// Интерактив /Дебати
Трябва ли държавата да взима мерки срещу поскъпването на храните?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 136 Основни тези 11 мар 2011
- 56 Гост експерт 1 апр 2011
- 6 Заключителни тези 15 апр 2011
- 16 Победител 23 апр 2011
Гост експерт - Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители"
Държавата може да наблюдава цените на храните, но не и да ги регулира
Богомил Николов
Регулиране на цените - НЕ
Всеки опит за въвеждане на регулация на цените означава връщане назад във времето с 15 години. Едва ли някой иска да види празни щандове, една от възможните последици при регулация. По-добре скъпо, но налично, отколкото липсващи стоки и черен пазар.
Наблюдение на цените - ДА
Такава дейност беше предложена от държавата – наблюдение и анализ на цените по веригата на доставки и веднага беше заклеймена като ненужна. Да, тя е ненужна, ако функционира като източник на информация за това, кой колко печели, но е възможно и да свърши нещо полезно, ако има правилни цели. Какви могат да бъдат те?
Събраната от ведомствата информация може да послужи за иницииране на структурни действия в конкретни отрасли. Например, всеки анализ по веригата на доставки лесно ще открои скромните обороти по стоковите борси и тържища. Оттук могат да се набележат мерки за стимулиране на борсовата търговия. Колкото повече производители продават чрез борсата, а не на прекупвачи от полето, толкова по-справедлива би трябвало да бъде продажната цена. Друга мярка може да стимулира директния достъп на дребните производители на храни до крайните потребители.
Наблюдението на цените няма да може да не забележи и почти еднаквите цени по бензиностанциите. Анализът на държавната структура би могъл да потърси причините за това. Напълно възможно е и да се събира насочваща информация за Комисията за защита на конкуренцията, с която тя да предприема анти картелни действия.
Данъци и акцизи - ДА
Намаляването на данъчната тежест върху проблемните стоки е реална краткосрочна възможност, с бърз и краткосрочен ефект. Например, в много от държавите от Източна Европа (като Полша и Словакия) се прилага по-ниска ставка на ДДС за храните, но такова действие като че ли е най-нежелано от българската държава. И предишното и настоящото правителство категорично не приемат подобна възможност. Най-вероятната причина се крие не толкова в ефекта върху приходите в бюджета, колкото в страха от бум на данъчните измами. Това е индиректро признание, че държавата ни е неспособна да наложи респект върху този тип злоупотреби. Ако изобщо е възможно да се предприемат действия в тази посока, то това може да се случи само в предизборна ситуация. При всички случаи, чисто теоретично опцията за намаляване на ДДС е реална възможност, която не нарушава по никакъв начин свободата на търговията.
По отношение на горивата за намаляване на ДДС едва ли може да се мисли, но трябва да се обсъждат варианти на ниво Европейски съюз. Временно намаляване на минималните акцизи за горивата може да окаже живително влияние върху стагниращите икономики в голяма част от съюза. За това обаче, е нужна огромна коалиция от държави, което на този етап изглежда невъзможно.
Финансовите спекулации - НЕ
Финансовите спекулации не са причина за растежа на цените, но те са фактор който изостря пиковете на ценовите колебания, защото включват в себе си калкулиране на рисковете и стремежът към максимална печалба от спекулациите. Комбинацията от прясно напечатаните пари в богатите държави и слабата селскостопанска година в глобален мащаб създават реална предпоставка за привличане на интереса на финансовите спекуланти към сектора на храните. Подобен тип финансови спекулации често завършват със срив на цените в даден момент. Това може да се случи и този път, но не трябва да забравяме и някои постоянни тенденции, които оказват устойчиво въздействие върху цените на храните в глобален мащаб – производството на биогорива и промяната на хранителната култура в азиатския регион.
И финансовите спекулации, и глобалните тенденции са извън контрола на българската държава и ако България може да извлече полза от това, то тя е да произвежда и печели повече от износ на селскостопанска продукция, а оттам и да се повишава благосъстоянието на гражданите. Производството на биологични храни е една от огромните пазарни ниши, в която българските храни трябва трайно да се настанят.
Компенсиране на доходите - ДА
Ясно е, че високите цени придърпват все повече български граждани под летвата на бедността, която много от тях някак съумяваха да прескачат през последните няколко години. Бедността и мизерията освен недоволство произвеждат и много болести, чието лечение впоследствие отново държавата трябва да финансира. Затова е нужно да се мисли за компенсиране на доходите сега, а не когато може да е късно.
Дългосрочното решение
България трябва да създава условия за добре работеща икономика, която генерира високи доходи на гражданите, а оттам и понижаване на дела на средствата за храна и горива в общия портфейл на разходите на домакинствата. За целта инвеститорите трябва да се привличат не просто с ниски данъци, евтина работна ръка и инфраструктурни планове, а с ясни и предвидими правила и закони, перфектна администрация (най-добре основана на електронните услуги) и висококвалифицирана работна сила. Твърдо вярвам, че за всяка ефективна реформа не се плаща политическа цена, а се извличат политически дивиденти. Време е и властите да повярват.
Резултати от гласуването на този етап
Светломира Гюрова
МодераторСега ви предлагаме да прочетете мнението на Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", който ще обърне внимание на това какво може и какво не може да направи държавата с цените на храните.
Очакваме и вашите включвания в анкетата и форума на дебата.
Да
Ивайло Калфин
Евродепутат от Коалиция за БългарияПоследната финансова криза показа, че пазарите съвсем не са идеални, не се саморегулират, а бездействието на правителствата, прикрито зад различни неолиберални теории, се плаща прескъпо от данъкоплатците.
Основна теза Заключителна тезаНе
Петър Ганев
Икономист от ИПИИстината е, че правителствата създадоха проблема с поскъпването на храните. Можем ли сега да разчитаме, че допълнителна държавна намеса ще го реши? Не, не и не – така би отговорила Маргарет Тачър.
Основна теза Заключителна тезаРезултати от гласуването на този етап
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте заключителните позиции на Ивайло Калфин и Петър Ганев.
Ама, как държавата да взима мерки и какви да са те? Вие представяте ли си и тая власт да се даде на бюрократите? Пазарна икономика значи държавата да се бърка възможно най-малко на пазара. Какво сте ревнали толкова и за горивата? Искахме Европа, нали? Ето я. Като не ви кефи, бегайте. Америка ще ви върне пак тука.
+1
Колкото по-малко се намесва държавата , особено нашата , толкова по-добре - засега не е измислен по-добър естествен регулатор от пазара .
Да, трябва! Да оправи бензина, както всички нормални страни. Там е проблемът.
добавям и моя коментар по темата
http://velimar.blogspot.com/2011/04/blog-post.html
_____
VelMar-1
До коментар [#51] от "dreamer":
"Сивата" икономика е онзи дял от икономиката, който националната статистика не успява да отчете (независимо, че този дял съществува съвсем релно и е не по-малко действителен от "бялата", отчетената от статистиката икономика), а държавата не успява (включително и заради държавна корупция) да обложи със законните данъци и други задължителни държавни вземания. "Посивяването" на дялове от икономиката е практически идентично по ефект с легалното намаляване на държавните данъци и други задължителни държавни вземания. Тоест - "сивата" икономика е пазар (обмен на стоки, услуги и пари), свободен от държавна намеса. И така: "сива" икономика = пазар без държавна намеса. Пазар без държавна намеса = икономически агенти без държавни правила. "Сива" икономика = икономически агенти без държавни правила... За да може САМО УЧАСТНИЦИТЕ НА ПАЗАРА, без никаква държавна намеса, без никакви държавни правила, да определят правилата, по които да търгуват помежду си - държава не трябва да съществува или с други думи, икономиката трябва да е ИЗЦЯЛО "СИВА". Като при ранните, първобитни общества (първобитната икономика е идеалния пример за пазар без държавна намеса)! По-разбираемо от това няма как да го напиша! Тука вече "не би могъл" да ме разбере само този, който умишлено не иска да признае фактите такива, каквито са!
...
Прочитане на целия коментар /> Въз основа на какво точно решаваме, че едни държавни правила са "тежки", а други са "леки"?! (Надявам се да не е по звездите, щото ако е по-тях - веднага държавата да назначи астролог, който да ѝ каже най-точно какво да прави!) Едно и също държавно изискване е "леко" за произволен успешен на пазара предприемач и е "тежко" за закъсал, затънал в дългове предприемач. И това изискване ще е "тежко" за закъсалия предприемач и при наличието, и при отсъствието на икономическа криза. Също има разлика и между "големината" на предприемачите - "едър" български предприемач с голяма оборот на дейността, дори ако е закъсал финансово, не би усетил едно и също държавно правило като толкова "тежко", колкото би го усетил като "тежко" "дребен" предприемач и особено - обикновен, масов потребител. А има разлика и между родните и чужди "едри" предприемачи... Също, ако едно държавно изискване се "олекоти", то няма да стимулира предприемачите да теглят по-малки кредити, даже обратното, но в допълнение с изпразването на държавния бюджет от средства за качествено реализиране на управленските задължения и за финансово подпомагане на тръгналата към затъване икономика.
Стремежът на ВСЕКИ пазарен играч без изключение е да МОНОПОЛИЗИРА пазара и ЕДИНСТВЕН да определя, как точно да протича ЦЕЛИЯ обмен на стоки, услуги и пари на пазара. Например, ЕРП-тата се стремят да приберат МАКСИМАЛЕН дял от доходите за единица свой продукт (в случая - киловатчас електроенергия). И понеже днес електроенергията представлява неизбежна нужда (както храната, лечението, физическата сигурност и жилището) - ЕРП-тата успяватн и са се превърнали в монополисти. Така няколко икономически играча, опериращи с неизбежни нужди, прибират значителен дял от потребителския ресурс и така масовата потребителска способност се свива, а стимулите за икономическо развитие намаляват. Намалява и БВП...
До коментар [#50] от "Станислав Янков":
И аз пак ти обяснявам, че сива икономика и пазар без държавна намеса не са тъждествени понятия, едното не може да се съдържа в другото, едното не може да се изведе от другото. Понятието сива икономика губи смисъл ако има пазар без никаква държавна намеса защото тогава всяка икономическа дейност ще е легитимна.
Главния въпрос е дали е по-добре държавата да налага правила за опериране на икономическите агенти на даден пазар и колко тежки да са тези правила или правилата да са следствие от конкуренцията между самите участници на пазара. А участниците са както стопанските субекти така и потребителите. И така както свободното търсене и предлагане между участниците на даден пазар определя реалната цена на всеки продукт, самите правила по които даден пазар да работи, когато се определят по същия начин, от участниците на пазара са единствено реалните и приемливи. Когато някоя институция било то държавата или монополист се намесят в ролята си на крайна инстанция те диктуват такива правила, които са угодни на тях и пазарът престава да предлага реална цена а така също престава да бъде с правила приемливи за участниците на него.
Това касае не само търговията със стоки и услуги а всеки вид пазар, като трудовия например, всяко място където се уреждат икономически взаимоотношения между две и повече страни.
_____
Отделете време навреме.+2
До коментар [#49] от "dreamer":
Тук аз не давам дефиниция на термина "сива икономика", а обяснявам, че само при "сивата" икономика (и при икономика, при която не съществува никаква държавна власт) можеда има ЧИСТ пазар без НИКАКВА държавна намеса над него.
-1
До коментар [#31] от "Станислав Янков":
"Сива икономика" не термин, с който се назовава икономика в която държавата няма намеса. Нещо си объркал понятията.
_____
Отделете време навреме.+2
Държавата не трябва да се намесва в определянето цените. Но трябва най стриктно да си испълнява функциите на държава, да не се закача за веригата за окъпяване.
-4
До коментар [#45] от "kalin_m":
Нали знаеш, че ако някой няма нужда от нещо - просто го маха. Ако не са ти необходими някои части от тялото ти - режи!
-2
До коментар [#44] от "vassilun":
Чак сега си разбрал, какво точно имам предвид! (Видовете държавна намеса в икономиката и в ценообразуването не се изчерпват само с протекционизма и с примитивното отлагане на ефекта от поскъпването, което наблюдаваме при управленията на Станишев и на Борисов. Това, че мнозинството тук свързват държавната намеса единствено с протекционизма и с отлагането, само говори за икономическото им невежество. За същото говори и резулта от гласуването в полза на невземането от страна на държавата на НИКАКВИ мерки. Никъде по света не съществуват икономики без никаква намеса от страна на държавата в тях или в ценообразуването. Такива икономики могат да бъдат единствено тези без никакво държавно управление или изцяло "сивите" икономики. Въпросът, зададен от "Капитал" е твърде общ, липсва му конкретика и поради това е несъстоятелен.)
+4
До коментар [#18] от "Станислав Янков":
Аз лично нямам нужда от държавата, която да е по-голяма от нуждата на държавата от мен. Преди държавата, обичам повече себе си и още много други неща. И точно защото е доказано, че при ценообразуването държавата изповядва философията на гъза - тежи, но не върши работа, по-добре да си спести производството от цитирания орган, че не остана вече кой да чисти.
+1
До коментар [#43] от "Станислав Янков":
++++ Накрая и аз да ти сложа +, ама за сега е единсвен, де! А ДДС не го правят диференциран само, защото не могат (администрацията) да го следят и контролират - флат 20% е мн по-лесно за контролиране!
-2 +1
До коментар [#38] от "kalibbg":
Протекционизма е най-елементарния (и поради това - най-вредния) подход, по който може една държава да се меси на икономиката и на цените. Без държавна намеса не може, но тази намеса може да е само индиректна (стриктно съобразена с пазарните принципи). Иначе ни чака същото бедствие, както сегашното.
-1 +1
До коментар [#37] от "koly_03":
"Рошаво-то, мръсно и жалко коте" Ирландия продължава да е със значително по-голям БВП от българския и още по-важното за масовия човек - с третата най-голяма минимална работна заплата в ЕС (само справочно - България е на последна позиция, а нашата МРЗ изостава от ирландската, а и от тази на "бедстващата" Гърция с пъти). На мен много ми се ще, да можех днес да живея в Ирландия, вместо в България!
-4
До коментар [#36] от "koly_03":
Аз ще си защитавам икономическите интереси сам много по-добре, отколкото държавата ме "защитава" в момента. Не ми трябва държава, която не върши никаква реална работа и не искам да плащам никакви данъци.
-1
А, имам блог -ако не го сметнете за реклама- в който почити няма мои мисли,а само препратки към статии на по-умни от мен.
kaknicakat.blogspot.com
Успех :)
-2
Токущо прочетох статията за цените на храните в печатното издание.
Към МОДЕРАТОРА - Вие не сте ли вестник с десни икономически идеи ? Защо се опитвате да ни лъжете?
Какви лоши реколти, повишено потребление,Китай ...........?
На всеки малко интересуващ се от темата е ясно , че 90% от причините за по-високите цени на всичко - не само на храните- е печатането на пари от централната банка на САЩ,за тази финансова година, само досега 900 милиарда долара!!!!! А доларите,за съжаление,са резервната валута на света ! И т.н. и т.н. мога да пиша като Лев Толстой 5 000+ страници.
-1
Държавата твърдо трябва да въведе протекционистична политика спрямо българските стоки и българските производители и търговци. Трябва по ефективен начин да се заставят монополите да третират равнопоставено и справедливо българските си доставчици и клиенти, както и да се наложи мониторинг на оперативната им дейност. Не може лукойл да е на загуба. Същото е и с ЧЕЗ , АЕЦ Козлодуй. Да се наложи мораториум върху изнасянето на дивиденти извън страната. В момента над 3 милиарда Евро годишно се изнасят на запад
+3
И още нещо - стига с примери за развитите държави . Само си спомнете за "келтският тигър", който сега е рошаво мръсно и жалко коте, което всеки цеди както може.Добре че не се поведохме по "умните" глави, да правим като него.И отново- не е работа на държавата да се занимава с икономиката, още повече с цените.
+3
Не е работа на държавата да се меси в икономиката.Тя трябва само да си взема "кръвнината", и да гарантира спазването на договорите между стопанските субекти.Това е ! Нищо повече.
-4 +1
До коментар [#34] от "80286":
Така е, ама сега пък спориме напусто, защото държавата дори вече се намеси на няколко пъти, докато ние тука бистриме, да се меси ли ( = да съществува ли) или да не се меси ( = да не съществува)...
+2
До коментар [#33] от "Станислав Янков":
"...въпросът трябваше да гласи: "Коя е по-правилната държавна намеса в случая с цените на храните?""
Право думаш, но на този въпрос не може да се отговори с да/не и се губи конфронтацията - основен елемент тук...
