Икономическата криза превърна социалната сигурност в основна ценност за младото поколение

В Испания и Гърция повече от половината младежи не могат да си намерят работа. В България мнозина мислят за емиграция. А според последния Евробарометър, 60% от европейците смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. Откъде идва този песимизъм? Какъв е ефектът на кризата върху младите в Европа?

В последните години на социализма съветският документален филм "Лесно ли е да си млад" се превърна в политически хит. Той разказваше историята на едно предадено поколение, лишено от идеали и илюзии. Поколение, което презираше учителите си, съжаляваше родителите си и си представяше щастието като изкачване до върха на наркотичната игла. Днес, 25 години по-късно, младите отново са натикани в ъгъла.

Никога не е лесно да си млад. А и всяко поколение има повече от едно лице. Днес младите много често слушат една и съща музика, но шансовете им да реализират плановете си за живота са много различни. Социалното неравенство в рамките на това поколение ще е по-голямо в сравнение с поколението на родителите им. Никога преди не е било толкова лесно да станеш милионер на 30 години, но и никога не е било толкова обидно да не си милионер на тази възраст.

Няма друго поколение, за което е било толкова лесно да слуша музиката, която иска, да гледа филмите, които иска, и да говори с приятелите си по всяко време, но в същото време никога пропастта между успех и провал не е била толкова дълбока. Младите са големите губещи от сегашната финансова криза в Европа, първо, защото за разлика от други части на света Европа е застаряващ континент, и второ, защото подобно на старите в началото на XIX век, младите днес губят ролята си на най-важното поколение. Те губят усещането, че разбират света, в който живеят. Защото светът наистина се променя.

Днес е много трудно едновременно да отговориш и на въпроса какво работиш, и на въпросите къде работиш и колко получаваш. Защото тези, които имат професия, работят през цялото време, а тези, които нямат професия, работят на няколко места едновременно. В рамките на младото поколение думата заплата е изгубила смисъла си, както и думата осигуровка. Но безработицата не е единственият и даже не е главният проблем за най-младите. Един от най-разрушителните ефекти на кризата е, че съкращаването на публичните разходи води до увеличаване на цената на образованието, без това да значи подобряване на неговото качество. Във Великобритания университетските такси се увеличаха 2-3 пъти. Ако се вгледате в социалния профил на младежите, които "окупират Уолстрийт", ще видите много младежи от престижни университети, които не вярват, че ще могат да върнат студентските си заеми.

В страни като Италия един от ефектите на кризата е, че младите се видяха принудени да се върнат да живеят при родителите си. А това често се възприема като лично поражение. Или с други думи, кризата накара младите да видят с други очи света, който идва.

Но кризата е белязана от ръст на политическата активност на младите?