Елена Маринова: "Мусала софт" става част от голяма структура с борсово бъдеще

Президентът на софтуерната компания пред "Капитал" за сделката с Aricoma, плановете за растеж и мобилността на служителите

"Ключовото е, че ние оставаме мениджъри и съсобственици в по-голямата група. Другото предимство е, че поне в следващите няколко години продължаваме да сме оперативно независими."
"Ключовото е, че ние оставаме мениджъри и съсобственици в по-голямата група. Другото предимство е, че поне в следващите няколко години продължаваме да сме оперативно независими."
"Ключовото е, че ние оставаме мениджъри и съсобственици в по-голямата група. Другото предимство е, че поне в следващите няколко години продължаваме да сме оперативно независими."    ©  Цветелина Белутова
"Ключовото е, че ние оставаме мениджъри и съсобственици в по-голямата група. Другото предимство е, че поне в следващите няколко години продължаваме да сме оперативно независими."    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Елена Маринова е съосновател и президент на българската софтуерна компания "Мусала софт". Начело на компанията е от самото ѝ начало през 2000 г. Има магистърска степен по стратегически мениджмънт към Софийския университет. Маринова е един от първите и основни гласове на IT индустрията в България, като в различни периоди е била член на борда на директорите на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Компанията

"Мусала софт" е основана през 2000 г., като разработва различни софтуерни решения по поръчка. През август компанията съобщи, че ще бъде придобита на 100% от чешкия технологичен холдинг Aricoma, а в началото на ноември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри сделката. Компанията бе собственост на Елена Маринова, Делян Лилов, Станислав Овчаров (с по 30%) и Ангел Денчев (10%). За 2021 г. приходите на компанията са 46.3 млн. лв., което я прави 15-ата по големина софтуерна компания според класацията К100 на "Капитал". Към средата на 2022 г. заетите са 450 само в България. Фирмата има офис и в Северна Македония, както и отдалечени служители, с които числото на наетите става над 700.

Каква е историята на сделката с Aricoma?

- Интерес към придобиване на "Мусала софт" има още от първите години на създаването на компанията. Може би още на втората или третата получихме оферта, което за нас беше голяма изненада. В следващите 20 години интересът се покачваше, цената също. Това не е изненадващо, ако вземем предвид ръста на компанията. В един момент се събраха серия обстоятелства, заради които структурирахме процеса, наехме консултанти, които да ни помагат.

С Aricoma нещата се случиха сравнително бързо, но преди това бяхме разгледали куп оферти от фондове за частен капитал, от големи мултинационални компании, от IT групи. Спряхме се на Aricoma, защото тя според нас събира най-доброто от стратегическия и финансовия инвеститор. Защо? Защото стратегическите инвеститори разбират бизнеса и не гледат само числата - това е случаят и с Aricoma. Същевременно зад Aricoma стои KKCG, която е група с 9 млрд. евро капитал. Също така самата Aricoma в момента е в процес на структуриране като група, чрез нови придобивания. За нас е предизвикателство - да участваме в изграждането на нещо голямо, а не да се претопим в голяма корпоративна структура.

Каква е серията от обстоятелства, довели до по-структуриран процес?

- Много сгъстен интерес, цялостна тенденция на пазара към консолидация, както и стремежът да бъдем наистина глобална компания. Освен това знаехме какво и как трябва да направим в следващите десетина години, за да постигнем нещо, което или вече е, или след няколко години ще бъде Aricoma. В случая ние прескачаме стъпки и влизаме в по-голяма игра. Това е предизвикателство дори в личен план - в крайна сметка не всичко е пари, има го и удоволствието да се впуснеш в нещо ново.

Вие сте една от компаниите, които над 20 години не допуснаха външен инвеститор и цялата фирма бе собственост на хора, които работят и оперативно в нея. Как преминахте на ниво собственици към идеята за продажба на стратегически инвеститор?

- Ключовото е, че ние оставаме мениджъри и съсобственици в по-голямата група. Другото предимство е, че поне в следващите няколко години продължаваме да сме оперативно независими - можем да развиваме бизнеса така, както сме правили досега, или да търсим синергии в рамките на групата на Aricoma. Ние ще тръгнем по втория път, но важното е, че имаме гъвкавостта. Гъвкавостта да можеш да избереш времето, в което да направиш определена стъпка, е лукс.

За вас като мениджър променя ли се нещо по управлението на компанията?

- Влизаме в среда с по-големи възможности. Изграждането на по-голяма, глобална структура, с различни локации, клиентска база, процеси и всичко останало, както и спокойствието за по-големи инвестиции със сигурност променя мащаба и потенциала.

Тези инвестиции в каква насока биха били?

- Тепърва завършваме сделката. Ще се запознаем детайлно с всички останали компании и мениджъри в Aricoma. Но насоката ни със сигурност ще бъде към растеж - повече клиенти, повече хора, силно позициониране в рамките на групата.

Какви биха били приоритетните услуги и вертикали по отношение на растежа и разширението?

- Областите си остават същите, те са толкова големи и търсени, че няма нужда да добавяме нещо кой знае какво към тях. По-скоро разширение: в облака, в големи данни и изкуствен интелект, в интернет на нещата (IoT), в умни домове, умни коли. Индустриите, в които сме силни, също ще бъдат развити: IT, банки, финанси, телеком, автомобили... Това, което бихме добавили и вече има направени първи стъпки, са IoT решения в здравеопазването. Географски силни за "Мусала софт" са Западна Европа и САЩ, с вече поставено начало на развитие и в Близкия изток. В момента Германия ни е водеща, развиваме също Англия, скандинавските държави. САЩ сами по себе си са пазар, който може да се разширява теоретично до безкрайност.