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-5 +1
До коментар [#32] от "Батков-вън":
Тука си съвсем прав, но дори с локализирането на някой некоректен производител (спомни си скандала около стандарта "Стара планина" - реакцията на кабинета при съмнението за наличие на соев примес в продуктите на някои фирми), държавата пак оказва определена намеса на пазара (санкционирания производител е загубил пазарни позиции пред своите конкуренти или пък в случая, загубил е част от потребителската си привлекателност стандартът - събитията са отключили мнителността на потребителите и са намалили доверието в бранда). Това не отговаря на изискването ти, единствено пазарът да се грижи за справедливата цена (всяко въздействие над конкуренцията в произволен сектор се отразява по един или друг начин и на цената в крайна сметка).
Ненамесата на държавната власт над пазара (и дори винаги безупречно-коректната държавна намеса) представлява непостижима утопия, която може да се реализира единствено при пълното отсъствие на държава (тоест - идеалната икономика без абсолютно никаква държавна намеса в нея е само ИЗЦЯЛО "СИВАТА" икономика). Липсата на всякаква държавна намеса отдавна се е доказала като унищожителна за икономиките (такива икономики моментално биват завладяни от безконтролни монополи).
Така дискусията тук почива на некоректна основа! Понеже не съществува съвременна икономика без никаква държавна намеса (освен в случаите с...
Прочитане на целия коментар държавите от "трети" и от "четвърти свят", където икономиките са все още твърде примитивни и неразвити) - въпросът трябваше да гласи: "Коя е по-правилната държавна намеса в случая с цените на храните?"
+4
-6
До коментар [#30] от "dreamer":
Както вече съм споменавал нееднократно - единственият начин държавата да не се меси на пазара е, като престане да съществува! Идеалната икономика без абсолютно никаква държавна намеса в нея е ИЗЦЯЛО "СИВАТА" икономика.
+5
Пазарът е най-добрият възможен регулатор на цените на стоките. Функцията на държавата по отношение на пазара е да гарантира ненамесата си на него, да гарантира свободен за конкуренция пазар, не само на пазарът на търговията със стоки, на всички възможни пазари за уреждане взаимоотношенията между членовете на обществото. Това и е ролята на държавата - да гарантира възможността хората да си уреждат взаимоотношенията свободно. Пазарът е просто място, където две заинтересовани страни си уреждат някакви взаимоотношения.
_____
Отделете време навреме.+3
Държавата е в състояние да регулира цените, но това може да става само косвено. Живеем в 21-ви век където на всички трябва да им е ясно, че трябва да има пазарна икономика и че ролята на държавата е колкото е възможно да въвежда и поддържа истинската пазарна икономика. Това може да става само чрез издаването на закони за защина на конкуренцията и провеждането на мерки за стриктно спазване на тези закони от всички участници на пазара. Проблемът на България е че няма така изграден пазарен ред, съществува монополизъм и силни отклонения от истинската пазарна икономика. Това се знае от всички, но има участници на пазара и в държавната администрация, които са заинтересовани от запазване на статуквото, или пък такива чиновници, които са просто пасивни. Докато гражданското ни общество не се събуди и не поиска от държавата решителни мерки за въвеждане на истински пазарен ред, България, в прехода от социализма към пазарната икономика ще продължава да си стои в сферата на монополизма и нищо съществено няма да се промени.
-6
До коментар [#26] от "4erenmetar":
Зная тава! Дори и без да съм бил предприемач, някога, когато това имаше по-голям смисъл от днес, съм работил (на полето на своето село, заедно със своите близки) точно по начина, по който ти казваш. В самото начало, докато все още не ми се налага да наемам и друг човек, а все още си правя всичко сам - ще е точно така, както казваш. Но в първия момент, в който потрябва да назнача и външен човек - аз съм длъжен да му осигуря нормални, човешки условия на труд (по-добри даже и от моите, освен ако не му дам половината собственост над дейността си и чак тогава да искам да се натоварва колкото мен).
Благодаря още веднъж! Успехът наистина ще ми е много нужен...
+3
До коментар [#25] от "Станислав Янков":
:)) не се заблуждавай, предприемачеството не означава НЕработене, напротив - изисква много повече работа. Ако намеренията са ти сериозни отсега се приготви че работните часове нямат лимит, а празниците често се пропускат.
Нека все пак приключим, да не разводняваме темата по която се пише.
Успех!
-5
До коментар [#24] от "4erenmetar":
Благодаря! Лошото е, че все някой ще трябва и да работи (не всички без изключение могат да станат предприемачи, пък и ако всички станат такива - няма да има кой да работи на предприемачите). Та ако държавата продължи, както досега, почти да не се грижи за потребителите - лошо за всички!
+4
До коментар [#23] от "Станислав Янков":
Най-искрено ти желая успех!
За да тръгне напред територията е нужна именно критична маса от граждани готови да рискуват. Не всеки опит е успешен и това е правило, успехът е изключение. Но без да правим опити пък сме съвсем заникъде.
Още веднъж - успех и всичко най-добро!
-5 +4
До коментар [#22] от "4erenmetar":
Да! Аз ще стана предприемач! В момента събирам пари и ще рискувам в тази насока (заеми не мога да си позволя при този риск). Но още преди да съм започнал осъзнавам, че намаляването на покупателната способност на потребителите у нас прави усилията ми, като потенциален много дребен предприемач, изключително рисковани. Да не говорим, че въпросът е принципен и на всичкото отгоре - проблемите, които съм описал в моя коментар с номер 21 до теб са съвсем реални и официално регистрирани (макар у нас този разгром на държавата и на населението постоянно да се неглижира).
