Плашещите обитатели на уебнедрата

"Въоръжени" с Tor, изследователите са готови за потапяне в дълбините на интернет. Сайтовете от Deep Web обаче са скрити добре и няма да се появят при търсене в Google или която и да било друга търсачка. Все пак това е самата идея на тайния интернет. Голяма част от информацията в Deep Web се съхранява в бази данни, които генерират динамични уебсайтове. Или иначе казано, за да видите данните, трябва да въведете точните ключови думи на точното място. Тогава ще получите уникален сайт, който ще е достъпен само за вас. След това той ще се самоунищожи и при последващо поискване ще се създаде с друг линк.

През годините технологиите напредват и постепенно се откриват начини за създаване на линкове и вътре в Deep Web. Така днес дори има и специализирани търсачки в тази невидима виртуална реалност, като например DeepPeep, Scircus и др.

Сайтът Intute пък е нещо като своеобразен каталог на една малка част от "дълбокия" интернет. При това предимно на легалната му част. Google също прави опити да изучи тайните на Deep Web. Интернет гигантът е направил специален софтуер, който сканира интернет за бази данни, свързани с тази част на мрежата. Когато открие нов информационен масив, програмата го анализира и се опитва да създава модел на неговото съдържание, както и методи за търсене и откриване на данните, твърди разследване на New York Times.

На дъното

И докато голяма част от информацията в Deep Web е легална, но не е масово достъпна, защото притежателите й не искат това, в тази част на мрежата има и някои доста по-стряскащи… услуги. "Екскурзия" на онлайн изданието BusinessInsider из най-дълбоките части на интернет разкрива някои от тези предложения. Сред тях е каталогът Hidden Wiki, който дава линкове до Tor страници, които иначе биха били невъзможни за достъп. Сред тях има множество сайтове, които предлагат всякакви легални и нелегални лекарства и дори наркотици. Един от най-популярните е eBay клонингът Silk Road, който търгува с всякакви стоки, но е най-известен като Amazon на дрогата. По данни на Forbes той генерира продажби за около $22 млн. на година. Разплащането обикновено става чрез виртуалната валута BitCoin, която гарантира анонимност. В момента един BitCoin е равен на приблизително на 70 лв. в зависимост от дневния валутен курс.

Наркотиците са само малка част от този наистина необятен виртуален черен пазар. В него има сайтове, които предлагат пакети с информация за номера, пароли и имена на кредитни и дебитни карти, хакнати PayPal акаунти и др. Може да намерите софтуери за печатане на фалшиви банкноти и дори услуги за пране на пари. Каталогът предлага още поръчка на фалшиви лични карти, паспорти, шофьорски книжки, нелегални залози за уредени мачове, както и голямо разнообразие от оръжия.

Доставянето на продуктите също се осъществява по най-различни начини, за да се избягват проблеми с властите. Разбира се, тук се ражда и съвсем логичният въпрос как поръчаните стоки достигат до клиентите. Говорител на британските пощи коментира по този повод пред Daily Mirror, че Royal Mail разполага с множество технологии за идентифицирането на нелегални стоки и работи заедно с полицията за пресичането на подобни доставки. Но изглежда, че мерките на пощенските компании не са достатъчно ефективни. Това косвено става ясно покрай една от функциите на Silk Road, която позволява оставянето на отзиви за продавачите, точно като в eBay. Там един от потребителите например споделя, че е поръчал хероин, който му е бил доставен чак в Австралия без никакви проблеми.

И това не е всичко. Сред "услугите" фигурират сайтове за разпространение на нелегално еротично съдържание във всичките му форми. Следват страници, които предлагат изпълнението на поръчки от всякакво естество: от това да ангажираш човек, който да открадне нещо, до... наемни убийства. Някои от тези "услуги" дори имат и публикувани тарифи. Групировката с кодовото име C’thulhu например изисква $20 хил. за изпълнението на мокра поръчка. White Wolves Professionals пък се представят за организирана глобална мрежа с множество дейности. Техният сайт съдържа доста по-разнообразен ценоразпис. "Поръчката" на обикновен човек струва $25 000, известните личности биват премахвани срещу $500 хил., а политиците от $1 млн. до $15 млн. в зависимост от позицията. На разположение са и форуми, където могат да се намерят съвети от типа "как най-бързо да разтворим тяло" или "как да бъдем дилър", допълва онлайн изданието TheNextWeb. Въпреки че няма как да се провери доколко всичко това е наистина автентично, все пак то звучи достатъчно плашещо.

