// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 31 май 2011 - 20 юни 2011
Трябва ли ЕС да има място в Съвета за сигурност на ООН?
Жени Колева, модератор Включване в дебата- 18 Основни тези 31 май 2011
- 17 Заключителни тези 10 юни 2011
- 2 Победител 20 юни 2011
Основни тези - Трябва ли ЕС да има място в Съвета за сигурност на ООН?
Да
Мария Неделчева
евродепутат от ГЕРБОт 1946 година насам, Съветът за сигурност е основният изпълнителен орган на ООН, който се занимава с опазването на световния мира и сигурност чрез мироопазващи мисии и международни санкции. Той има нужда от актуализация, за да отговори на новите политически предизвикателства в днешния свят.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Антоанета Приматарова
програмен директор в ЦЛСПриетите през месец май резолюции на Общото събрание на ООН и на Европейския парламент се коментират от някои така, сякаш въпросът за постоянно място за ЕС в Съвета за сигурност на ООН е в политическия дневен ред на ЕС и ООН. Анализът на документите и на политическия контекст опровергава подобни тълкувания.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
61%28 гласа
Благодарим за вашия глас!
39%18 гласа
Жени Колева
Модератор
Още от самото начало идеята за настоящия Европейски съюз е той да бъде подобие на САЩ. Желанието на един от бащите на Европейските общности – Жан Моне – е да бъдат създадени Съединени европейски щати. Французинът придобива добра представа за САЩ, докато пребивава там като представител на семейната винарна, която произвежда коняк, и решава, че организацията на Щатите може да бъде приложена и на Стария континент.
Първоначално Жан Моне си представя грандиозна наднационална организация, но след това разбира, че трябва стъпка по стъпка да се върви към обединена Европа. Първата му идея е страните от следвоенна Европа да започнат да обединяват ресурси, за да се измъкнат от кризата. Така Моне става един от основателите на Европейската общност за въглища и стомана – първият етап към европейската интеграция.
Вече 50 години европейските държави се движат по пътя на интеграцията, като вече не става въпрос само за обединение на ресурси, а за общи институции, политики, бюджет, действия. С въвеждането на общата валута еврото, която се появи официално на 1 януари 1999 г., движението за обединение допълнително се засили, но ЕС все още е далеч от позицията за формиране на Съединени европейски щати.
Външната политика е една от областите, за които продължават да се чуват призиви от еврооптимисти, че ЕС трябва да говори с един глас. Поддръжниците на европейската идея смятат не просто, че развитието на Европейския съюз трябва да продължи, а и си поставят достатъчно амбициозни и за доста хора – нереалистични цели.
В началото на май Европейският съюз получи специален статут в Общото събрание на ООН. Това дава възможност на ЕС да се обръща към събранието от 192 нации чрез постоянни представители вместо чрез посланика на страната, която държи ротационното председателство на съюза. Въпреки че приетият текст не дава право на глас на ЕС и не могат да се излъчват негови представители за постове в световната организация, лидерите на европейските институции приеха резолюцията като голяма крачка в разширяването на ролята на ЕС на световната сцена.
Седмица по-късно европейските депутати приеха резолюция за участието на ЕС на световната сцена и най-вече ролята му в многостранните организации. Наред с другите препоръки и искания, евродепутатите заявиха, че членството в разширения Съвет за сигурност на ООН продължава да бъде основна цел на Европейския съюз, макар и в дългосрочен план.
Възможно ли е обаче ЕС действително да стане член на Съвета за сигурност на ООН и необходимо ли е изобщо това? Може ли Европейският съюз да заговори с оединен и по-силен глас по отношение на външната политика, като се имат предвид реакциите на европейските лидери към революциите в арабския свят, например?
Върху тези въпроси ще се проведе новият дебат на "Капитал", като своите позиции ще представят Антоанета Приматарова, бивш главен преговарящ на България с ЕС и програмен директор в Центъра за либерални стратегии, и Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ.
Първоначално Жан Моне си представя грандиозна наднационална организация, но след това разбира, че трябва стъпка по стъпка да се върви към обединена Европа. Първата му идея е страните от следвоенна Европа да започнат да обединяват ресурси, за да се измъкнат от кризата. Така Моне става един от основателите на Европейската общност за въглища и стомана – първият етап към европейската интеграция.
Вече 50 години европейските държави се движат по пътя на интеграцията, като вече не става въпрос само за обединение на ресурси, а за общи институции, политики, бюджет, действия. С въвеждането на общата валута еврото, която се появи официално на 1 януари 1999 г., движението за обединение допълнително се засили, но ЕС все още е далеч от позицията за формиране на Съединени европейски щати.
Външната политика е една от областите, за които продължават да се чуват призиви от еврооптимисти, че ЕС трябва да говори с един глас. Поддръжниците на европейската идея смятат не просто, че развитието на Европейския съюз трябва да продължи, а и си поставят достатъчно амбициозни и за доста хора – нереалистични цели.
В началото на май Европейският съюз получи специален статут в Общото събрание на ООН. Това дава възможност на ЕС да се обръща към събранието от 192 нации чрез постоянни представители вместо чрез посланика на страната, която държи ротационното председателство на съюза. Въпреки че приетият текст не дава право на глас на ЕС и не могат да се излъчват негови представители за постове в световната организация, лидерите на европейските институции приеха резолюцията като голяма крачка в разширяването на ролята на ЕС на световната сцена.
Седмица по-късно европейските депутати приеха резолюция за участието на ЕС на световната сцена и най-вече ролята му в многостранните организации. Наред с другите препоръки и искания, евродепутатите заявиха, че членството в разширения Съвет за сигурност на ООН продължава да бъде основна цел на Европейския съюз, макар и в дългосрочен план.
Възможно ли е обаче ЕС действително да стане член на Съвета за сигурност на ООН и необходимо ли е изобщо това? Може ли Европейският съюз да заговори с оединен и по-силен глас по отношение на външната политика, като се имат предвид реакциите на европейските лидери към революциите в арабския свят, например?
Върху тези въпроси ще се проведе новият дебат на "Капитал", като своите позиции ще представят Антоанета Приматарова, бивш главен преговарящ на България с ЕС и програмен директор в Центъра за либерални стратегии, и Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ.
Мария Неделчева
Позиция Да
От 1946 година насам, Съветът за сигурност е основният изпълнителен орган на ООН, който се занимава с опазването на световния мира и сигурност чрез мироопазващи мисии и международни санкции. Той има нужда от актуализация, за да отговори на новите политически предизвикателства в днешния свят.
Дебатът за постоянно членство на ЕС е част от по-широкия дебат за реформата в ООН и за методите на работа на Съвета за сигурност. Африка и Латинска Америка не са представени като постоянни членове на Съвета, а присъствието на Азия е изключително занижено. Затова вярвам, че въпросът за промяната в структурите на ООН не е "дали ще се случи", а "кога", и че ЕС и България не трябва да изпускат възможността, която този исторически момент предлага.
ЕС винаги е играл решаваща роля в оперативните мисии на ООН. ЕС осигурява една трета от редовния бюджет на ООН, над две пети от мирните операции и около половината от вноските във фондовете и програмите на ООН. Много от мисиите на ЕС са тясно координират с мисиите на ООН, примери за това са мисиите в Афганистан, Конго и Хаити. Редно е тази ангажираност на ЕС да съответства на неговата политическата тежест в ООН.
Освен това участието на ЕС като постоянен член на Съвета за сигурност ще доведе до прокарването на култура на политически консенсус, която е характерна за процеса на вземане на решения в ЕС. Сегашният метод на налагане на вето е точно обратното на тази култура на компромис, защото често води до стагнация в дебатите и е пречка за демокрацията.
Зараждащата се промяна в структурите на ООН е вече ясно осезаема. На 3 май 2011, ЕС получи нови компетенции в ролята си на наблюдател в Генералната Асамблея на OOH.
Въпреки това пълно дипломатическо представяне на ЕС чрез постоянно членство в Съвета за сигурност е единственият начин на ЕС да бъде гледано като на надежден партньор. Целта ни е ЕС да говори с единен глас, защото ЕС се нуждае от повече видимост на международната сцена. Това се опитваме да постигнем и с назначаването на Катрин Аштън за Върховен представител на Съюза на външните работи и със създаването на Европейска служба за външна дейност. Тези стъпки са съществени, но недостатъчни. Днес ЕС е основна икономическа и политическа сила, която трябва да се отърси от дефиницията на "джудже" във външните отношения, която му се приписва.
Предизвикателството в това отношение се състои от две части.
