Стрелата на Парис

Управляемите куршуми, разработени от американски изследователи, могат да променят естеството на войната

Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на
снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на
снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.    ©  Reuters
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Идеята за стрела, която може да бъде прецизно насочвана и управлявана по пътя към своята цел, е мечта на войните още от времето на "Илиада". В Омировата творба историята за смъртта на елинския герой Ахил по време на обсадата на Троя е може би една от първите концепции за управляемо оръжие. Легендата разказва, че тялото му било неуязвимо за противника навсякъде освен в областта на сухожилието над петата му. По време на една от последните битки за Троя, след като Ахил проникнал до Скейските порти, той е улучен от стрела, изстреляна от лъка на Парис. Траекторията й била променена от бог Аполон, който я насочва към уязвимата зона над петата. Така непобедимият Ахил намира смъртта си... Този древногръцки мит дава името на ахилесовото сухожилие, както и израза ахилесова пета, с който се обозначават всякакви уязвими места - в пряк и преносен смисъл.

От Втората световна война насам научните звена на различните армии развиват технологии за насочване на авиационните бомби и на различните видове ракети. През последните две десетилетия възможността за прецизно насочване получиха в някаква степен дори някои артилерийски снаряди и мини. В момента обаче военните са на път да пренесат разработките на следващото ниво - куршумите на снайперисти да бъдат управлявани до поразяването на своята цел, подобно на стрелата на Парис. Това следващото желание на армейските стратези, което е на път да се превърне в реалност...

Американската армия от години се опитва да разработи подобни управляеми боеприпаси. Пентагонът заделя близо 22 млн. долара през 2008 г. за финансирането на развойна дейност в тази насока. Тези средства са разпределени между два големи военни контрактора - Lockheed Martin и Teledyne Scientific & Imaging. Въпреки това пробивът в тази технология идва благодарение на малка държавна научна програма, наречена Sandia National Laboratories. Учените патентоват и успешно тестват дизайн на куршум с лазерно насочване, който може да поразява цели, разположени на дистанция от 2 км. В момента екипът търси за партньор частна компания, която да финансира допълнителни тестове, както и да предложи технологията на пазара. До днешна дата са осъществени редица компютърни симулации и няколко полеви изпитания. Разработеният от Sandia National Laboratories куршум успешно прелита 2 км по време на нощни тестове на полигон. За да се проследи по-лесно траекторията му, към него е прикачен светлинен LED диод, го който осветява в нощта.   

Лазерна корекция

Разработеният от учените проектил е с дължина около 10 см и има формата на химикалка. Няма информация от какъв калибър е, макар да се предполага, че е 12.7 мм. Той е типичен за едрокалибрените снайпери и тежките картечници. Куршумът е подобен на кинетичните боеприпаси. Те са съставени от сърдечник и сабо, което е неговата обвивка. След изстрелването на управляемия куршум се отделя сабото, което предпазва насочващите крила. Те в някаква степен наподобяват стреличките за дартс.

Вместо да бъде управляван от бог Аполон, новият куршум се насочва чрез лазерна подсветка от стрелеца или от друг боец. На върха на проектила е монтиран оптичен сензор, който следи осветената с лазер цел. Информацията се изпраща до насочващата електроника, съставена от 8-битов миниатюрен процесор. Той задвижва малки моторчета, които управляват крилата и коригират полета на проектила към целта.

Новата концепция обаче изисква модификация на оръжията, които снайперистите използват в момента. Повечето стандартни муниции в момента са предназначени за нарезно огнестрелно оръжие. Причината е, че за да бъдат точни и далекобойни, куршумите трябва да бъдат завъртени при изстрелването им. Това става чрез малки нарезни канали, които описват спирала от вътрешната страна на цевта на съответната снайперска винтовка или щурмова пушка. Така, докато минава през цевта, проектилът се завърта и силната сила на въртене не му позволява да се отклонява от курса.

Новата технология с вградено насочване изключва използването на нарезно оръжие поради опасността да се повреди сензорът, разположен във върха на куршума. Затова се налага да се използва гладкоцевна пушка. Стабилизирането на полета ще се случва благодарение на крилата. Подобни решения има при оръдията на танковете, които еволюират от нарезни към гладкоцевни покрай налагането на кинетичните боеприпаси със стабилизиращи крила. Управляемите куршуми обаче ще използват "оперението си" не само за устойчивост на полета, но и за неговата корекция. Според изследователите, създали управляемия куршум, снайперските или щурмовите пушки лесно могат да бъдат модифицирани чрез смяна на цевта.

