Подстригването на зеления ток

Второто предложение е да се ограничи изкупуваната зелена енергия, така че тя да не надвишава заложените за периода междинни цели за изпълнение, по които до 2020 г. 16% от цялото брутно потребление на енергия трябва да идва от възобновяеми източници. Според данните на Националния статистически институт наистина в момента България надскача заложените си цели. Но има един тънък момент - възобновяемата енергия включва и използването на биомаса (дърва например), което всъщност надува дела на зелената енергия в България. Тоест, ако НЕК иска да се въведе такова ограничение, ще трябва да го наложи и на всяко домакинство, използващо биомаса за огрев.

И третото предложение е въвеждането на зелени сертификати - система, която може да е от полза както за ВЕИ сектора, така и за България. Стига да не се сведе до формата, под която НЕК вероятно си я представя - производителите да получат по един хвърчащ лист, с който да кандидатстват за преференциалните си цени. 

Предложения от хаос или мързел

Тези идеи идват на фона на обсъжданото вече няколко месеца въвеждане на т.нар. балансиране на зелените централи. И явно изобщо не са съгласувани с него. Балансирането ще доведе до допълнителни разходи за ВЕИ производителите между 10 и 30% в зависимост от това кого питате. Ако към тях се прибави и данък и ограничения за производството, това съвсем логично ще доведе до директно затриване на всички инвестиции и разходи, направени през последните години. По-вероятно е предложенията да са дошли, след като е станало ясно, че Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и НЕК просто не са готови за по-модерно управление на енергийната система. Или просто от типичния за България хаос.

Идеята е зелените централи да балансират работата си, като по този начин не предизвикват допълнителни разходи заради екстрено пускане или спиране на конвенционални мощности. Досега поради непостоянния режим на работа на ВЕИ-тата понякога ТЕЦ-овете трябва да ограничават производството си или дори да спират. В други случаи - макар и рядко - бързо да увеличават производството си. Например зам.-министърът на икономиката Иван Айолов посочи през седмицата, че само запалването на един котел в ТЕЦ струва 60 хил. лв. Колко от тези запалвания и принудителни престои в разполагамост са предизвикани от флуктуациите на зелените централи обаче остава загадка, тъй като най-компетентният орган - ЕСО (който управлява мрежата) все още нито е посочил методология за изчисление на тези разходи, нито е дал конкретна сума. В графата "управление на енергийната система" през 2011 г. ЕСО е похарчил 300 млн. лв., но пък приходите му пак по тази линия са били 404 млн. лв. През 2012 г. ЕСО излиза на дефицит, като разходите му се увеличават със 140 млн. лв., но това едва ли е предизвикано само от бума на фотоволтаичните централи в началото на миналата година.

При балансирането всеки производител дава график за производството си за следващия ден и ако достави по-малко енергия, е длъжен да закупи недостига - в момента на цена 187 лв. за мегаватчас. При излишък той е длъжен да продаде енергията си за едва 28 лв. Досега балансирането е поемано от ЕСО и НЕК, които включват тези средства в одобряваните от регулатора разходи и по този начин те се заплащат от потребителите. След въвеждането на заплащането на балансирането от самите ВЕИ двете държавни компании ще се освободят от тази тежест.

Разходите за зелените централи е трудно да се изчислят, тъй като досега не е имало тестов период. Според презентация на Българската фотоволтаична асоциация на месечна база три такива парка са имали 9% излишък и 21% недостиг. От вятърната асоциация казват, че е почти невъзможно да се даде точна прогноза, но те предвиждат, че вятърните паркове могат да се лишат от 20% от приходите си. Подобно балансиране има в много малко страни, като например в Италия то наскоро беше отменено от съда, но в България ВЕИ производителите вече приеха, че това е горчивото хапче, което трябва да преглътнат.

Зелен ТЕЦ или зелен донор

Ако се приеме идеята да бъде създадена единна зелена балансираща група, тогава отделните производители ще могат да прехвърлят помежду си излишъците или недостига си и така ще намаляват разходите си. Това вече стана при индустриалните потребителите и системата работи добре. Друго предимство на общата група е, че например част от енергията на малките ВЕЦ и централите на биомаса може да се купува от вятърните и фотоволтаичните централи като балансираща. По този начин за нея ще се плаща по-ниска преференциална премия, което ще намали общите разходи за зелена енергия. На практика ще се получи една зелена централа с общо производство малко над 3 млн. мегаватчаса годишно (или малко под производството на ТЕЦ "AES Гълъбово"), което ще бъде относително стабилно и прогнозируемо.