Първо, то идва от самия ЕС. Bъпросът кой ще представя ЕС в срещите на Съвета за сигурност на ООН остава. Не можем да не си зададем и въпроса как се отразява на ЕС, когато държави членки на ЕС вземат едностранни решения за намеса без дори да се консултират с европейските си партньори, какъвто е случаят с намесата на Франция в Либия.
Второто предизвикателство идва от външните партньори на ЕС. Дали нашите международни партньори ще гледат на ЕС, като надежден и последователен актьор, ако ЕС не е способен винаги да действа единодушно?
Освен със засилването на ролята на ЕС като глобален актьор, подобна реформа на Съвета на сигурност би имала поне още две, за мен положителни, следствия.
От една страна, тя ще даде възможност на по-малките и по-нови държави членки на ЕС за повече гласност в международните отношения. Това е възможно, ако те се координират помежду си при преговарянето на общата Европейска позиция по даден въпрос. Това е и част от неразкрития потенциал за България, който eвропеизацията предоставя.
В дългосрочен план, реформата ще има добавена стойност за засилването на регионалната интеграция в световен мащаб. Ако ЕС постигне постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, това ще постави прецедент, според който не само държави могат да бъдат членове. Такъв прецедент ще вдъхнови проектите за регионална интеграция като Африканския Съюз, Карибската Общност и МЕРКОСУР да търсят подобно признание, и ще ги накара да се сближат, следвайки успешния пример в Европа.
Членството на ЕС в Съвета за сигурност ще отвори структурата на ООН за реформа, ще създаде по-справедливо разпределение на гласовете и разгърне възможностите на многостранната дипломация. В заключение, бъдещо членство на ЕС в Съвета за сигурност ще осигури видимост, политическа тежест и по-добра представителност на ЕС и неговите гражданите.
Дебатът за постоянно членство на ЕС е част от по-широкия дебат за реформата в ООН и за методите на работа на Съвета за сигурност. Африка и Латинска Америка не са представени като постоянни членове на Съвета, а присъствието на Азия е изключително занижено. Затова вярвам, че въпросът за промяната в структурите на ООН не е "дали ще се случи", а "кога", и че ЕС и България не трябва да изпускат възможността, която този исторически момент предлага.
ЕС винаги е играл решаваща роля в оперативните мисии на ООН. ЕС осигурява една трета от редовния бюджет на ООН, над две пети от мирните операции и около половината от вноските във фондовете и програмите на ООН. Много от мисиите на ЕС са тясно координират с мисиите на ООН, примери за това са мисиите в Афганистан, Конго и Хаити. Редно е тази ангажираност на ЕС да съответства на неговата политическата тежест в ООН.
Освен това участието на ЕС като постоянен член на Съвета за сигурност ще доведе до прокарването на култура на политически консенсус, която е характерна за процеса на вземане на решения в ЕС. Сегашният метод на налагане на вето е точно обратното на тази култура на компромис, защото често води до стагнация в дебатите и е пречка за демокрацията.
Зараждащата се промяна в структурите на ООН е вече ясно осезаема. На 3 май 2011, ЕС получи нови компетенции в ролята си на наблюдател в Генералната Асамблея на OOH.
Въпреки това пълно дипломатическо представяне на ЕС чрез постоянно членство в Съвета за сигурност е единственият начин на ЕС да бъде гледано като на надежден партньор. Целта ни е ЕС да говори с единен глас, защото ЕС се нуждае от повече видимост на международната сцена. Това се опитваме да постигнем и с назначаването на Катрин Аштън за Върховен представител на Съюза на външните работи и със създаването на Европейска служба за външна дейност. Тези стъпки са съществени, но недостатъчни. Днес ЕС е основна икономическа и политическа сила, която трябва да се отърси от дефиницията на "джудже" във външните отношения, която му се приписва.
Предизвикателството в това отношение се състои от две части.
Първо, то идва от самия ЕС. Bъпросът кой ще представя ЕС в срещите на Съвета за сигурност на ООН остава. Не можем да не си зададем и въпроса как се отразява на ЕС, когато държави членки на ЕС вземат едностранни решения за намеса без дори да се консултират с европейските си партньори, какъвто е случаят с намесата на Франция в Либия.
Второто предизвикателство идва от външните партньори на ЕС. Дали нашите международни партньори ще гледат на ЕС, като надежден и последователен актьор, ако ЕС не е способен винаги да действа единодушно?
