Мобилният софтуерен шпионин

Програмата може да отчита доста показатели, но без да записва някои детайли. Например тя следи за това кои страници се отварят, но не казва какво точно съдържание гледа потребителят. Тя може да проследи кога човек изпраща текстово съобщение, неговата дължина и получателят му, но не и конкретното съдържание. Другите показатели, които могат се следят, са натиснатите бутони при набиране на номер, кои приложения се отварят (но не и действията в тях), GPS данни, техническа информация като състояние на батерията, подавано напрежение и др.

Всичко това е известно благодарение на задълбоченото изследване на експерта по дигитална сигурност Дан Розенберг. Според него CIQ не може да следи съдържанието на текстови съобщения, както и да записва аудио- и видеосъдържание от смартфона. Затова Розенберг заключва, че програмата е предназначена основно за диагностика и за предаване на техническа информация за операторите, както твърди и самата компания. Предполага се, че CIQ се инсталира от производителите по поръчка на телекомите, но тази хипотеза все още не е потвърдена.

Проблемите

Основното притеснение, което CIQ предизвика сред защитниците на правото за неприкосновеност на личните данни, е фактът, че тя е инсталирана и събира информация без знанието на потребителите. Друг проблем е, че тя за момента може да бъде изключена само ако притежателите на смартфона имат по-задълбочени познания, тъй като стандартна процедура за деактивиране не функционира.

Американските телекоми AT&T и Sprint Nextel потвърдиха, че използват CIQ, докато Verizon отрича да е инсталирал подобен. Повечето британски оператори също отрекоха да използват възможностите на софтуера.

Независимо че програмата не събира детайлна информация, новината за нейното съществуване предизвика остър обществен отзвук, който привлече вниманието на европейските и американските регулатори. Британското министерство по комуникациите и Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) започнаха да разследват официално казуса CIQ.

"Да бъдеш искрен с клиентите и с използването на техните лични данни е фундаментално условие за запазване на тяхното доверие", обявиха от британското министерство. "Също така от ключово значение е производителите и операторите да се съобразяват със законовите норми", добавят оттам.

Местното правителство на провинция Бавария в Германия пък отправи запитване до Apple по казуса. Американският депутат Едуард Марки от Конгреса изпрати молба до Федералната комисия по телекомуникациите (FCC) да разследва дали CIQ е нарушила неприкосновеността на личните данни. От комисията все още не коментират дали ще започнат разследване.

На ръба на закона

Експертите обаче не са сигурни дали използваният метод за събиране на информация с цел подобряване на мрежите и устройствата е напълно законен.

"Дори и да се събират анонимни метрики, това не означава, че не се нарушава законът", заяви Пол Ом, бивш прокурор от Министерството на правосъдието на САЩ и професор по право в Университета на щата Колорадо. "В такъв случай ситуацията със CIQ се превръща в тежък и отворен казус. А подобни казуси се решават с огромна разходи за съдебни дела."

Първият иск срещу CIQ вече е подаден в САЩ в понеделник от три адвокатски кантори. Той е заведен срещу телекомите Sprint, AT&T и T-Mobile USA, както и срещу производителите Apple, Samsung, Motorola и HTC. Като основен мотив е посочено нарушаване на закона на САЩ за подслушването. Ако се приеме, че програмата тайно следи и изпраща данни за текстовите съобщения и браузването в интернет, това може да се вземе за подслушване по смисъла на американското законодателство, допълва Ом, цитиран от списание "Форбс".