Успех за ВЕИ производителите пред ВКС, а какво следва нататък?

Междувременно, докато образуваните от ВЕИ граждански дела очакваха постановяване на съдебни решения, през март 2014 г. Комисията постанови две нови Решения № КМ-1 и № Ц-6, касаещи въпросната цена за достъп. Резултатът от тях е, че за ВЕИ производителите, спрямо които цената за достъп не е отменена с Решение № Ц-33, са приложими компенсаторни мерки и мрежовите оператори следваше да им възстановят разликата между временната и окончателната цена за достъп в срок до 15 април 2014 г. За останалата част от производителите, които не попадат в обхвата на компенсаторния механизъм, остана единствено възможността да предявят искове срещу ЕРП и ЕСО съгласно действащото гражданско законодателство.

Какво се случи в гражданските съдилища

Наред с вече образуваните съдебни дела след постановяване на Решения № Ц-6 и № КМ-1 и най-вече с оглед застъпеното в Решение № КМ-1 становище на регулатора, че отмяната на Решение № Ц-33 има обратно действие, бяха заведени още множество дела срещу мрежовите оператори. Съдебната битка се разви на три фронта според седалището на ответното ЕРП или ЕСО, съответно в софийските, пловдивските и варненските съдилища. Гражданските съдилища обаче не са правно обвързани от постановеното в мотивите на ВАС и потвърдено от Комисията обратно действие на отмяната на Решение № Ц-33. Така се стигна до противоположни решения и мотиви на софийски, пловдивски и варненски съдилища в различните им състави по спорния въпрос. Докато някои състави на апелативните съдилища се съгласиха с ВАС и осъдиха мрежовите дружества да върнат недължимо платените суми за цена достъп на редица ВЕИ производители, то други проявиха коренно различно тълкуване на правните норми и принципи, касаещи отмяната на индивидуален административен акт, какъвто е Решение № Ц-33. Така например Апелативен съд - Варна, прие в свое решение, че отмяната на Решение № Ц-33 няма обратно действие, а има конститутивно действие занапред и означава само че административният акт се счита за отменен спрямо всички. Понастоящем и двете линии на решения на апелативните съдилища – едните в полза на ВЕИ, а другите – на мрежовите оператори, са предмет на касационни жалби пред Върховния касационен съд.

Определението на ВКС от 20 май 2015 г. и какво следва нататък

С Определението си ВКС изрази категорична позиция по въпроса за обратното действие на отмяната на Решение № Ц-33. ВКС не допусна касационната жалба на ЕВН, като изложи в мотивите си, че е налице практика на съдилищата в страната по въпроса за обратното действие на отмяна на индивидуален административен акт, като реферира към влязло в сила решение на окръжен съд, според което след отмяната на ИАА с обратна сила отпада основанието, на което ответникът е удържал полученото.

Според ВКС с въпроса за обратното действие на ИАА (какъвто е Решение № Ц-33) "не се обосновава нужда от изменение или осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито са налице правни разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви и по тях да не е налице съдебна практика".

Определението на ВКС е безспорно успех за ВЕИ производителите в битката относно спорната такса за достъп - какво обаче ще се случи по-нататък с висящите дела по сходни казуси?

Определението на ВКС не е задължително за гражданския съд и е възможно по същия въпрос относно обратната сила на Решение № Ц-33 да продължи противоречивата практика на първоинстанционните и апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив. Не е изключена и възможността (макар и доста ограничена с оглед последователността на ВКС) друг състав на ВКС да се произнесе в противоположния смисъл по същия въпрос и по този начин да се стигне до противоречива практика на самия ВКС. От друга страна, следва да се има предвид, че в мотивите на досегашните решения на апелативните съдилища в полза на мрежовите оператори се изтъкваха и други основания освен липсата на обратно действие относно неоснователността на претенциите за връщане на цената за достъп. Предстои да разберем дали ВКС ще допусне други касационни жалби и какви ще са решенията му по тях. При всички положения това, което е възможно на теория и практика да се получи, е по сходни казуси резултатът да е противоречив, а именно да влязат в сила съдебни решения в полза на ВЕИ производителите и същевременно в полза на мрежовите оператори. Би се стигнало и до друг правен абсурд - на ВЕИ производителите, които попадат в обхвата на компенсаторния механизъм по Решение № КМ-1, да бъде върната голяма част от цената за достъп по Решение № Ц-33, докато за производителите, загубили образуваните от тях граждански дела, да не съществува правен механизъм да им бъдат възстановени недължимо платените суми по същото Решение № Ц-33, въпреки че последното е отменено и според ВКС реално не съществува в правния мир.

Казусът "такса достъп" за ВЕИ несъмнено излага на показ недостатъци на българската съдебна система. Залогът не е малък и голяма част от инвестициите в сектора са чуждестранни, което би могло да постави пред сериозно предизвикателство българската държава, в случай че чуждестранни инвеститори предявят пред международен арбитражен съд претенции за нарушаване на инвестиционни стандарти (като "честно и справедливо третиране"), които България е поела по международни двустранни инвестиционни договори и Договора за европейската енергийна харта.

-------

Определението на ВКС от 20 май 2015 г. е постановено по дело, образувано и водено от адвокатско дружество "МкГрегър и партньори" (McGregor & Partners), което е с дългогодишен опит в областта на ВЕИ в България и Румъния. Дружеството представлява свои клиенти по спорове, свързани с ВЕИ, пред гражданските съдилища, ВАС, ВКС, КЗК и Европейската комисия.