Предприемачите у нас са две категории:
1) големите родни и чужди ("чуждите инвеститори") акули, които се интересуват само от несимволични печалби, а поради малкия размер на българския пазар това означава нужда от поне скрито, ако не явно монополизиране (именно тази категория официалните ни власти неприкрито обслужват);
2) всички останали (което ще рече - средните и дребни предприемачи), като огромното мнозинство от тази категория не си знае интереса и неосъзнато действа в интерес на акулите от първата категория.
Заговор между държавата и предприемачите въобще няма. Има най-неприкрита работа на държателите на властта в полза на едрите монополисти (същите, които, заедно с криминално проявените "бизнесмени", пълнят партийните касички) и във...
Прочитане на целия коментар вреда на дребния и дори на средния предприемач, като най-скъпо (включително с правата си) плаща масовия потребител и данъкоплатец у нас.
-1 +5
До коментар [#21] от "Станислав Янков":
Недей да бъркаш хора, като В.Златев, Г.Ганчев, Черепа, Гергов и т.н. с нормалните предприемачи. Ако си толкова убеден, че има заговор между държавата и предприемачите (повтаярям - нормалните, а не гореизброената каста), просто стани предприемач за да ползваш и ти "облекченията".
-6 +2
До коментар [#19] от "4erenmetar":
От значение за икономическото развитие е МАСОВИЯ ПОТРЕБИТЕЛ. И работодателите, и работниците са потребители, но работниците преобладават количествено над работодателите и затова, поне в България, масовия потребител е работника. Когато свиваш потребителските способности на масовия потребител (в нашия случай - на работника) - ти свиваш вътрешните, национални стимули за производство и съответно свиваш и икономическия растеж. У нас обаче се прави една по-различна хитрина! У нас "предприемачите" са облекчавани, а работниците им са потискани, което пренасочва усилията на икономиката ни главно към износ и обрича масовия потребител у нас на ВЕЧНА изостаналост от аналога му в чужбина. Тоест - държавата ни е насочвана (най-целенасочено) към обедняване и източване към богатите външни пазари, а за работника (масовия потребител у нас) е решено да произвежда, преживявайки на фотосинтеза (в буквалния смисъл) евтина продукция за богатия потребител в чужбина. Именно тези управленски усилия са причината за масовата емиграция от страната към по-нормалните за живеене чужди държави и за хроничния отрицателен естествен прираст на българското население и след последното преброяване, което приключи съвсем наскоро. Аз не считам всичко това за "опростачаване". Дори съм прекалено дипломатичен предвид това, което се прави, включително и с мен самия, бидейки аз масов потребител и масов...
Прочитане на целия коментар данъкоплатец (което ще рече - практически без права)! А и не искам, след повече или по-малко време, всичко това да завърши с крайни, смъртоносни ексцесии (стачки, бунтове, вандалства, етнически междуособици и дори революции, подобни на тези в Африка и в Близкия Изток днес - крайните резултати от политики като българската в момента).
МРЗ можеше въобще да я няма (като в Германия), стига да имаше безкомпромисно-ефективна (което ще рече - непрекъсната при липса на злоупотреби от страна на нуждаещите се) държавна система за социално подпомагане. У нас реално социално подпомагане за безработните практически липсва (има единствено няколкомесечно отбиване на номера, макар да не плащам данъци само няколко месеца - толкова време, колкото време бих бил подпомаган като безработен). У нас като пародия на непрекъснатото социално подпомагане на безработните и нуждаещите се се използва МРЗ. Не бих спечелил (и аз, и мнозинството останали като мен) от никаква система, при която само ми се вземат данъци, когато мога да ги давам, без да получавам абсолютно нищо от тях, когато имам нужда от помощ.
Ако държавата си вършеше както трябва работата в сферата на социалната политика - съществуването на синдикатите щеше да се обезсмисли и те щяха да изчезнат по естествен път (дори и при развитите синдикални системи на Запад има фирми с толкова добри условия на труд и заплащане на работниците им, че последните въобще не желаят да се включват в синдикати). Синдикатите не се издържат от данъците ми и поради това не носят никаква реална отговорност за който и да било дял от държавната политика. Управляващите обаче ми прибират данъците и са ДЛЪЖНИ да работят за тях СЪВЪРШЕНО! Тази управленска отговорност не може да се скрие нито зад синдикатите (били те ефективни или не), нито зад работодателските организации (били те ефективни или не).
Не ме интересува какви са данъците - високи или ниски! Има си финансов министър, чиято работа е да определи достатъчните данъци, за да функционира държавата по възможно най-добрия начин. Мен ме интересува единствено това - какво получавам срещу плащането на данъци от моя страна. За момента получавам НИЩО и не искам да плащам данъци.
В момента децата, болните и пенсионерите УМИРАТ, въпреки че плащаме данъци, пенсионни и здравни вноски. Затова - безсмисленото плащане просто трябва да спре! Не искам да плащам за нищо, ако резултатите продължават да са такива!
+4
Мда, държавата работи неефективно, и бизнеса също, отчасти заради държавата, отчасти заради самия себе си. Ние сме неконкурентоспособни по отношение на повечето разходи (с изключение на трудовия с малки условности).
Какво става: държавата товари с излишни разходи бизнеса, а той вместо да оказва натиск в обратната посока и да търси начини да си намали разходите, прехвърля всичко на потребителите. Като добавим и ДДС цербера (аз съм за диференцирани ставки и дори замяна на този дабък с друг вид данък), нормално е потреблението да е на кофти нива.
За работната заплата и цените (по принцип дори): съотношението може да се подобри, но само ако бизнеса намери начини да съкращава разходи от другаде за сметка на работната заплата (като елемент на ценообраазуването), или намали човешкото участие в процеса на работа, или се развие повече вноса на инвестиционни и други продукти (и всички заедно, разбира се)...