Макар хората, които знаят за Deep Web и го използват, да са доста по-малко от тези, които ежедневно сърфират в традиционната мрежа, те имат на разположение в пъти повече информация. "Deep Web позволява на хората да комуникират, без да бъдат засечени. Няма начин да го изтрием напълно от интернет, просто е твърде голям", коментира пред Daily Mirror Иън Уолдън, който е професор по информационно и комуникационно право. Според различни оценки дълбокият интернет е между 100 и 200 пъти по-голям от традиционния.

Всъщност Deep Web съществува от почти самото начало на интернет. Едно от първите обстойни проучвания на тази тема е направено през 2001 г. от BrightPlanet, компания, която е специализирана в извличането на данни от Deep Web. Тогава специалистите откриват, че само 60 от популярните по това време страници от тайния интернет надвишават като обем информация целия "повърхностен" интернет над 40 пъти.

От другата страна

Понякога Deep Web се използва и за други цели. Иън Уолдън дава за пример Арабската пролет, когато бунтовниците са използвали именно анонимните мейл услуги и сайтове, за да комуникират помежду си и да се организират. На същата анонимност обаче разчита и организираната престъпност, признава той. Все пак вече има организации, които се борят с мрачната страна на Deep Web. Една от тях е Internet Watch Foundation (IWF), която издирва опасни страници, криещи се в тъмните дълбини на световната мрежа. Тя приема сигнали от хора, които са се сблъскали с криминални онлайн дейности. Освен това сама провежда проучвания, чиято цел е откриването на подобни нелегални сайтове и сигнализира на компетентните органи. Организацията гарантира анонимността на хората, които подават сигнал, в случай че се опасяват за личната си сигурност.

Както и проф. Иън Уолдън, IWF също са на мнение, че Deep Web не трябва да бъде спиран или премахван. Според тях по-важното е да се предприемат съответните действия срещу хората, които се възползват от тази страна на глобалната мрежа за осъществяването на незаконните си намерения. "Престъпниците вече имат достъп до много други доста ефективни методи за анонимна комуникация", коментира пред онлайн изданието TheNextWeb Сет Шоен, една от водещите фигури в Electronic Frontier Foundation (EFF), която защитава правата на интернет потребителите. Той дава за пример използването на т.нар. ботмрежи, където компютрите на неподозиращи обикновени хора биват заразявани с вируси и попадат под контрола на хакери. По този начин машините могат да се използват както престъпниците намерят за добре, включително и за да осъществяват връзка. Шоен допълва, че често разузнавателните агенции и полицията също използват прикритието на софтуера Tor, за да провеждат своите операции, и така често залавят престъпници, които не подозират с кого всъщност си уговарят сделка.

Но не всички смятат, че Deep Web не може да бъде опитомен. Експертът по интернет сигурност Джон Кар казва пред Daily Mirror, че тайният интернет има голяма "заслуга" за процъфтяването на криминалните онлайн услуги. Според него технологиите дават възможност на престъпниците напълно да прикриват какво вършат в интернет. Той твърди, че единственото решение е въвеждането на система за идентификация на потребителите "в самото сърце на интернет". Казано по-просто: Кар предлага потребителите да се идентифицират още преди да получат достъп до мрежата. Това е идея, която със сигурност ще срещне огромното недоволство не само на обикновените хора, но и на много компании. Сет Шоен вече изразява тяхната позиция, като споделя, че техническата и социалната цена, която трябва да се плати за опитите да се намали онлайн анонимността, е твърде висока и решението трябва да е свързано с откриването и наказването на нарушителите, а не с ограничаването на свободите на всички в опит да се намалят потенциалните възможности за закононарушения.