Димитър Цаков
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От началото на 2010 г. в медийното пространство се появи темата за реформа в Българската академия на науките (БАН), някак неочаквано и неясно. По принцип българското общество се вълнува от далеч по-важни проблеми, свързани с битието му, че да започне да се тревожи за науката, и в частност за БАН. Вероятно на този факт разчитаха и реформаторите от централното управление на БАН, макар да продължават да твърдят, че действат публично.
Наистина публично се задействаха хора от засегнатите институти с надеждата, че ще обяснят на обществото и държавата какво се случва. Донякъде и успяха. Стигна се до дискусията – "Промяна или отмяна на науката?" на 1 март в Центъра за култура и дебат "Червената къща". В нея взеха участие главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров, Огнян Стоичков, председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Емил Хорозов, председател на фонд "Научни изследвания", Камен Веселинов, ректор на Техническия университет в София, както и моя милост, Димитър Цаков, докторант по антична философия в Свободния университет в Берлин.
Участието ми се дължи на факта, че не съм пряко свързан с научните организации в България и като такъв бих могъл да изкажа странична гледна точка. Освен това аз се вълнувам от възможността за професионална научна реализация в Бъглария. Затова ще се опитам да обобщя същността на реформата и най-важното от дискусията, защото според БАН "намеренията и проектите са качени на сайта на БАН и разпратени до всички отговорни нституции", но какво те дефакто предвиждат, не става ясно на хората извън академичните среди.
3 в 1 – неочаквано иновативна комбинация
БАН обмисля да реформира само научните си звена, да ги обедини, закрие, преструктрира. Засегнати са най-вече хуманитарните и обществените науки. На ниво ръководство и администрация не се предвиждат промени. По този въпрос г-н Стоичков заяви, че, "ако говорим за промени в БАН, хубаво е да започнем от централно управление". Според него това има дори възпитателен характер. По този въпрос г-н Веселинов каза, че реформа не се прави от засегнати хора, както и, че е невъзможно да се самоизтеглиш за косата като Мюнхаузен.
Това, което предстои да се случи, може най-добре да се представи със следния пример. Институт по литература, Институт по архитектурознание и Институт по изкуствознание се обединяват в един институт – Институт за литература и изкуства. Принципът на подобни реорганизации се определя в устава на БАН, основният документ в Академията след Закона за БАН. БАН направи проект, озаглавен "Правила за изпълнение на решения на Общото събрание на БАН относно извършване на структурни промени в БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена". (Този документ не може да бъде намерен в момента (03.03.) на сайта, въпреки че г-н Хаджитодоров заяви на дискусията , че "Академията е качила намеренията си на своя сайт и че тя се реформира по възможно най-прозрачен начин"). За да не преразказвам как ще се атестира (оценява), смятам да цитирам конкретни места от гореспоменатия документ.
Чл. 2. Атестирането на СНЗ (специализирано научно звено) се извършва от избрана от УС на БАН Експертна комисия (ЕК) по критерии и процедури, приети от ОС (общо събране) на БАН в отделни правила.
Чл. 3. Експертната комисия по атестирането:
1. се избира в състав от 5 лица от съответното научно направление, по което работи СНЗ – обект на атестирането.
2. включва един представител на УС на БАН, един представител на звеното, което се атестира, който не директор на звеното и трима специалисти от съответната или близка научна област.
3. се председателства от представителя на УС на БАН.
Получава се, че Управителният съвет избира комисията, която се председателства от техен представител. Трима са представителите в комисията от близка научна област. Според БАН е нормално специалисти по литература и архитектура да оценяват специалисти в областта на изкуството. Тези области явно са близки, след като се обединяват в един институт.
Свободата, Санчо...
"Самостоятелността на научните звена е огромна, те разполагат с всичко, с което може да се разполага". (Тук може да спори много, защото конкретни институти нямат достатъчно столове, да не говорим за компютри). Това са думи на главния научен секретар на БАН г-н Хаджитодоров. Г-н Хаджиторов заяви, че председателят на Академията може единствено да намали заплатата на директорите на институтите, защото той сключва директен договор с тях. По този въпрос последва опит за питане относно Общото събрание и това, че председателят на БАН има право да назначава директорите... Въпросът бе прекъснат и г-н Хаджитодоров помоли да бъде цитиран точно. Относно цитирането беше прав. Сега аз ще цитирам много точно чл. 42 от устава на БАН. Е да, не е председателят, а Управителният съвет!
(2) Директорът се избира с конкурс от Управителния съвет на БАН за срок от четири години.
(3) Условията, редът и начинът за провеждане на конкурсите се определят от Управителния съвет и се утвърждават от Общото събрание на БАН.
