Най-големите софтуерни и финтех компании: Удвояване на бизнеса за три години

За сектора сякаш коронавирусът никога не се е случвал и няма инфлация - приходите средно скачат с 20%. Ако има едно притеснение, което се цитира и подсказва, че годината е 2022 г., а не някоя друга, това е войната в Украйна и съпътстващата я несигурност на пазарите.

Вариации все пак има и ръстът е неравномерен. Всички цитирани увеличения в средните данни се водят от няколко играча, при които се наблюдават високи скокове. При други, макар и значително по-малко на брой, има свиване на броя наети, на печалбата или на приходите. Въпреки че това са лоши новини за компаниите, които изпитват затруднения (не задължително заради пандемията, войната или инфлацията), добрите са, че растящите изпитват огромен глад за кадри и едва ли някой програмист или клиент не е успял да намери алтернатива в българския софтуерен сектор.

Освен че общата посока остава нагоре, в класацията се запазват и основните тенденции от последните няколко години - в сектора доминират клонове на чуждестранни компании, а силните български представители до голяма степен остават едни и същи. Макар и малко, при всички тях се наблюдават ръстове в приходите, вариращи от умерени до откровено внушителни.

На върха: интернационална петица

Най-голямата софтуерна компания в България и тази година е "Ви Ем Уеър България", българското дружество на американската VMware. Всичко в показателите на дружеството сочи, че 2021 г. е била силна: приходите скачат с 28.4% до 260 млн. лв., печалбата - с 28.6% до 16.3 млн. лв., а броят на наетите се е увеличил с 26.6% до 1623 към края на 2021 г. Данните за персонала подсказват, че тенденцията за наемане на още и още хора не се е променила и в първата половина на тази година.

"Екипите ни в България имат значителен принос за постигането на глобалните ни цели, тъй като водещи технологични решения от всички продуктови домейни на VMware се разработват именно тук. През 2021 г. разширихме локалното си продуктово портфолио в сферата на киберсигурността със значителен ръст на VMware Carbon Black Security бизнес звеното в България", коментираха от компанията пред "Капитал".

В края на март глобалната VMware обяви, че е приела предложение за сделка от страна на производителя на чипове Broadcom срещу 61 млрд. долара. И двете компании имат офиси в България, макар и с разменени роли - в страната VMware е над десетократно по-голяма от Broadcom. Това поражда въпроси дали ще има промени и в българския бизнес на VMware, но според отговорите на компанията "все още е твърде рано да се говори как придобиването ще повлияе върху българския бизнес".

На втора позиция е базираната в Лондон Paysafe, която също отчита внушителен ръст на приходите - 24% до 221 млн. лв. При печалбата ръстът е малко под 20% - 12.5 млн. лв. за 2021 г., докато броят на назначените служители се е увеличил с 8% до 1448 души.

"Реализирахме решение за финанси и разплащания, което предоставяме на две от най-големите криптоборси в света - Binance и FTX. Таргетирахме и станахме много релевантни за клиентите на финансови услуги в Нигерия, на които предоставяме възможност за запазване на средствата в ситуация на много волатилна национална валута. През 2021 г. успяхме и да стартираме бързо растяща услуга за разплащания, с над 50% ръст година спрямо година, която се ползва от iGaming търговци в САЩ", коментираха от компанията пред "Капитал" причините за растежа си през миналата година.

На трета позиция се нарежда единственото изцяло българско дружество в петицата - "Сайтграунд хостинг", основаната от Тенко Николов и Иво Ценов компания за хостинг. При нея се наблюдава интересна динамика - огромни ръстове на приходи и печалба, но свиване с почти 10% на броя на служителите. Приходите и печалбата скачат съответно с 55 и 78% до 219 млн. и 130 млн. лв., но служителите намаляват до 508 към края на 2021 г.

"Сайтграунд" не коментират финансите си и съответно няма сигурен отговор от какво е продиктуван ръстът в приходите и печалбата. В други бизнеси подобна годишна рентабилност от около 60% предполага еднократен ефект, но в случая това е близо до средната историческа рентабилност на компанията през последната година. Вероятно е българското дружество да се ползва и за нещо като холдингова шапка, в която се отчитат и приходи от дъщерни дружества. Ако се съди по финансовия отчет от предходната година и забележките към него, постъпленията идват основно от три свързани дружества, едното в САЩ, другото в Испания.

В интервю за "Капитал" през миналата година Николов и Ценов коментираха, че са получавали неколкократно оферти за придобиване на компанията на стойност милиарди долари. Високата рентабилност изглежда като логично обяснение за високия интерес.

Четвърта в класацията е "САП лабс", развойното дружество в България на германския софтуерен гигант SAP. Приходите на компанията растат с 18% до 153.8 млн. лв., а печалбата се задържа на миналогодишното ниво - 6.4 млн. лв. Най-внушителен е ръстът в броя на наетите - 24% до 1245 души. А присъствието изглежда трайно, след като през миналата година SAP закупи нова централа в България за около 50 млн. евро.

