Транспорт

Тайните на морския превоз на животни

ЕС, който осигурява 75% от глобалния експорт, ще затегне правилата

Мери Иванова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В края на декември около 1800 бика напускат Испания в посока Турция на борда на кораба Elbeik. Пътуването трябва да продължи около 11 дни, след което животните да бъдат продадени и заколени според местните религиозни закони. През следващите три месеца обаче, когато пандемията започва да внася хаос в глобалното корабоплаване, корабът така и не успява да разтовари и животните започват да гладуват. Почти 10% от биковете умират, труповете им са изхвърлени зад борда или оставени в клетките сред живите. Когато Elbeik се връща в Испания, властите решават, че останалите 1600 животни са твърде болни и трябва да се убият. По-късно, испанското министерство на земеделието отнесе случая до прокуратурата и съда.

Elbeik се споменава постоянно в борбата за забрана на търговията с живи животни. Пандемията влоши условията за около 2 млрд. крави, овце, козе, свине и пилета, които се изнасят всяка година, а епидемиолозите се присъединиха към призивите за реформа. Животните са били в състояние на транзитен превоз много по-дълго от очакваното, а инспекциите за безопасност са ограничени заради пандемията. Знаейки рисковете, които животните могат да представляват за хората, все повече страни ограничават или изцяло премахват практиката.

"Що се отнася до хуманното отношение към животните, транспортът по море е голяма черна дупка", казва източник на Bloomberg от Европейския парламент. "Транспортирането с кораби изцяло попада извън всякакви разпоредби или стандарти за хуманно отношение към животните. Общественото здраве е изложено на риск, ако животните се транспортират в условия, в които микробите и бактериите могат да се развиват." Още повече че проверките на кораби бяха възпрепятствани от пандемията през изминалата година. Морските инспекции на превозвачи на добитък са спаднали с над 30%, според анализ на публично достъпни данни на Bloomberg. В много страни дори не се позволява на инспекторите да се качват на корабите като част от противоепидемичните мерки.

В последните няколко години хиляди животни са били изгубени в морето. Тази пролет, освен добитъка на Elbeik, трябваше да бъдат убити още 800 бика на друг кораб, пътуващ за Турция. Миналата година близо 6000 говеда и над 40 члена екипаж загинаха, когато корабът им загуби двигател и потъна край бреговете на Япония. През 2019 г. 14 хил. овце се удавиха при инцидент в румънско пристанище, превозвач на животни се запали на пристан в Гърция, а друг заседна близо до Турция.

(Много) стари кораби

Средната възраст на корабите за превоз на животни е 38 години. "Петдесетгодишните кораби са трудни за поддръжка, да не говорим за намирането на резервни части, които вече никой не произвежда", твърди източник на Bloomberg. От 78 кораба, одобрени от ЕС за превоз на добитък, 53 са били задържани три или повече пъти за сериозни нарушения. Elbeik, например, е на 54 години. Инспекция през януари 2020 г. открива, че има напукани греди, подове и прозорци, както и други нарушения на безопасността. Шест месеца по-късно инспекторите откриват проблеми с двигателя и управлението му.

Закани за реформи

ЕС, който осигурява над 75% от световния износ на живи животни, е "неспособен да гарантира хуманно отношение към животните", се казва в доклад на комисията, която ще препоръча нов, по-строг регламент за износителите до края на годината. Великобритания планира да забрани изцяло транспортирането на животни за клане, въпреки че все още не е определила дата. През април Нова Зеландия заяви, че ще прекрати търговията с живи животни до 2023 г.

Засега само Австралия изисква ветеринарни лекари на борда, ако се очаква пътуването да отнеме повече от 10 дни. ЕС обмисля подобно правило. Австралия е и единствената страна, наложила на износителите на животни да разполагат с верига за доставки, която следи добитъка от момента, в който се качи на корабите, чак до задграничните кланици. Това гарантира, че отношението към животните е, доколкото може, хуманно. Австралия също така изисква износителите да регистрират смъртността и да уведомят властите, ако животните умира със скорост, по-висока от 0.5% на пътуване.

Статистиката за смъртността е най-екстремното доказателство за страданието на животните, казва източник от Vets Against Live Exports. "Животните се блъскат дни наред поради топлинен шок, не са яли или са покрити с рани. Това са страдания. Трудно е да се разбере кога пътуват корабите, къде отиват и какво има на борда. Това е индустрия, която е забулена в тайна и липсва каквато и да е прозрачност."