Структура и управление БАН
Самият г-н Хаджитодорв заяви, че БАН е една много сложна структура. "Тази структура предполага да има именно едно такова централизирано ръководство, защото просто иначе не може да се управлява". По този въпрос г-н Веселинов изказа мнение, че ръководството би трябвало да има единствено координиращи функции.
БАН се ръководи от Общо събрание (ОС), Управителен съвет и председател. Общото събрание е висш колективен орган за управление (по чл. 14 от устава на БАН). Членовете на ОС са предсавители на отделните 69 научни института. При научен състав до 44 човека, институтът има право на 1 представител. Хуманитарните и обществените науки имат общо 28 представители в ОС срещу 97 от всички останали науки. Реформа на преструктуриране, засягаща почти всички обществени и хуманитарни науки, най-вероятно ще мине при гласуване заради така разпределените представители в ОС.
Добре е да се отбележи, че за периода 2005 – 2008 г. хуманитарните науки имат 3263 публикации от общо 11623; на второ място са биологическите науки с 1937. Според международна оценка, извършена по поръчка на БАН от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – "All European Academies") хуманитарните науки са на второ място след биологическите по качество и продуктивност, както и по обществена значимост. Обществените науки имат много сходни оценки с всички останали научни области.
Според закона, гарантиращ автономия на БАН?!
За да завършим представянето на управлението на БАН, което изглежда няма да се променя, е добре да цитираме закона за БАН.
Чл. 8. (1) Академиците и член-кореспондентите могат да работят на щатна длъжност до навършването на 70-годишна възраст, след което на тях се запазват условия за научна дейност и подготовка на научни кадри. Академиците и член-кореспондентите получават допълнително пожизнено месечно възнаграждение в размер, определен от правителството.
Този член звучи многозначно и неясно. В какво се изразява запазването на условия за научна дейност? Не се казва никъде какво е възнаграждението, въпреки публичността. Знае се, че академиците (63) и член-коренспондентите (90) са общо 153 човека. Титла академик няма никъде в европейската практика, към която се стремим. В чл. 51 от устава на БАН се казва, че академиците избират нови академици и член-коренспонденти. Средната възраст на академиците е 74 г. Стряскащо в случая е, че в Общото събрание има академици и член-коренспонденти над 70 годишна възраст. За да са в събранието, те са представител на различни научни звена, т.е. те са щатни служители.
Обобщение с надежда
Огнян Стоичков напомни, че по конституция само на една институция е позволено да е извън държавата, и това е църквата, а втори Свети Синод не ни е необходим. БАН бе подсетена, че там трябва да се прави наука в полза на обществото, а не обратното. Данъкоплатецът трябва да знае какво се случва с БАН, с парите и имотите (някои, от които се отдават под наем, но за какви пари?) в академията. За 2008 г. общият размер на бюджетната субсидия от МОН достига размер от 85 139 548 лв. Общият размер на приходите и трансферите за 2008 година възлиза на 61 629 194 лв. По-актуални данни по темата няма. Въниква въпросът защо БАН на 1 февруари 2010 г. излезе с протокол от ОС, че средствата за покриване на разходите за вода, ток и отопления ще стигнат само до края на месец февруари. Къде отиват парите и за какво, щом БАН се реформира публично? Подобна информация няма на сайта.
Въпросите без отговор са много. Един такъв въпрос е защо Сдружението на младите учени 2х§3х – БАН изпраща писмо до президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание, при това един ден след дебатите в "Червената къща". Защо планираната реформа ми се струва частична и застрашаваща идентичността на учени и институти, дори и на дисциплини, а колегите в това писмо подкрепят предлаганата реформа, та дори и идеята за университет. Искрено се надявам, че колегите са информирани за това, че европейската практика не познава такъв случай и че цитираните на дискусията немски институти, подобни на нашата БАН, не си и помислят за такова нововъведение.
Може би ние искаме да си останем уникални.
16 коментара
Статията е претъпкана с цитати и фактология. Куцат й изводите.
От обществената шумотевица покрай БАН в последно време оставам с впечатлението, че тази "корпорация" не се управлява адекватно: имат огромни неподдържани имоти, а нямат пари да си платят тока и водата (за заплати има); пари за научни изследвания и оборудване на лаборатории няма, а се бият в гърдите, че без БАН науката ще изчезне.
Нямам представа какво работят в икономическите и металургичните институти, но какъв е приносният характер на Института по български език, например? Та такава "наука" се прави във всяка филологическа катедра по университетите.
Поведението на С.Дянков определено е неадекватно (както и по-голямата част от изявине му), на то е сигнал, че отвън погледната схемата БАН е неработеща черна финансова дупка. Що се отнася до самия Дянков, в неговия "актив" е, че преди няколко години в качеството си на емисар на МВФ разгроми Грузинската академия на науките и я остави като маргинално ворение, подчинено пряко на президента Саакашвили.
Лошото е, че самореформирането на БАН е толкова пародийно и назад във времето, че само налива вода в мелницата на хунвейбина Дянков.
