е повече от чуждия).
ginger, съшалявам ама не демонсрирай така правното си невежество. Ограмоти се малко преди да се излагаш така. Прочети какво е административен акт в чл. 21 от АПК и прочети какво е наказателно постановление в чл. 53 и сл. от ЗАНН. Няма значение, че се издават все от администрацията - има голяма разлика между тях. Като те глобят катаджиите и като обжалваш наказателното постановление, виж дали съдът ще ти иска държавна такса. Учудва ме с каква смелост толкова дълбоко незапознати с това за което говорят хора, си дават мненията тук. Да не говорим за авторът на горната статия и че му дават заплата и въпреки това не се е запознал с предмета на статията си.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.