Освен със засилването на ролята на ЕС като глобален актьор, подобна реформа на Съвета на сигурност би имала поне още две, за мен положителни, следствия.
От една страна, тя ще даде възможност на по-малките и по-нови държави членки на ЕС за повече гласност в международните отношения. Това е възможно, ако те се координират помежду си при преговарянето на общата Европейска позиция по даден въпрос. Това е и част от неразкрития потенциал за България, който eвропеизацията предоставя.
В дългосрочен план, реформата ще има добавена стойност за засилването на регионалната интеграция в световен мащаб. Ако ЕС постигне постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, това ще постави прецедент, според който не само държави могат да бъдат членове. Такъв прецедент ще вдъхнови проектите за регионална интеграция като Африканския Съюз, Карибската Общност и МЕРКОСУР да търсят подобно признание, и ще ги накара да се сближат, следвайки успешния пример в Европа.
Членството на ЕС в Съвета за сигурност ще отвори структурата на ООН за реформа, ще създаде по-справедливо разпределение на гласовете и разгърне възможностите на многостранната дипломация. В заключение, бъдещо членство на ЕС в Съвета за сигурност ще осигури видимост, политическа тежест и по-добра представителност на ЕС и неговите гражданите.
Антоанета Приматарова
Позиция Не
Приетите през месец май резолюции на Общото събрание на ООН и на Европейския парламент се коментират от някои така, сякаш въпросът за постоянно място за ЕС в Съвета за сигурност на ООН е в политическия дневен ред на ЕС и ООН.
Анализът на документите и на глобалния и европейски политически контекст недвусмислено опровергава подобни тълкувания. Ако въпросът е дали съществува и най-малка възможност ЕС да получи подобен статут в Съвета за сигурност на ООН отговорът ми е категорично "не". Нещо повече, според мен идеята за постоянно място на ЕС в СС на ООН е не само нереалистична, но има и потенциал да вреди, тъй като отклонява внимание от истинските проблеми на ЕС и на ООН и от търсенето на реалистични решения.
В предишния дебат на вестник "Капитал" се получи интересен консенсус, че предложението за въвеждане на наднационални листи при изборите за Европейски парламент през 2014 г. е на практика неосъществимо, макар и да сочи вярната посока. Идеята за постоянно място на ЕС в Съвета за сигурност е в пъти по-далеч от реалността. Тя не отчита не само европейските реалности, но и процесите вътре в ООН до степен на дразнеща европейска арогантност. Не случайно майската резолюция на Общото събрание на ООН претърпя провал при първия опит за прокарването й през миналата година и бе приета сега с поправка, която отваря врата за подобно представителство и на други регионални обединения.
Предложението на Европейския парламент от 11 май т.г. заместник-председателят на Европейската комисия и Върховен представител за външна политика на ЕС (т.е. Катрин Аштън) да инициира изработването на обща позиция на държавите членки по отношение на "постоянно място в разширения Съвет за сигурност на ООН като ключова и дългосрочна цел на Европейския съюз" звучи като заклинание за дъжд. Но докато заклинанията за дъжд макар и безполезни остават безобидни, продиктуваното от федералистки утопии въпросно заклинание на Европейския парламент крие и вреден потенциал.
Проблемът на Европейския съюз на глобалната политическа сцена и в рамките на ООН не е, че няма канали и механизми, по които да представи и защити своите позиции, а че съществуват разделителни въпроси, по които няма единна позиция. Идеята, че интеграционните процеси в ЕС могат да бъдат засилени от евентуално институционално представителство в СС на ООН е повече от илюзорна.
Да си представим, че ЕС имаше постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Каква би била позицията му по интервенцията в Либия? Не би ли изглеждал като един безгласен и ненадежден играч?
Договорът от Лисабон продължава да се представя като голяма крачка напред към засилване на ролята на ЕС като глобален играч, а въвеждането на новите постове, заети от Херман ван Рампой и Катрин Аштън, като отговор на стария въпрос на Кисинджър за телефонния номер на Европа. Към настоящия момент имаме засилващи се критики към г-жа Аштън. Но проблемът не е в нейните качества или липса на качества, а в липсата на политическа воля на държавите членки. Досегашният опит с нововъведенията на Договора от Лисабон демонстрира, че институционалната рамка не е в състояние сама по себе си да произведе единомислие и единодействие. Придобиването на нов статут на ЕС в рамките на разширения Съвет за сигурност на ООН не е институционален, а политически въпрос с дълбоки вътрешни и външни измерения, който категорично не може да бъде разрешен с институционални хватки.