Всички искаме високи заплати и голяма норма на печалба, ама не става така. Всеки пазар има някакъв лимит до който може да се развива в началото, по нататък се развива с иновации и добавяне на стойност. Каква стойност добавят търговците на хранителни продукти (прекупвачите) например - ок те извършват/заместват работата по пласирането, но изкуствено надуват пазара, защото той им го позволява. Производителите (по-малките) могат да образуват собствено обединение и система за дистрибуция и да търсят по-добри условия и от държава, и от хипер...
Прочитане на целия коментар маркети и т.н. Държавата трябва да подпомага такива здравословни процеси.
За субсидирането:
@kalin_m: "цени на горивата в САЩ и ЕС - където има по-голяма държавна намеса, има и по-големи цени" Това не е точно така, защото цените, специално на горивата зависят от различни неща - и при двата случая има еднаква намеса на държавата що се отнся до данъци, но акцизите в САЩ са различни (по-ниски), няма ДДС, а sales tax, освен това там добиват и внасят петрол много по-изгодно.
Субсидиите не се дават прозиволно, а спред някаква стратегия за развитие на отрасъла.
"До какво водят селскостопанските субсидии в по-бедните страни /БГ, Гърция и др./ - до фалити на производители...." Ами защото по тези земи сме по-умни винаги и търсим как да чийтваме най-редовно, затова се получава така - не се ползват субсидиите, както трябва -
-1 +6
До коментар [#16] от "Станислав Янков":
и работници=потребители. Аз, като работодател, какво - не съм ли потребител?
От прекалено Опролетаризирване започваш да Опростачваш темата. Прекалено елементарно е приравняването работодатели=производител
Централизираното "договаряне" на МРЗ не е в полза на работника. Ако се направи същото за минималното заплащане на час, пазара на труда би бил много по-гъвкав, от което работниците само ще спечелят.
За синдикатите грешиш - едни от най-големите мафиотски и паразитни структури са.
ДДС върху стоките от 1-ва необходимост (основно храни) е несъразмерно висок. Писах вече - проучи колко е в развитите държави. Нима са по-глупави от нас?
Да плащаш данъци само, ако получаваш конкретна пряка полза, означава да оставим децата, болните и пенсионерите да умират. Надявам се не предлагаш това.
-7 +2
До коментар [#15] от "kalin_m":
Единственият начин държавата да не се меси е - ДА НЕ СЪЩЕСТВУВА! Идеалната икономика без абсолютно никаква държавна намеса в нея е ИЗЦЯЛО "СИВАТА" икономика.
-7 +1
До коментар [#14] от "gygo":
Българския производител е застрашен от изчезване, защото българския потребител (дето да купи стоката на производителя) вече изчезва...
-7
До коментар [#13] от "4erenmetar":
Ако държавната власт не върши никаква работа (в моя полза) - може без никакви данъци! (Поне - никакви за мен... Който получава нещо от държавата за данъците си - да продължава да ги плаща!)!
Данъците не трябва да са минимум (минимум значи единствено "рязане" на държавни функции, но тогава възниква въпросът - защо въобще да има държава и данъци?!). Данъците трябва да са ДОСТАТЪЧНО! (Може би си искал да кажеш, че данъците трябва да са минимум при максимално качество и ефективност на държавното въздействие, но не си се изразил точно.)
Преди доста време бях за дълго безработен и не получих никаква помощ от държавата (нито ми беше предложена някаква работа, която да откажа, преди да бъда изхвърлен от "Бюрото по труда"). Получавах помощ четири ( 4 ) месеца, след което бях изхвърлен на улицата като куче. Започнах работа, като си платих сам (с пари от първите ми два месеца на работа) на частна фирма за устройване на работа. Държавата я нямаше никаква! За четирита месеца държавна помощ, докато бях безработен, съм платил предостатъчно данъци, докато работех преди това. Оттам-нататък НИЩО не дължа на държавата!
240-та лева минимална работна заплата не стигат и за половин месец ядене на един човек (аз лично, днес, изразходвам над 300 лева за храна месечно). Забележи - не говорим за социална помощ, а за заплата!!! Средният...
Прочитане на целия коментар доход не ме интересува, защото той се определя от свободния пазар на труда. Интересуват ме единствено минималната заплата и социалните помощи - инструментите на държавата.
Данъчни преференции за храната (и за каквото и да било друго, освен за инвестиции в нови, нетипични за страната производства като автомобилостроене, самолетостроене и т.н.) не са нужни. Тези моменти се регулират ефективно единствено посредством адекватни държавна социална политика и МРЗ.
Трудовият ни пазар е ИЗКРИВЯВАН в полза на работодателите, с които управляващите единствено се съобразяват (синдикатите са в "тристранката" само за цвят, за парлама и никой не ги бръсне за нищо, както се вижда от всички ни). Ако ТИ ЛИЧНО нямаш достъп до управляващите, защото си безгласна нота в работодателските ви организации с участие в "тристранката" - за това не са ти виновни профсъюзите.
Има едно много подходящо решение на всички проблеми! Да няма работници! Всички да сме работодатели, като сегашните работници се регистрираме с дейностите си като фирми по търговския закон и сами да си плащаме данъците и осигуровките. Казано с други думи - да сме работодатели на самите себе си посредством уменията ни, заради които да ни се плаща от другите фирми. Умения на кранисти, чистачки, монтьори, шофьори и т.н. (Тогава направо ще ви одерем, сегашните ни работодатели! Понеже ще трябва сами да си плащаме и осигуровки и всичко останало - ангажирането на всеки от нас ще ви струва три или повече пъти по-скъпо в сравнение със сега... Всъщност - тогава ще ни плащате, колкото са нормалните заплати на Запад!)