Прототипът на Sandia National Laboratories не изисква сложна изчислителна техника, която е необходима за ракетите с лазерно насочване. Оказва се, че малките размери на куршумите всъщност помагат за по-лесното им управление. Докато един обект лети във въздуха с висока скорост, той вибрира с честота, която отговаря на неговата маса и размер. Колкото по-малък и лек е, толкова повече се клати и отклонява от курса. При големите управляеми ракети тази честота е ниска и съответно корекциите, които се правят, са много по-малко. Това обаче налага всяка корекция да бъде изчислявана и прецизирана много внимателно, съответно е нужна по-сложна и скъпа изчислителна техника. "Дребният куршум отчита естествена вибрация на корпуса от около 30 херца. Това ни дава възможност да правим до 30 корекции на курса в секунда и не е нужно всяка от тях да е суперпрецизна", заявява Ред Джоунс, изследовател от Sandia National Laboratories, цитиран от военния блог DefenceTalk.

Приложна наука

Учените провеждат серия от компютърни симулации и няколко реални теста. Те отчитат значително подобрение на точността чрез използването на новата технология. Компютърните симулации показват, че при нормални условия (а не при идеални) обикновените куршуми могат да дадат отклонение от 9 метра при стрелба по статична цел, отдалечена на 1 км. Управляемият боеприпас може да редуцира грешката до 20 см. Причината за голямото отклонение е, че стрелецът трябва да се съобразява с много фактори, които влияят на проектила – от земната гравитация до вятъра и влажността на въздуха. Корекцията на полета, налагана от силата на вятъра, е ключово за провеждането на точен изстрел. Промяната на въздушните течения е трудно предсказуем фактор и при стрелба на екстремни дистанции той дори може да смени посоката си няколко пъти в различните фази на полета. Навремената корекция обаче може да елиминира този важен фактор и да повиши точността на проектила.

Реалните тестове на управляемия боеприпас са проведени на открито и имат за цел да се провери дали електрониката и деликатните крила ще издържат на големия стрес при изстрелване. Изпитанията обаче минават нормално и е постигнат управляем полет, но без да се прострелва реална цел. Резултатите показват, че новият куршум достига начална скорост от 731 м/с при използването на обикновен барут, което е малко под показателите на стандартните боеприпаси за снайпери (7.62 мм патрон на винтовка М24 има начална скорост от 790 м/с). Учените обаче смятат, че могат да увеличат този показател, ако прибегнат модифициран експлозив в патрона.

Разработването на управляем куршум може да промени не само снайперското дело, но и концепцията на боеприпасите за преносими огнестрелни оръжия по принцип. Макар все още няма проведени достатъчно тестове и стрелба по реални цели, новата технология, взета назаем от кинетичните снаряди при танковете, изглежда повече от обещаваща. Така че в в скоро време може да очакваме, че древногъцкият бог Аполон ще бди не само над митичния Парис, но и над бойците от високотехнологичните армии на бъдещето.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir
    • - 13
    • + 6

    само не знам колко българи знаят смисъла на думичката проектил
    Много гуд транслирате дис ленгуич, браво :)
    Куршумче, се казва, уважаеми, даже може да чуете една шеговита песничка със същото име, тук: http://www.youtube.com/watch?v=TBr1REY583o - приятен лисънинк

    Нередност?
  • 2
    epoc avatar :-|
    epoc
    • - 1
    • + 5

    [quote#1:"Vladimir"]само не знам колко българи знаят смисъла на думичката проектил[/quote]

    Тия дето сме ходили в казармата сме го чували. За останалите има Wikipedia.

    Нередност?
  • 3
    ivan_radanov avatar :-|
    Иван Раданов
    • + 8

    До коментар [#1] от "Vladimir":

    Няма точен превод на 'проектил' на български. Това е всеки изстрелван от оръжие предмет. Куршум от пушка или пистолет, артилерийски снаряд, гюле от оръдие през 19-ти век, каменна топка, изстрелвана от катапулт - всичко това е проектил.

    В статията се говори за нещо по-различно от обикновен куршум, затова и за мен е приемливо използването на понятието 'проектил'.

    Нередност?
  • 4
    ken.gu.ru avatar :-|
    ken.gu.ru
    • + 1

    приемливо е използването на думата проектил,неприемливото е инвестирането в нови и нови приспособления за убиване на хора,когато дестки милиони гладуват,а стотици милиони са на ръба на оцеляването.Ако Щатите използваха науката и успешния си икономически модел не за доминиране,а за по-добър качествен живот,щяхме да живеем в различен свят и корпорациите пак щяха да печ,но живеем в свят в който само технологиите са модерни,не и възгледите за света и чоеека.

    Нередност?
Нов коментар