"За последните повече от 3 години сме най-бързорастящият развоен център на SAP в Европа и най-големият развоен център в Югоизточна Европа. Към момента над 1400 колеги са избрали да развиват своята професионална кариера в SAP в България. През изминалата година привлякохме близо 300 нови колеги, и то изцяло дистанционно. В момента имаме отворени над 200 нови позиции, като от началото на 2022 вече сме добавили към екипите ни още над 100 специалисти, което затвърждава и тенденцията от последните 10 години - да се разрастваме с постоянни темпове от 10-15%", коментира пред "Капитал" Радослав Николов, изпълнителен директор на "САП лабс България".

Петицата се затваря от консолидираните данни на двете български дружества на френската Atos. С общи приходи над 119 млн. лв. и печалба 15.5 млн. лв. компанията продължава да расте в България с постоянен темп между 10 и 20% при почти всички показатели. Пред "Капитал" изпълнителният директор на "Атос България компетънси център" коментира, че целта на компанията е да расте устойчиво с между 10 и 15% всяка година по отношение на брой приходи и служители, като тази цел ще бъде постигната или потенциално надмината и през 2021 г.

Пълната класация е достъпна за читатели с активен Капитал абонамент тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Извън петицата: нагоре и с българско участие

Шеста в класацията е "Експириън България", българското дружество на американско-ирландската Experian. В България компанията разработва предимно решения за компанията майка, като за 2021 г. приходите са 109 млн. лв., или скок с над 26% през 2021 г. Печалбата е 4.8 млн. лв., а броят на заетите към 31 декември е 862 души.

На седмо място се класира "Прогрес софтуер", българското дружество на американската Progress, която през 2014 г. закупи бизнеса на "Телерик". След значителния спад в приходите през 2020 г. сега компанията възстановява част от изгубеното и расте със 7.5% до малко под 77 млн. лв. приходи. Броят на наетите също се увеличава с близо 10%.

В десетката влизат още две чисто български компании - "Скейл фокус" и "Сирма". Първата отчита 71 млн. лв. приходи и 339 хил. лв. печалба, като броят на служителите също расте, макар и малко, до 763 души. Това може да се приеме за наваксване, след като през 2020 г. компанията се раздели с около 10% от служителите си заради пандемията.

"Приоритет за нас през 2021 г. бяха основните ни пазари - Северна Америка, Eвропа и Близкия изток. Компанията продължи да се развива с активен фокус върху индустриалните вертикали, в които имаме най-силна експертиза. Близо 70% от бизнеса ни беше с клиенти от приоритетните сектори на IT, здравеопазване, финанси и застраховане, енергетика, което постави стабилни основи за бъдещия растеж на Scalefocus и през следващата година", казва Иван Иванов, изпълнителен директор на "Скейл фокус".

"Сирма груп холдинг", позиционирана на десета позиция, расте с 8% по отношение на приходи до 64.4 млн. лв. Този ръст не е изцяло органичен - в края на ноември 2021 г. "Сирма" официално закупи по-малката софтуерна "Сайънт". През юли 2022 г. компанията придоби и 55% от друга софтуерна фирма - "Ти Би Ай инфо", като ръководството на "Сирма" не крие, че търси и други потенциални цели за придобиване.

Извън десетката прави впечатление огромният ръст на "Акронис", компанията за киберсигурност, чието разрастване в България не спира. Приходите скачат с 52% до 52.9 млн. лв. през 2021 г. и ако продължат с този темп и през тази, почти със сигурност компанията ще влезе в десетката при следващата класация. Печалбата също расте с близо 50% до 3.3 млн. лв., а най-впечатляващ е ръстът в броя служители - от 277 до 454 в рамките на една година.

"Булпрос консултинг", която смени името си на DIGITALL, след като миналата година се сля с германската ec4u и стана мажоритарна собственост на фонда Silverfleet Capital, отбелязва значителен скок в броя на наетите си служители - от 826 до 1384. Консолидираните приходи за периода, но само на българските дружества, са 64.8 млн. лв.

"След създаването на DIGITALL в много кратък срок изградихме наново технологичната си рамка, като само за няколко месеца успяхме да обновим основните системи, благодарение на които управляваме ефективно бизнеса си", казва пред "Капитал" изпълнителния директор на компанията Ивайло Славов.

"Мусала софт", една от най-старите IT компании в България, продължава да расте със солидни темпове. През 2021 г. приходите се повишават с 12.5% до 46.3 млн. лв., а печалбата - с 22% до 6.4 млн. лв.

"Продължаваме да разрастваме международната си клиентска база и екип, надграждайки локациите си в България и Северна Македония - там създадохме нови центрове, както и растящи хъбове в Косово и Египет. Предоставяме услуги и разработваме продукти с висока добавена стойност за клиентите си основно в Европа, Северна Америка и Близкия изток. Във фокуса на бизнес и технологичната експертиза са секторите IT, автомобилна индустрия, телеком, банки и финанси. Проектите са концентрирани в облачни решения, изкуствен интелект, големи данни, умни домове и автомобили, автоматизирано тестване и като цяло дигитална трансформация", коментира пред "Капитал" Елена Маринова, президент на "Мусала Софт".