Не подлежи на съмнение, че Европейският съюз се нуждае от по-добра вътрешна координация. Не подлежи на съмнение също така, че Съветът за сигурност на ООН се нуждае от реформа. Но тази реформа е наложителна не поради степента на интеграционни процеси в ЕС или желанието за тяхното задълбочаване, а поради факта, че много от реалните нови глобални играчи нямат адекватно представителство. Искането на постоянно място за ЕС в разширения СС на ООН би демонстрирало незачитане на новите глобални реалности. Утвърждаването като глобален играч не може да дойде в резултат на евроцентрична арогантност. В този смисъл евентуална обща позиция на ЕС за разширяване на Съвета на сигурност на ООН, която да предвижда постоянно място за ЕС, води към задънена улица както в институционално, така и в политическо отношение.
Анализът на документите и на глобалния и европейски политически контекст недвусмислено опровергава подобни тълкувания. Ако въпросът е дали съществува и най-малка възможност ЕС да получи подобен статут в Съвета за сигурност на ООН отговорът ми е категорично "не". Нещо повече, според мен идеята за постоянно място на ЕС в СС на ООН е не само нереалистична, но има и потенциал да вреди, тъй като отклонява внимание от истинските проблеми на ЕС и на ООН и от търсенето на реалистични решения.
В предишния дебат на вестник "Капитал" се получи интересен консенсус, че предложението за въвеждане на наднационални листи при изборите за Европейски парламент през 2014 г. е на практика неосъществимо, макар и да сочи вярната посока. Идеята за постоянно място на ЕС в Съвета за сигурност е в пъти по-далеч от реалността. Тя не отчита не само европейските реалности, но и процесите вътре в ООН до степен на дразнеща европейска арогантност. Не случайно майската резолюция на Общото събрание на ООН претърпя провал при първия опит за прокарването й през миналата година и бе приета сега с поправка, която отваря врата за подобно представителство и на други регионални обединения.
Предложението на Европейския парламент от 11 май т.г. заместник-председателят на Европейската комисия и Върховен представител за външна политика на ЕС (т.е. Катрин Аштън) да инициира изработването на обща позиция на държавите членки по отношение на "постоянно място в разширения Съвет за сигурност на ООН като ключова и дългосрочна цел на Европейския съюз" звучи като заклинание за дъжд. Но докато заклинанията за дъжд макар и безполезни остават безобидни, продиктуваното от федералистки утопии въпросно заклинание на Европейския парламент крие и вреден потенциал.
Проблемът на Европейския съюз на глобалната политическа сцена и в рамките на ООН не е, че няма канали и механизми, по които да представи и защити своите позиции, а че съществуват разделителни въпроси, по които няма единна позиция. Идеята, че интеграционните процеси в ЕС могат да бъдат засилени от евентуално институционално представителство в СС на ООН е повече от илюзорна.
Да си представим, че ЕС имаше постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Каква би била позицията му по интервенцията в Либия? Не би ли изглеждал като един безгласен и ненадежден играч?
Договорът от Лисабон продължава да се представя като голяма крачка напред към засилване на ролята на ЕС като глобален играч, а въвеждането на новите постове, заети от Херман ван Рампой и Катрин Аштън, като отговор на стария въпрос на Кисинджър за телефонния номер на Европа. Към настоящия момент имаме засилващи се критики към г-жа Аштън. Но проблемът не е в нейните качества или липса на качества, а в липсата на политическа воля на държавите членки. Досегашният опит с нововъведенията на Договора от Лисабон демонстрира, че институционалната рамка не е в състояние сама по себе си да произведе единомислие и единодействие. Придобиването на нов статут на ЕС в рамките на разширения Съвет за сигурност на ООН не е институционален, а политически въпрос с дълбоки вътрешни и външни измерения, който категорично не може да бъде разрешен с институционални хватки.