Статията показва че авторът въобще не е наясно защо преди около 150 години едни БЪЛГАРИ създадоха "Българското Книжовно Дружество" не го обвинявам, толкова може човекът и аз не мога повече....
-------------------
Не всеки ден се раждат Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев .... не понеже раждането по принцип е макар "естествен" но "труден" процес ....
не, просто са шикан хората от горната класа, а напразно, днес ни трябват,
а ги няма....
------------------
Ако се мъчиш да направиш от родната си майка печеливша курва, определено няма да успееш и никога няма да си доволен .... философски проблем свързан с изместването във времето...
Като млад учен, който е направил опит да работи в България (вкл. и в БАН, но не само) напълно споделям загрижеността на статията. Но едно нещо ме озадачава: никой не реформира целите на БАН, а те са напълно неадекватни. България трябва да си даде сметка _защо_ и е БАН и да изиска синхронизиране на дейността на БАН с националните приоритети. В момента БАН получава държавни пари, за да си ги точат едни хора за собствени цели, а който плаща-поръчва. Аз не виждам защо българските данъци да бъдат давани на тези феодални старчета.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=2740&rid
съгласен съм с #3 - не е ясно кой определя каква наука ще се прави в България. БАН има 69 института, а пари има за наука има за 6-7. Редно е да се прецени кои са стратетическите направления и парите да се концентрират там. Сливане на институти без съкращения не е реформа, а преливане на пусто в празно.
Цитирането на брой публикации (авторът използва в случая този критерий за да защити хуманитарните дисциплини) може да говори за количеството "научна продукция", но не и за качеството. Единствения обективен критерий за това дали една статия казва нещо съществено е дали се цитира, Тези данни могат да се извадят за всяка една публикация от Web of Science или от Гугъл Сколар.
Иначе отчитането на брой статии си е както беше отчитането на брой произведени чехли по време на социализма - дали ги купува някой или залежават по складовете нямаше никакво значение.
Някой може ли да ми обясни защо БАН се смята за приемник на Българското книжовно дружество от преди Освобождението? Какво е представлявало самото дружество? Разбрах на скоро за това и ми е много интересно!
До коментар [#5] от "Борис": що не готин, макар че е срамно да задаваш такъв въпрос, ама нейсе:
-----
Българското книжовно дружество е основано на 13 октомври (1 октомври стар стил) 1869 г. в Браила, като просветна организация. Първите действителни членове на дружеството стават Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев, избрано е и Настоятелство с председател Николай Ценов. През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.[1]
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в национална академия, членове на която стават изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата. То възстановява и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.[1]
На 19 март (6 март стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките, а на следващата година Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията. През 1925-1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) и запазва това име до 1947 г.[1]
Доколкото съм запознат, Българското книжовно дружество е представлявало нещо като общонационално читалище на българския народ, създадено извън територията на България (Браила). Занимавало се е к писане на просветна книжнина и събиране на народни умотворения. След създдаването на Княжество България, седалището му е преместено в София. След 1888 г. то постепенно се попълва с университетски преподаватери. Средни и висше образование на членовете му не е било задължително. След като България провъзгласява своята независимост, самото БКД се провъзгласява за Българска академия на науките.
Въпреки всичко, до реформирането й в края на 40-те години по съветски образец, академията си остава нещо малко по-добро от едно образцово читалище, а действетелните и дописни членове (сега по съветски акадебици и членкори) са били предимно университетски преподаватели. След 9.09.1944 г. за действителни членове са приемани и политици като Тодор Павлов, Васил Коларов, както и изпратени от СССР завършили червена професура. Основното преструктуриране стана по време на управлението на Вълко Червенков (1950-1956 г.) и установената от това време структура се е запазила и до сега. Е, има и малки промени. Някои министри си направиха и институти, на които бяха директори до края на живота си.
Даскале Йорго, не знам кои са тия институти и министри, ама някои и нови дисциплини основаха, които се приеха в различни научни центрове по света, докато други си стоите в двора на глобалното село и опознавате света чрез интернет.
До коментар [#6] от "boby1945":
Благодаря за датите и имената! Срамни въпроси няма. Все пак не ми казваш какво е представлявало дружеството, с какво се е занимавало. Но Даскал Йорго помага. Интересно ми е доколко БАН имат право да твърдят, че са институция на 140 години и доколкото разбирам нямат, защото читалищна и просветната дейност (в емиграция) е едно, а съвсем друго е Академия на науките. (Това е като 1300 годишната българска държава, която обаче като се уморяла, правела паузи от по два и пет века.)
Все пак краят на 40-те, както казва Даскал Йорго, ми се струва прекалено късно за започването на научна дейност в съвременния смисъл на понятието. Все нещо трябва да се е случило и преди това. Ако някой знае повече, да казва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.