Другата идея е централите да се балансират индивидуално и да бъдат закачени за балансиращите групи на електроразпределителните дружества. Техните разходи ще бъдат значително по-високи и могат лесно да достигнат до 20% от приходите им, тъй като няма да могат да прехвърлят дисбалансите. Така 200 млн. лв. могат да поемат към НЕК и ЕСО. Естествено тази система се предпочита от мрежовите дружества, които се надяват административно да налагат таксите за балансиране и така подобрят намалелите си приходи.

Представители на ЕСО и НЕК обясняват, че балансирането през мрежовите дружества ще става и по-лесно, тъй като в България нямало механизъм за толкова активна търговия на балансираща енергия. Тази седмица стана ясно, че ЕСО се отказва да прави и енергийна борса, след като две години работи по проекта и похарчи няколко десетки милиона дарения от норвежкото правителство.

И последният да затвори бизнеса

Един от големите проблеми пред необмислените рестриктивни мерки срещу ВЕИ производителите ще бъде ефектът върху банките в България. Колкото по-сериозни са те, толкова в по-трудна ситуация ще се окажат финансовите институции. Много е трудно да се каже каква е общата експозиция на българските банки към производителите на зелена енергия, тъй като много от кредитите са отпускани от централите на банките, а по-големите проекти с чуждестранно участие са финансирани от институции, които иначе не присъстват на нашия пазар. Но предположенията са за приблизително 1 млрд. евро. Ако само половината от тези заеми се окажат проблемни, графата лоши или преструктуриран кредити на българската банкова система ще нарасне с малко над 10% (сега те са 9.816 млрд. лв.). Тоест рискът от разклащане на финансовата система е значителен, макар банките да предпочитат да не влизат в детайли.

Една от финансовите институции с по-голяма кредитна експозиция към ВЕИ сектора - Уникредит Булбанк, коментира само, че като за всеки друг бизнес и за производителите на енергия от възобновяeми източници е изключително важно да работят в предсказуема среда и да няма въвеждане на нови правила със задна дата. От банката допълниха, че в интерес на това България да остане атрактивна за инвестиции е важно новите регулации да не се въвеждат "в движение". Любопитен сигнал дойде и от Китай. По време на срещата на премиера Пламен Орешарски с президента на китайската Ексимбанк Ли Жуогу в Далиен преди месец е станало дума и за инвестициите във фотоволтаични паркове на китайската експортна банка у нас.

Доскоро действаше такса достъп (която вече е отменена от съда за доста от зелените централи), която прибираше между 1 и 39% от приходите ВЕИ централите. Таксата беше въведена през септември миналата година, след като се оказа, че ДКЕВР не е предвидил достатъчно средства за изплащане на преференциалните тарифи на ВЕИ производителите. Неофициално от две банки коментираха за "Капитал", че имат само няколко преструктурирани кредита. Причината е, че всички са били наясно, че таксата ще бъде отменена като незаконна. Ако обаче тя беше останала, щяха да последват масови фалити. От голям чуждестранен инвеститор коментираха, че още на втория месец след като са били принудени да плащат таксата, са изпаднали в състояние на фалит. Само съгласието на банката им да изчака до произнасянето на съда за такса достъп ги е спасило от това финансовата институция да встъпи в собственост на техния проект. Междувременно те са изплащали задълженията си от заложените по кредита парични средства, които обаче вече са се изчерпали. 

Според банков специалист данък от 30% върху фотоволтаиците ще фалира всички, които са използвали кредити, за да финансират над 60% от инвестицията си. Тези инвеститори, които са взели по-малки заеми, може и да успят да оцелеят, но ще останат почти без никаква възвращаемост, което ще обезсмисли целия им бизнес. 

Очевидно е, че сега се търсят бързи решения, които да запушат дупките, но тежестта на преференциалните тарифи може да се свали и с доста по-пазарни мерки. Освен за балансирането, което ще подобри стабилността на цялата енергийна система, може да се помисли и за по-голямо участие на зелените централи на свободния пазар на електроенергия. А ако се въведат и търгуеми гаранции за произход на зелената енергия, част от тях могат да се продават в чужбина и така в страната да намали плащаните преференции (през 2011 г. са разменени сертификати за 14 млн. мегаватчаса, т.е. пет пъти над производството в България). Всичко това може да се направи, но са необходими по-малко популизъм и желание за промяна на статуквото в енергетиката.