Свикнете всички най-накрая, че в тази държава има не само "предприемачи" (работодатели), но и потребители (работници), които също имат права и интереси!
-1 +8
Историята показва, че там където се намеси държавата в ценообразуването - цените се увеличават в дългосрочен план. Това обикновено е проинфлационно, за сметка на потребители, производители и търговци. Ето някои примери - цени на горивата в САЩ и ЕС - където има по-голяма държавна намеса, има и по-големи цени. Къде са най-големите и печеливши петролни компании - в САЩ. Кои са по-добре защитените потребители - в САЩ. Друг пример - производството на грозде и вино е един от малкото отрасли без субсидии във Франция и за това е най-конкурентната стока, въпреки огромните субсидии за други зем. култури на Франция. Франция получава 50% от зем. субсидии на ЕС. До какво водят селскостопанските субсидии в по-бедните страни /БГ, Гърция и др./ - до фалити на производители, при всяко орязване или забавяне на плащанията от държавата. В резултат на това, храните в ЕС станали ли са по-евтини, по-качествени или фермерите са по-богати през последните 20г. Отговора е категорично НЕ! Намесата на държавата в ценообразуването е скъп, а не евтин популизъм. Регулация и ценообразуване са различни неща и е много лошо, когато се отъждествяват.
-1 +6
Всичко е спекула и е на гърба на застрашения от изчезване български производител.
-1 +9
До коментар [#11] от "Станислав Янков":
Е без никакви данъци не може. Въпросът е да принудим държавата да се справя с минимум данъци - да работи по-ефективно. Иначе подпомагането, за което сам пишеш, откъде идва, ако не от данъци, осигуровки, застраховки срещу безработица...
Регулирането чрез данъци е безспорно. Това и аз предлагам - след, като от средния доход се дават 50% за храна, нека тя да бъде с по-нисък ДДС. От там и сивата икономика ще намалее.
За подпомагането също съм съгласен. За определянето на МРЗ можем да поспорим. Един от проблемите на трудовия ни пазар е, че е свръхрегулиран. Като следствие от това е и по-високата безработица. Но така ще бъде, след като се решава с участието на мафиотски структури в лицето на двата синдиката и работодателските организации. Далеч по-разумно от МРЗ е определянето на минимална часова ставка. Колкото по-гъвкав е пазара на труда, разбирай - по-лесно договарянето между работодател и работник, толкова повече такива договаряния ще има, т.е. - по-ниска безработица
-6 +2
До коментар [#10] от "boby1945":
Чел съм за това! По тази причина ги питам тукашните "специалисти" срещу ВСЯКАКВА (дори и съобразена с пазарните принципи) държавна намеса, кога ще направят икономиката ни изцяло пазарна и ще престанат да ми вземат данъци? Шест месеца ще им стигнат ли или ще им трябва (максимум) година?
-4 +5
До коментар [#9] от "Станислав Янков": това би било правилна позиция в условията на капитализЪм, да правиш така, че да не плащаш данъци или да плащаш по малко данъци....
Даже има решение на Върховният съд на САЩ от 1934 в този смисъл, че човек не е длъжен да си "върти" бизнеса в интерес на фиска и че плащането на данъци не е патриотична повеля....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-8 +2
До коментар [#8] от "ju.li":
Чудесно! Кога да спирам да плащам данъци?
+7
Категорично НЕ
И в момента държава = на бюрокрация и усложнения. Всяка мярка свързана с нея означава назначаването на десетки чиновници.
Това е само скромно допълнение към всичко изброено по-горе.
-5 +3
До коментар [#3] от "jiffylube":
Доста точно!
-10 +4
До коментар [#5] от "4erenmetar":
Не съм уточнявал специално, но и аз съм категорично против неадекватна (примитивна, от комунистически тип, наподобяваща централно планиране) намеса на държавата в ценообразуването. Но държавата може И ТРЯБВА (и заради това съществува също, освен заради други неща) да се намесва ИНДИРЕКТНО (посредством пазарни средства и механизми) в ценообразуването. (Едно пазарно средство е реалното държавно подпомагане за нуждаещи се и безработни. Друго такова средство е равнището на минималната работна заплата. И т.н.)
Преследването на повишена производителност (тя е възможна единствено чрез мащабни инвестиции в скъпи и ефективни напреднали технологии) е едно, а употребата на мантрата за повишаването на производителността без скъпи инвестиции като оправдание, живеещите в държавата да работят за средства, недостатъчни и за социални помощи - това е съвсем отделно нещо! Нещо, което се нарича ИЗМАМА! (Можеш да сравниш размера на социалните помощи в произволна държава-членка на ЕС с тези в България. Можеш да сравниш и равнището на МРЗ на останалите държави-членки на ЕС с МРЗ-то на България. Тука иде реч за елементарен геноцид, който използва като аргументация псевдо-икономически съображения.)
-1 +8
До коментар [#2] от "Станислав Янков":
Станиславе, никой не отхвърля ролята на държавата в контрола по безопасността и здравето на потребителите. Не бъркай това с ценообразуването. Държавата е призвана да създава справедливи правила за функциониране на пазара и да съблюдава за спазването им от всички (тук влиза и борбата с монополите). Ясно е, че нашата не се справя с тази задача по най-добрия начин. Това не значи, че като и позволим и да "ценообразува" ще стане по-добре, напротив!
Вземи проумей, че има един показател - призводителност и той е основен за доходите - твои, мои , на всички. За да са ни ниски, значи имаме ниска производителност, неефективна държава, пилеем и малкото, което имаме, пък се ни е криво "международното положение"
-1 +8
Картегорично НЕ! Колкото до наблюдение и сега достатъчно органи събърат пазарна статистическа информация.
