Танкoвете на бъдещето

Танковете-дрони

Вторият голям момент при "Армата" (заложен концептуално и при "Черен орел") е използването на изцяло дистанционно управляем купол. В него са  разположени оръдието и част от боекомплекта, а в основата му – автоматът за зареждане с готовите за ползване боеприпаси. Използването на роботизиран купол се смята за първата стъпка в създаването на изцяло автономни танкове, които да не разполагат екипаж вътре. Американците имат концепции за създаване на танк с екипаж, разположен в предната част на танка, докато оръдието се ползва дистанционно. Все по-голямата автоматизация на процесите в танка неизменно ще доведат до появата и на автономни системи, подобни на безпилотните летателни апарати. "Армата" е първият танк, достигнал предсерийно производство, който разполага с дистанционно управляем купол.

Премахването на екипажа ще спести място и така ще направи машините много по-компактни, по-маневрени и ще редуцира значително бойните загуби в жива сила на бойното поле.

Когато бронята не стига

Липсата на екипаж в купола отваря още една врата за конструкторите. Те разполагат с доста повече място за нови системи, които да помогнат в оцеляването на танка на бойното поле.

Един от ключовите елементи при танковете от последно поколение е налагането на системи за активна защита. Има три категории защита. Първата е традиционната пасивна броня, която, въпреки че се развива непрестанно, не може да се справи с всички заплахи за танка. Втората категория е динамичната защита. Тук основен представител е реактивната броня (Explosive reactive armor – ERA), това са блокчетата, които могат да се видят на по-новите модификации руски танкове. Това реално е специален експлозив, който се активира при контакт с противотанков боеприпас и целта му е да намали енергията, която се предава от снаряда или ракетата към основната броня на танка.

Третата категория, която набира все по-голяма популярност, е активната защита. Основната идея тук е да се неутрализира идващият противотанков проектил още преди да е достигнал до самата машина. Активната защита е два типа – индиректна и директна. Индиректната в най-общия случай разчита на димни гранати, които неутрализират визуалния контакт (както в обикновения, така и в инфрачервения спектър) или прекъсват лазерния лъч, по който се насочват ракетите. Друг вариант е ползването на система за електромагнитно заглушаване, която разстройва самонасочването на проектилите. Руснаците обединяват двата метода в системата "Щора", която използва сензори, за да засече откъде идва ракетата, обръща автоматично купола на танка в тази посока, изстрелва димна граната, както и задейства ЕМ заглушителят. Като допълнение се ползват и инфрачервени прожектори, които да заслепят топлинните глави за самонасочване. Използването само на тази активна система се оказва недостатъчно, след като Русия вкара танкове, снабдени с нея, в Чечения през 1994 г., но резултатите са повече от разочароващи и са претърпени големи бойни загуби.

Директната активна защита обикновено се състои от радар, който засича приближаващите ракети или снаряди, компютър, който определя траекторията и скоростта им, както и система, която да ги унищожи в полет, преди да са стигнали до целта си. Много често в медиите тази технология се описва като "силово поле", което е доста погрешно схващане или сравнение. Всъщност се осигурява безконтактна защита, но с помощта на насрещни снаряди или експлозиви, които да унищожат приближаващите противотанкови проектили.

Активната защита

Първите опити в тази област прави СССР в края на 70-те години с тяхната система "Дрозд". Тя се оказва доста примитивна – инсталираният доплеров радар заема голямо пространство в задната част на купола, а за унищожение на противотанковите проектили се използват ракети, които могат да се изстрелват само напред. Инсталирана е на стотина танка Т-55 предназначени за морската пехота на СССР. След падането на Берлинската стена и неуспехите в Чечения руснаците започват разработването на "Арена". Тя използва по-компактен радар, който се монтира на върха на купола и с помощта на балистичен компютър се проследява снарядът, когато наближи 50 м от танка. Тогава се активират един от 26-те заряда, разположени около купола. Те се издигат на около метър над танка и се взривяват по посока на приближаващата заплаха, като с осколките я неутрализират.

Проблемът на "Арена" е, че осигурява само 300-градусова защита, тоест задната част на купола остава незащитена. Няма достатъчно информация дали системата е масово приета на въоръжение, макар че се предлага и експортна версия. Смята се, че тя ще се използва от новия южнокорейски танк K2 Black Panther, но от Сеул все още не са потвърдили дали това е така.

Първата наистина модерна система за активна защита, която започва да навлиза масово на въоръжение, е израелската Trophy. През 2012 г. тя започва да се инсталира на танковете Merkava Mk 4. Тя включва поставянето на радар от четири панела на купола. Те сканират плътно пространството около танка, без да допускат "слепи петна", както е при "Арена". След засичане на заплаха по нейна посока се изстрелват заряди с осколки. Те елиминират повечето ракети с кумулативни бойни глави. Но срещу кинетични снаряди са неефективни. Израел имат и втора по-малка система – Iron Fist, която е предназначена за по-малки превозни средства от танкове.

Комбинативно мислене

Първата новина, че "Армата" ще има дистанционно управляем купол, веднага намекна, че той ще бъде по-малък от този на сегашните руски танкове. Вместо това той се оказа по-голям или поне по-висок. Причината е, че при липсата на екипаж в него конструкторите могат буквално да го "натъпчат" с различни методи за активна защита. Те са обединени под единната шапка на системата "Афганит". Това е комплексна система, която комбинира двата метода на активна защита. Все още няма достатъчно подробности как точно действа, но при подготовката и по време на самия парад на 9 май експертите можеха доста детайлно да разгледат новия танк. Предполага се, че разполага с радар, вариация на този с фазирана решетка на тестовия изтребител от пето поколение T-50 "Пак-Фа". Информацията не е потвърдена, но редица сензори, които наподобяват панели на малки радари, се забелязват в купола и най-вероятно осигуряват 360-градусово покритие на танка. В допълнение към него има две двойки установки за изстрелване на специални димни гранати. Едната двойка е на върха на купола и може да се върти и да обхваща страничните части на танка. Втората е разположена в задната част на купола и е насочена нагоре. Тя има за цел да подави насочването на ракети, които са програмирани да се взривят или да ударят целта от по-уязвимата му горна част. Такива са ракетите Javelin и последните модификации на TOW.

Последният елемент от "Афганит" е системата за активно унищожение на боеприпасите във въздуха, която изглежда като дълбока модификация на "Дрозд". Това са специални туби с ракети или осколъчен експлозив. Според официално изнесените данни "Армата" разполага и с електромагнитно заглушаващо устройство.

Излизане от летаргията

Още е рано да се каже дали "Армата" е истинският танк на бъдещето, особено предвид факта, че масово тези машини ще влязат на въоръжение поне след десет години. Освен това не се знае дали заявените способности ще бъдат постигнати на практика на бойното поле. Сигналите са, че и останалите водещи производители на танкове няма да приемат масово модели от следващо поколение през този период. Чрез "Армата" обаче може да проследим в каква посока ще се движи оттук насетне танкостроенето. Той може да се окаже в ситуация, подобна на първите британски танкове от Първата световна война, които проправиха пътя към нов тип водене на война. Така и сега може скоро да станем свидетели на появата на истински роботизиран танк на бойното поле.