Обратен ефект за такса достъп

В навечерието на новата година - 29 декември 2015 г., Върховният касационен съд зарадва ВЕИ производител, като публикува окончателно си решение1, този път по същество, да му бъде върната събраната временна цена за достъп, въведена от ДКЕВР през септември 2012 г. Интересно е дали това решение ще сложи край на дългогодишните съдебни битки на производителите на енергия от възобновяеми източници срещу ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО, в които залог станаха около 300 млн. лв.2

Пак да си припомним

Заинтересованите по темата до болка познават историята на спорната такса достъп и обратите по казуса, забъркан първоначално от ДКЕВР. Държавният регулатор в областта на енергетиката (тогава ДКЕВР, а сега КЕВР) прие през септември 2012 г. решение Ц-33, с което задължи единствено ВЕИ производителите да заплащат временни цени за достъп до мрежата. В решение Ц-33 до такава степен липсваха мотиви на ДКЕВР и бяха произволно определени въпросните цени, че ВАС нямаше друг избор, освен да го отмени като незаконосъобразно година по-късно. Още в мотивите на отменителните си решения ВАС постанови, че отмяната има обратно действие, което насърчи ВЕИ производителите да претендират връщане на недължимо платената цена за достъп. Така някои от тях предявиха искове за обезщетение от държавата (в лицето на ДКЕВР), но административният съд реши в полза на регулатора с аргумента, че вредата, макар и да има връзка с отмененото решение, не е пряка. Бяха заведени над 1000 дела срещу мрежовите оператори (ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО), повечето от които са все още висящи пред гражданските съдилища в София, Пловдив и Варна и пред последната инстанция - ВКС. Исковете се основават на правния институт неоснователно обогатяване, който следва закономерната житейска логика, че който се е обогатил без основание за сметка на друг, трябва да му върне полученото. Без дори да тълкуваме законовите разпоредби и съдебната практика, ще стигнем до извода, че справедливо би било мрежовите оператори да върнат събрани такси, които ВАС е постановил за незаконосъобразно определени от регулатора. Противното би довело до държавен произвол в енергийния сектор. Първа и втора инстанция в София, Пловдив и Варна обаче развихриха въображението си в усложнени правни теории и с едни или други аргументи и похвати (някои от които абсурдни), стигнаха до коренно противоположни решения относно основателността на исковете на ВЕИ производителите срещу мрежовите оператори. Това доведе до сезиране на ВКС по спора и от двете страни на барикадата.

Какво казва последната инстанция

Касационният контрол в българското право е редовна, но не винаги възможна съдебна инстанция, тъй като ВКС преценява дали е допустим за всеки конкретен случай на лимитирани основания. Едно от тях е релевиран въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така още преди повече от година върховната инстанция беше сезирана да прецени дали е от такова същество въпросът за обратното действие на отмяната на решение Ц-33. През май 2015 г. ВКС не допусна касационно обжалване на ЕВН3, като изложи доводи, че вече е налице практика на съдилищата в страната, според която отмяната на индивидуален административен акт (какъвто е решение Ц-33) има обратно действие. За съжаление на ВЕИ производителите обаче това становище на ВКС не се сподели по част от делата, висящи пред първите две инстанции, най-категорично във Варна. Нещо повече - самият ВКС в други свои състави прецени, че същият този въпрос не е изясняван досега и съществува законова празнота, оставяща съмнение как трябва да бъде разрешен.

Именно в решението си от 23 декември 2015 г. третата инстанция се произнесе за първи път по същество относно действието във времето на отмяната на временната цена за достъп. ВКС не само категорично заяви, че отмяната настъпва с обратна сила, но и обоснова решението си изцяло в съответствие с обществените отношения и нормативната рамка в сектора. В случая е било налице предварително изпълнение по невлязлото в сила решение Ц-33, което е установило само временни цени за достъп до мрежата, без все още да е налице окончателно ценообразуване. Според ВКС общото правило е, че отмяната на незаконосъобразен административен акт има обратно действие от момента на неговото издаване (изключение са нормативните актове), защото само акт, издаден в съответствие със закона, е годен да породи целените от издателя му последици. Последната съдебна инстанция отхвърля изрично и аргумент, често релевиран от мрежовите оператори, че можело да "се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства". Правилно ВКС констатира, че доколкото електроразпределителните дружества в страната ни представляват естествени монополи на съответния регионален пазар, в енергийния сектор не съществува правна възможност за свободно договаряне на цените при пазарни условия.