Какво ще се случи с бранда на компанията? За момента той остава, но в бъдеще?

- Това са разговори, които ще водим едва след затварянето на сделката. Разбира се, в дългосрочен план търсим изграждането на обща интегрирана структура. Как точно ще се позиционират отделните елементи и брандове също предстои да се оформи. Нямаме натиск или краен срок, което, както казах, е лукс.

Какво виждате да се променя и какво остава същото на IT пазара на труда?

- Недостигът на хора остава същият. Проблемът ще продължи да съществува не само тук, но и по целия свят. Недостигът по-скоро се засилва и няма панацея, нито дългосрочно, нито краткосрочно, въпреки усилията и на правителства, и на компании, и на браншови организации. Пак - не само в България, но и навсякъде.

Това, което е ново, е постковид ситуацията за работа отвсякъде. Тя продължава да води до все по-сериозно раздвижване на хора - не само физически, а и виртуално. Теоретично възможността да работиш отвсякъде съществуваше и преди, но сега е много по-застъпена. Аз самата бях много консервативно настроена спрямо работата от вкъщи и смятах, а до голяма степен и все още смятам, че е съвсем различно хората да се събират на живо. Динамиката е различна, обменът на идеи е много по-интензивен. Но преминахме в режим, в който хората работят дистанционно, и това остана и ще се запази като практика.

Клиентите ни, особено германските, държаха хората да бъдат в офисите, да бъдат в специално обособени пространства, с изисквания за физическа сигурност. Един от тях беше поискал в тази сграда, в която сме в момента, да слагаме фолио по прозорците, така че да не се виждат мониторите от съседните блокове, макар екраните да са перпендикулярно на прозорците, а сградите да са перпендикулярно една на друга. От толкова крайни изисквания преди пандемията в момента стигнахме до там, че не само не е необходимо всеки да е в офиса, а хората могат да работят от вкъщи, но може и да работят от плажа, от планината, от любимото село, от дома на родителите си.

Тази гъвкавост доведе до плюса, че се улесни наемането на хора от всякъде, както и до минуса, че се улесни наемането на хора от всякъде. С други думи, новото голямо предизвикателство е да създадеш лоялност към екипа и компанията.

Една важна скоба: законите, дори европейските, не са синхронизирани и аз, ако работя през зимата в България, през лятото в Гърция, а междувременно малко от Азия, не е ясно къде точно трябва да платя данъци. Нито аз, нито компанията. Не виждам как това ще се промени скоро, но е необходимо да се случи. И последно, несигурността и късите цикли като цяло в икономиката през последната годна започват да добавят напрежение и на пазара на труда.

Ако има проблеми от законова гледна точка, вярна ли е всъщност максимата за "работа отвсякъде"?

- Работата отвсякъде е факт, задачата към законодателните органи е да наваксат и да отразяват реалността.

В този ред на мисли, България и конкретно "Мусала софт" по-скоро печелят или губят? По-лесно е да вземеш някой или е по-лесно да ти вземат някой служител?

- И двете. Въпрос на позициониране е - и на компаниите, и на държавите. В горния пример, ако България има ясно законодателство в контекста на работа отвсякъде, ще се позиционира като по-добра дестинация. Също и темата със сините карти за висококвалифицирани IT специалисти.

Как се развиват офисите ви извън България?

- Променена е представата за офис. Имаме физически офиси като този, в който сме в момента, в София, Русе, Бургас, Скопие и предстои да имаме такъв в Кайро. От там нататък на местата, където имаме по-малък брой хора, предпочитаме да използваме коуъркинг пространства. В момента, в който има достатъчно голямо струпване на хора, мислим за наш собствен офис.

В дестинациите, където виждаме потенциал и хора, които бихме искали да привлечем, но не можем поради икономически или политически причини, ги каним да се релокират в България. В момента в София имаме над 10 националности. И тук идва темата със синята карта, за която си говорим от дълго време. Истината е, че България е сравнително напред, но има още какво да се направи като скорост и заради множеството изключения от правилата. Например имаме колега от Нигерия, който заради стачка в университета си, която продължи девет месеца, не можеше да си извади дипломата и да докаже, че има висше образование, каквото е нужно за синя карта. Тези държави, които са най-гъвкави, ще са най-привлекателни и за IT сектора, и за инвестиции по принцип.

Как намирате и как привличате хора от по-екзотични дестинации?

- Проучваме държавите от целия свят и стигаме до няколко, които са ни интересни. После проверяваме дали би било по-добре или дали въобще бихме могли да отворим офис и ако не, как да привлечем хора тук. В Куба например, по очевидни политически причини, не можем да отворим офис. Съответно привличаме хора в България. Шри Ланка е друг пример за държава, в която обсъждахме възможността за отваряне на офис, но предвид кризата там очевидно моментът не е сега.

След промените в собствеността каква е голямата ви цел?

- Силно участие в изграждането на глобална компания с много по-голям мащаб и амбиции. Участие на мениджмънта и на екипа на "Мусала софт" във всичко това и излизане на борсата в следващите три до пет години.

Без кое устройство не можете?

- Телефон.

Как си почивате?

- Като съчетавам работата и почивката. Преди седмица-две например бях в Египет, където за пръв път събрахме екипа ни там. Направих може би 15 или 20 срещи, между които успях да отида до Луксор и да видя пирамидите в Гиза.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Все още няма коментари
Нов коментар