Не подлежи на съмнение, че Европейският съюз се нуждае от по-добра вътрешна координация. Не подлежи на съмнение също така, че Съветът за сигурност на ООН се нуждае от реформа. Но тази реформа е наложителна не поради степента на интеграционни процеси в ЕС или желанието за тяхното задълбочаване, а поради факта, че много от реалните нови глобални играчи нямат адекватно представителство. Искането на постоянно място за ЕС в разширения СС на ООН би демонстрирало незачитане на новите глобални реалности. Утвърждаването като глобален играч не може да дойде в резултат на евроцентрична арогантност. В този смисъл евентуална обща позиция на ЕС за разширяване на Съвета на сигурност на ООН, която да предвижда постоянно място за ЕС, води към задънена улица както в институционално, така и в политическо отношение.
Резултати от гласуването на този етап
61%28 гласа
Благодарим за вашия глас!
39%18 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата Антоанета Приматарова и Мария Неделчева ще се включат със заключителни тези и отговор на реакциите след първия етап. Очакваме вашите позиции във форума и анкетата.
Не съм международник, но от висчко което прочетох оставам с впечатление, че въпреки многостранното представителство в Съветът за сигурност на ООН, там борбата е основно между САЩ и останалите страни членки. Спомням си, че САЩ престъпи резолюцията на Съвета и започна войната в Ирак или Авганистан (поправете ме ако греша фактологията). Кой може да гарантира, че резолюциите на съвета за сигурност ще се спазват? Ако няма такава гаранция защо ние този съвет? Ако ЕС получи място като общност в този съвет как точно ще успее да гарантира полезността му и да допринесе за подобряване на работата му? Аргументите на Неделчева са в посока придобиване на тежест от страна на ЕС в международен план. Лиспват ми обаче аргументи как точно смята да придобие тежест, с какво конкретно. Страх ме е също и от евросепаратизма, който започна да измества евроскептицизма. Вътре в Европа вече имаме нова парадигма, която е по-близка до разделението, а не до обединението. Как ще излезнем обединени навън пред света и с какво точно? Дайте ми конкретика, не искам политически послания за необходимост от повече видимост на ЕС на международната сцена. Самото това послание показва че в Европа има проблем. Това означава, че досегашните позиции на европейските държави членуващи в Съвета не се схващат клато европейски, а като национални и че самите тези държави, участвайки, не са показали че могат да търсят европейска подкрепа.
-1 +1
Единственият логичен отговор на въпроса е ДА. Защо? Защото ЕС все повече говори "с един глас", който глас може да бъде изразен дори от едно лице, представител на ЕС (това в отговор на тези, които настояват, че ЕС не е държава). ЕС става все по-значим актьор на международната сцена - доказват го многобройните наблюдателни мисии в държави извън Съюза, резултатите и препоръките от които биват взети под внимание в съответните страни. Създадената Европейска служба за външна дейност доказва капацитета на ЕС да бъде равностоен партньор в Съвета за сигурност на ООН
-2 +1
Има и други икономически обединения и съюзи между държави от Азия, Африка или Южна Америка, те също ли трябва да получат място в Съвета за сигурност на ООН?
_____
Отделете време навреме.+2
Не. Когато ЕС наистина има единна външна политика, тогава може. Но пък отделните държави в ЕС трябва да се откажат от гласовете си :)
_____
Children are hereditary: if your parents didn't have any, neither will you.+1
Дебата не бива да отива в посока дали ЕС е държава или не, как взема решения, и т.н.
Въпроса се свежда до гласове.
В момента ЕС има между 4 и 5 гласа в Съвета за сигурност. Ако получи общо място - колко гласа ще има? А останалите гласове на кои държави и региони ще се дадат?
Струва ми се, че отговора на втория въпрос е изключително важен и защитаващите позиция "Да" трябва да го коментират!
Напълно съм съгласен с коментар #10!
-3 +3
ЕС е на практика единна държавна структура- доста близка до САЩ, макар и с дълъг път натам.
ЕС издава общи изявления, изразява общи цели и политики, общи европейски идеали- свобода, демокрация, равнопоставеност, социална ангажираност. Няма логика най-големия демократичен пазар с най-големи институции в света- парламент и съд, да не заема истинския си пост в ООН.
ЕС без ООН няма да бъде по-малко ООН. ООН без ЕС ще бъде по-малко ООН. Въобще ООН е една доста слаба организация, която ако не прави реални реформи, само може да обосява.
+3
Интересно би било, ако САЩ, ЕС и Япония напуснем ООН, кой ще им плаща тока и водата?
