Реформа в БАН - втори опит

Революционните промени в България никога не са били на мода. Нашето общество и общности не са готови да се саморегулират и развиват теглени от пазарна икономика. Дори и в тоталитарното общество налаганите понякога и в правилната посока промени срещаха тиха, но изключитело ефективна съпротива. Съпротивата към правене на промени се вижда навсякъде, но особено силно в образованието, науката и здравеопазването. Така и сега в крайна сметка ще се направят козметични промени и учените ще продължават да мизерстват, а техните научни продукти ще бъдат далече от реалната икономика. Да се надяваме, че ще се засилят процесите на трансфер на продукти и хора от развитата част на света към нас за да изградим някога икономика основана на знанието.

Не е толкова лоша идеята като цяло. Според мен, структурата и ръководството е ок да се решават от образователното министерство, но - бюджетът и средствата за наука трябва да идват на конкурсен принцип, през фонда за научни изследвания. По-добрите проекти ще печелят (ако няма корупция), и така институтите ще се стремят да подобряват качеството на работата си. Мога да дам за пример САЩ, където и държавните, и частните институти кандидатстват за пари за проектите си от различните министерства (на енергията, на отбраната, НАСА, националния научен фонд (NSF), националния здравен институт (NIH)), а академията на науките има само консултантска роля. Събират се няколко пъти в годината и обсъждат накъде трябва да се насочат изследванията в различните науки, следват обявявания на конкурси, и така...

"Така институтите те ще разполагат със собствени средства, които нямат да се разпределят както досега от централното ръководство на БАН. "
Е т'ва е големия проблем на централното ръководство.

До коментар [#3] от "shogun":

И каква точно ще е разликата? Вместо бюрократи, които поне преди време са правили наука, парите ще се разпределят от други бюрократи, които си нямат идея що е наука.

Уважаеми Дами и Господа от „Дневник” и „Капитал”,
Уважаема Люба Йорданова,
Позицията на вашите издания или по-скоро на техният собственик спрямо БАН отдавна е ясна, но ясно е и едно друго нещо, колкото повече пишете за БАН и „рекламирате” намеренията на правителството спрямо тази организация – толкова повече се излагате. Пример:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/26/1000918_pravitelstvoto_shte_suzdava_institutite_na_ban/#comments
Мисля, че е редно да споменете, че вносителят на законопроекта е депутата Румен Стоилов (ГЕРБ) е възпитаник на ВИФ и бивш президент на българската федерация по самбо. Читателите на „Капитал” са интелигентни хора и ще се досетят каква е научната дейност на Р. Стоилов, опитът му в създаването на закони и колко струва подобен законопроект.
В законопроектът се казва, че „ръководният орган на БАН -Общо събрание ще се състои от всички академици и член-кореспонденти”. Това са хора на възраст над 70 години (99% от тях), наричани в БАН „старци-разбойници” или „памперси”. Същите, които по решение на Станишев, напълно незаконно получават пожизнено по една депутатска заплата (за академиците) и 30% (за член кореспондентите). Естествено тези пари са от бюджета на БАН, а младите учени „кретат” с по 400лева, ако не са в неплатен отпуск. Къде са представителите на институтите в Общото събрание? Наивно е да се очаква, че тези хора могат да водят Академията, още по-малко да я реформират.
Идеята да се закрие Централното управление на БАН е може би единственото смислено нещо, тъй като единственото, което то прави в монета е да преразпределя едни пари, като запазва солиден дял за себе си. Но това, определено не е достатъчно.
Мога да пише още много по въпроса, но се опасявам, че ще стана скучен на читателите.
В заключение ще кажа, че според мен държавата трябва да осигури един „санитарен” минимум от средства за съществуването на БАН – ток, вода, парно, апаратура. Ако това е налице, способните хора сами ще си осигурят допълнително финансиране от проекти и сътрудничество с бизнеса. Към момента, с апаратура на 40 години, това става много трудно, особено при приложните науки.
За фонд „Научни изследвания” – забравете. Всеки, който се е пробвал да получи средства по него знае, че трябва да има „свои хора”, които да му „подготвят” документацията и да я дадат на „подходящите” рецензенти. Това естествено не е безплатно, иначе – „надежда всяка тука оставете”.

До коментар [#5] от "Beton":
Beton може ли да поясните кой влиза в състава на сегашното общо събрание на БАН, спореде сега действащите разпоредби.

До коментар [#6] от "d.berov":

Към момента, общото събрание на служителите във всеки институт избира свой представител в общото събрание на БАН. Смятам, че така е по-правилно.
Аз вече не съм на титулярно място в БАН, но не ми е безразлично какво става там. Особено се дразня, когато хора, които никога не са имали допирни точки с науката започват да дават съвети как да се финансира, как да се организира и др.
Още повече, че и на децата вече им е ясно, че цялата шумотевица около БАН е за имотите, нищо, е правителството все още не си го признава.

До коментар [#7] от "Beton":
тоест много по-логично е да се запази тази 'формула' за избор на членове на ОС нали? Особено ако се очаква от ОС да взима адекватни решения, отговарящи на съвременните тенденции в науките, с които се занимават институтите на БАН...

До коментар [#8] от "d.berov":

Разбира се, че е по-логично и по-демократично да се запази сегашното положение за избор на членове на ОС на БАН.
Да не споменавам, че голяма част от академиците и член кореспондентите не са влизали в лаборатоия от поне 20 години. Какво остава да дават насоки за развитие на науката...
Смятам, че е крайно време "академик" и "член-кореспондент" да станат почетни звания, които да се дават за сериозен принос към науката и да не са свързани с материални облаги.

ОЦЕЛЯВАНЕ НА НАЙ-СПОСОБНИТЕ

Тези дни в протестите на ректори, учени и студенти основното искане е: пари от държавата за Софийския университет “Свети Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН).
Да, без пари за прилични заплати и съвременни научни проекти е много трудно, но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН, трудното ще става още по-трудно. Ръководството на тези институции трябва да бъде предадено в мозъците на най-способните, най-продуктивните преподаватели и учени – реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”. Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финасови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора.
Да се успокоят обаче ректорите, професорите и студентите от Софийския университет и академиците, член-кореспондентите и “младите учени” от БАН – стига с тези “траурни шествия и щафети”, стимулирани вероятно и от някои политически интриганти! Надявам се, че никой не иска закриването на Софийския университет и БАН, но вярвам, че трябва да се узакони грантовата практика и тя да определя кои са най-способните учени и те, техните институти и лаборатории да оцеляват “в борбата за живот” – те ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти могат да носят приноси в науката, не – както сега - приноси в българската, предимно хабилитационно-насочена наука. Наукометрични показатели, като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, трябва да са водещи оценъчни критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава съществуването на БГ-парадокса: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН.
Страна, която не иска или не може да проведе такава дискусия, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
И за пореден път разбирам, че ние трябва да действаме сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя...