За какво хаби енергия енергийният регулатор

От правна страна посоченото искане съвсем не е на мястото си. Законът наистина позволява допълване на постановено решение. В административния процес това е възможно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, т.е. когато в жалба срещу решението на ДКЕВР е било поставено искане, което съдът не е разгледал. В случая обаче всички искания, съдържащи се в жалбите, са разгледани. Връщането на преписката на административния орган за произнасяне не представлява подобно искане, а е правомощие на съда, уредено в закона. Процедурата започната от регулатора в случая е неприложима. Ако съдът наистина е бил длъжен да върне преписката на ДКЕВР, но не го е направил, тогава съдебното решение би било неправилно. Регулаторът би могъл да се защити чрез обжалване. При обжалването на съдебните решения в началото на годината ДКЕВР не поиска връщане на преписката и с този пропуск напълно загуби дадената й от правото възможност да се защити срещу евентуално неправилно съдебно решение.

Няколко допълнителни факта

Без да се спирам и на другите несъвършенства в молбите на комисията, заслужава да се спомене, че искането й е направено месеци след като е изтекъл законовия срок за допълване на съответните съдебни решение. Този срок е един месец от връчването на съдебните решения на ДКЕВР. При това положение съдът не следва изобщо да разглежда въпроса и е изненадващо, че ВАС дори е насрочил заседания по молбите на регулатора.

От значение е също дали съдът е могъл да върне преписката на ДКЕВР със задължителни указания. По закон това се прави, когато съдът отмени обжалвания административен акт (решението на ДКЕВР) и естеството на акта не позволява съдът да реши въпроса по същество. Разбирането на регулатора за решаване по същество явно означава ВАС със своето съдебно решение да определи временните цени за достъп до мрежата. При такова тълкуване съдът наистина няма как да определя размера на едни регулирани цени и би следвало да постанови в решението си, че връща преписката на ДКЕВР, като й даде задължителни указания. Посоченото тълкуване обаче е напълно несъобразено с фактите по делата, по които се иска допълване на решенията и констатациите на съда в тези решения.

Всъщност ВАС е отменил решението на ДКЕВР с мотивите, че такъв акт не е трябвало да се издава поради нередовни заявления за издаването му (порок, който е извън контрола на ДКЕВР). Как би могъл ВАС да даде указания на комисията да получи от трети лица редовни заявления?! Към това трябва да добавим и обстоятелството, че става въпрос за временни цени, които ДКЕВР може да определя при забава на тези трети лица заявители, да си подадат исканията за определяне на крайни цени. Следва, че комисията моли ВАС да й даде указания как тя сега да получи редовни заявления от заявители, които да са в забава в процедура за определяне на цени за достъп. Още повече тази молба на ДКЕВР идва десет месеца след като същите тези заявители са уведомили комисията, че са в забава - срок, в който заявителите са могли да заявят редовно, а ДКЕВР да приключи процедурата по определяне на окончателни цени за достъп.

Другият необясним въпрос е какъв резултат цели комисията с подобна стъпка. Дори и ВАС да уважи искането й въпреки всичките му несъвършенства, това, което комисията би постигнала, е едно признание, че тя може да определи цени за достъп до мрежата, но след провеждането на законосъобразна процедура. Така определените цени няма как да се приложат към минал период, т.е. те ще се дължат за времето след влизане в сила на евентуалното ново решение на ДКЕВР. Нищо не пречи на комисията да определи цени за достъп занапред и без да се допълват решенията на ВАС. Това нейно правомощие произлиза от закона, а не от съдебно решение.

Какво показва обаче искането на ДКЕВР: че регулаторът не се е отказал да търси механизми да намали обещани от страната ни на инвеститори и залегнали в закон изкупни цени; или пък че ДКЕВР все още няма ясна политика по отношение на зелената енергия, въпрос от изключително значение не само за националния енергиен пазар, но и на ниво Европейски съюз. И това се случва в България в момент, когато Европейската комисия вече е публикувала насоки към страните членки относно държавната намеса в пазара на електроенергия. Насоките подробно посочват методи, допринасящи за по-голяма ефективност и ефикасност на една такава държавна намеса (в частност по отношение на ВЕИ сектора) и няма никаква пречка регулаторът ни да заимства идеи от тях.

Източник: Shutterstock