Има обаче едно дълбоко погрешно твърдение:
"...по-ниска ставка на ДДС за храните, но такова действие като че ли е най-нежелано от българската държава. И предишното и настоящото правителство категорично не приемат подобна възможност. Най-вероятната причина се крие не толкова в ефекта върху приходите в бюджета, колкото в страха от бум на данъчните измами..."
Именно високият ДДС е стимул за данъчните измами. И те са налице в момента. Държавата обаче не се старае много много поради две причини:
1. Над 90% от хранителната индустрия е с единия крак в сивия сектор. Това прави почти всички лесно податливи на чиновнически и партиен рекет (все пак най-малкото всеки две години има избори - нужни са черни каси).
2. Наличието на 40-50% сив сектор поддържа цените на храните на сегашните нива. Така държавата "се бори" с инфлацията.
Решението е диференцирана ставка на ДДС, както е в повечето развити държави. А защо не и нулева, предвид стандарта на потребителите у нас?
На ниво потребител стремежа трябва да бъде към осигуряване на по-високи индивидуални доходи за всеки (основно, чрез по-висока производителност). На ниво държава точно обратното - да се стремим държавата да осигурява повече (като количество и качество) обществени услуги с по малко средства събирани от всички нас. В противен случай (сегашното...
Прочитане на целия коментар положение) и 50% да стане ДДС и 100% да станат акцизите на тази държава все ще са и недостатъчни.
+23
Явно съм пропуснал първата част, но тук ще се включа.
Има едно масово неразбиране на основни неща в нашата страна, което изненадващо продължава да съществува: за това как работи пазарната икономика, за това каква е ролята на държавата, може ли да се намесва в бизнеса и докъде, какво е демократична система дори, макар че ще се отплеснем много в тая посока.... От една страна няма такова нещо като напълно свободен пазар - това е една утопия, описана от икономическите теории, която не може да съществува. Най-малкото би настъпил абсолютен хаос, картели, монополи, ценови войни и т.н. Затова има държава (държавен апарат по-скоро), който трябва да определи някакви правила, които са оптимални за развитието на икономиката, трябва да следи за спазването им и да насърчава развитието на здравословните елементи, какъвто например е конкуренцията. Държавата не може да се намесва в определяне на цени, но може да ги регулира (което и прави там, където поиска) по косвен начин чрез данъци, такси, мита, акцизи и т.н.). Държавата винаги влияе по някакъв начин на пазара - стратегически или в полза или ущърб на някого според лобистките интереси, което е по-неблагоприятния вариант. Храните, фармацевтичните продукти, отчасти горивата и енергията и др., са малко по-особени стоки, защото тяхното търсене не може да спадне под някакъв жизнен минимум, въпреки покачването на цените. Това ги прави много удобни за спекулации, картелни договорки и изнудване на потребителите. Ролята на държавата е да...
Прочитане на целия коментар предпазва от подобно развитие.. Освен санкции и наблюдаване на пазара, могат да се въведат данъчни облекчения за производителите, диференцирана ставка на ДДС и т.н. .. Има много страни с подобни примери - това се отнася и за сектори, където искаме някакво стратегическо развитие. От всичките неща, които може да направи държавата не съм видял нито едно, а се оправдава с международни пазари. Не сваля ДДС за определени продукти, за да не би да се издъни бюджета, а си затваря очите за един куп данъчни измами, които стават непрекъснато и т.н. Нито правилата са правила и са актуални според пазара, нито някой ги спазва, нито има някаква реална идея за решаване на отделни проблеми като този. Изводът какъв е - вместо да създава предпоставки за растеж и здравословни фактори като конкуренция и развитие на малък и среден бизнес, с други думи развитие като цяло, държавата играе по-скоро за развитие, ама на конкретни икономически интереси.
И накрая цената трябва да се определи от пазара, само че пазарът зависи в доста голяма степен от държавата...
-16 +10
До коментар [#1] от "Батков-вън":
Ако само пазарът може да се грижи за "справедливата" цена на храните (особено, когато стоката се доставя от монополи - те сигурно гарантират "справедливите" цени, съгласно визията ти!), значи пазарът може да гарантира и качеството и безопасността на храните (съгласно пазарните принципи - вредните и некачествени храни няма да бъдат купувани от потребителите и производителите им ще фалират). При това положение - за какво ми е държава, след като пазарът върши цялата работа?! Само за да плащам данъци ли? Не ща!
Ако аз съм производител, който купува от друг суровините за производството си - аз въобще не бих могъл да продавам на по-ниска, конкурентна цена, дори и да искам така, ако доставчика на суровините ми ме товари с непосилни разходи (нещо гарантирано, ако той е и монопол, както в случая с горивата и с ЕРП-тата в електроенергетиката).
И един въпрос с много повишена трудност за всички онези като теб, които считат, че само производителите имат значение и че държавата трябва да се грижи единствено за техните интереси (при това положение - нека само те да плащат и данъци!): Какво ще произвеждаш ти, без да фалираш, ако доходите на огромното мнозинство потребители стигат само за храна, вода, ток и още една-две други необходимости? Много ли ще си стимулиран да произвеждаш, при това - масово (единствения начин за ръст на БВП), ако можеш да...
Прочитане на целия коментар продадеш продукцията си само на 500-600 богаташа на кръст (но няма никаква гаранция, че всички те ще предпочетат точно твоята продукция...)?
-8 +12
комунизмът свърши, как може въобще да се задава подобен въпрос?
Държавата трябва да гарантира качество и безопасност на храните , а оттам пазарът ще се грижи за тяхната справедлива цена. Никой не може и не трябва да бъде накаран насила да продава на цена, която не му харесва. А на който не му стигат доходите - да работи повече!