Другите внушителни ръстове, които правят впечатление, са на дружествата "Софтуер АГ дивелопмънт център", "Немечек", "Куестърс България", "КорТек", "Станга", "Мелън" и "Империя онлайн", като те варират между 20% и 65% - последното постижение е конкретно на "Империя онлайн", чиито приходи достигат 21.5 млн. лв.

Веселин Александров, управител на българското дружество на германската Software AG, коментира, че ръстът се дължи на преминаването на повече клиенти към облачни услуги. "Петгодишната стратегия на Software AG за промяна на бизнес модела и прехвърляне на все повече наши клиенти в "облака" вече дава реални резултати. Благодарение на бурното развитие и инвестициите в посока облачни инфраструктури и технологии офисът в София порасна и предлага повече услуги с висока добавена стойност. Друга област на развитие, пряко свързана с новия ни SaaS модел на работа, е киберсигурността - изградихме екипи, които се грижат както за собствените ни системи, така и за поверените ни клиентски данни", казва Александров.

Фотограф : Надежда Чипева

Притесненията - няма хора, има война

"През 2022 виждаме серия трусове и колебливост на пазара - остатъчни реакции от пандемията, войната в Украйна, очакваната инфлация, срива на международните финансови пазари, политическа нестабилност - при това не само в България. Същевременно продължава тежкият хроничен недостиг на кадри в цял свят", казва Елена Маринова от "Мусала софт". Дори на този фон обаче тя казва, че управляваната от нея компания очаква 20% ръст на годишна база.

Притесненията на останалите мениджъри, с които "Капитал" говори, не са особено по-различни. Всички те се оплакват от липсата на кадри и всички търсят разнообразни начини да я запълнят - през частни академии, стажантски програми, общи инициативи с университети и гимназии и др. В това няма нищо ново.

Новото е войната, която, макар да звучи цинично, за момента има по-скоро позитивен ефект за българския IT бизнес. Причината е, че много проекти се пренасят от Русия или Украйна към България заедно с някои специалисти от двете страни. Същевременно някои директори предупреждават, че това може да се окаже неустойчива тенденция.

"Войната в Украйна внася допълнителна несигурност в региона. Освен огромна общочовешка трагедия тя носи със себе макроикономически промени и размествания в технологичния сектор. IT специалистите, които напускат Украйна и Русия и се заселват временно или трайно в България, могат да компенсират част от недостига на квалифицирани кадри у нас, ако се създадат административните условия за това. Паралелно с това наблюдаваме и все по-засилваща се тенденция за прехвърляне на проекти от Русия и Украйна към България. В същото време обаче близките военни действия носят и непосредствен риск за отлив на инвеститори от целия регион, които могат да изберат други локации за проектите си, като Латинска Америка например", казва Иван Иванов, изпълнителен директор на "Скейл фокус".

"Очакваме да има забавяне в темповете на развитие на бизнеса, заради редица фактори, сред които са повишените цени на електроенергията, променената геополитическа обстановка в Европа, както и честите промени в българската политическа сцена", казва Ивайло Славов от DIGITALL. "Няма как да не споменем ограничения ресурс от квалифицирани специалисти на българския пазар, като основно предизвикателство пред IT сектора. За щастие, приетият от правителството бърз коридор за издаването на сини карти на IT специалисти от страните извън Европейския съюз, включително Русия и Украйна, би помогнал допълнително за решаването на този въпроси в бъдеще."

Друг проблем, който бе споменат от мениджърите, е нестабилността в българската политика. "В последните две години много сериозен проблем е нестабилната политическа обстановка и специално влиянието на редица политически фигури върху данъчно-осигурителния модел на България. Постоянните опити за увеличение на данъчната тежест върху "светлата" част от икономиката, където са повечето от IT фирмите в България, създава усещане за хаос в международните инвеститори и липса на предвидимост на разходите за труд в краткосрочен и средносрочен план", казва Веселин Александров от Software AG.

Макар да не го казва директно, Александров има предвид вдигането на максималния осигурителен праг от правителството на Кирил Петков - и по-конкретно от финансовия министър Асен Василев. Тази промяна доведе до недоволство от страна на IT сектора в края на зимата, като за тях остана и горчивият вкус, че този кабинет така или иначе падна и промените останаха "на парче".

Дори и с тези притеснения, 2021 г. със сигурност може да бъде обобщена като повече от добра година за IT бизнеса. Въпреки всички сътресения по света и в България 2022 г. не изглежда особено по-различна. Софтуерният бизнес в България продължава да бъде сигурен залог за растеж, а постоянното повишаване на броя заети в сектора, гарниран с бурно растящи заплати, прехвърля тези ефекти към цялостната икономика на страната.