+6
Идеята за създаване на ООН, възниква като контрапункт на договореностите в Ялта, с цел да ги коригира. Рузвелт си е въобразявал наивно, че отстъпвайки на Сталин зони на влияние, ще може , чрез ООН да го държи под някакъв контрол и ООН да балансира окупацията на изт. Европа, дърпайки Сталин за ушите.
Това естествено не е станало, както не станаха и хиляди други мирни инициативи по целия свят. Заради мъртвороденото отроче - ООН.
Затова въпросът не стои, дали, кои и кога да са новите членки на СС на ООН, а дали да го има ООН.
Според мен, няма причина тая организация да съществува. Русия и Китай да блокират дейносттта и, а САЩ и ЕС да я издържат.
Световен жандарм се намира, което е добре, щото е все пак нещо срещу апашите. ООН играе роля на адвокат на апашите, от което няма нужда никой.
-2 +1
Изказват се тези от рода, че ЕС не представлява държава, а чисто и просто организация. Изказват се и твърдения, че при едно евентуално членуване в съвета за сигурност определени лица биха защитавали техния интерес.
Първо бих се провипоставил на първата теза, която е с казус НЕ към влизането на ЕС към СС на ООН. Вярно е,че е ЕС не е държава но самата идея е такава и няма как да се постигне едното без другото. Наложително е да се търсят все повече вариянти за обединияването на ролята на ЕС в международен план както външно, така и вътрешно. Може би съставянето на единна държава на федеративен принцип би бил успешен модел и може би това е пътя. Никой в един подобен сценарии не бива да прави заключения от сорта на това, че се губи национална самосъзнание в полза на друго. На този етап в историческото развитие ЕС има нужната подкрепа на своите граждани да отстоява съответно техните права.
Второто което е, че едва ли политиците в ЕС за на нивото на българските и защитават своя личен интерес, поне в степента до който ни е познат по нашите ширини. Другото което е в организация като ООН и в състава на съвета за сигурност облаги като личен интерес ми се струват малко утопични. В смисъл мащаба на действие на савото ООН е толкова голям, че отделна личност или институция да си изведе някаква облага за сметка на национален интерес е почти немислимо според мен. СС към ООН все пак не е община или кметсво за да се получават подобни схеми и порочни практики.
-2 +3
идеята има смисъл ако ЕС е да кажем конфедерация с поне обща отбранителна политика и бюджет , нека не връзваме каруцата пред коня
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-2 +2
Разбира се, че ЕС трябва да бъде представител в Съвета за сигурност на ООН. Самата идея за създаването и просъществуването на съюза е той да бъде едно цяло. Създаването на европейските институции - парламент, комисия, съвет идва да покаже, че рано или късно ще се стигне и до крачката за представителството на Съюза във външните отношения от една личност, една институция, каквато към настоящия момент вече има създадена. След като Службата за външни отношения вече съществува, време е тя да изпълни функциите. След като говорим за обединена Европа, нека да покажем пред целия свят, че сме едно цяло и сме единни на международната сцена. А какво по-подходящо място да го направим от ООН.
-1 +7
Позиция не, по обективни причини.
Сегашният състав на постоянните членки на за сигурност Съвет (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция) е функция на геополитическите реалности след Втората световна война. Вярно, че една от точките в реформата на ООН е разширяване на състава на постоянните членки (например Германия, Индия, Япония, Бразилия, Нигерия), за да постигне по-голяма представителност в глобален в мащаб по региони и за да може новия състав на СС да отговаря на новите геополитически реалности в началото на 21 век. Но, тук става въпрос само и основно за получаване на този статут от национални държави, а не на международни междудържавни организации. А, ЕС е именно такава. Опитите за превръщането на ЕС в държава (ако щете квази-държава) завършиха на този етап с бламирането на Европейската конституция. Съгласно клаузите на последния влязъл в сила Лисабонски договор се запазва водещата роля на междудържавно начало в ЕС. ЕС остава международна организация, съюз на национални държави, само с определени елементи на наднационална координация. Това е много важен извод, от който следва, че по въпросите за външната политика, сигурността, мира, въоръжените конфликти (а това е проблематиката, с която основно се занимава СС) остават в правомощията на националните държави-членки на Съюза, а не в ръцете на наднационалните органи на ЕС. Европейската външна политика, провеждана в момента от баронеса Ащън е синтез на националните външни политики на отделните страните-членки....
Прочитане на целия коментар Европейката служба за външна дейност не иззема правомощията на националните дипломации на страните-членки, а само ги допълва. В Общото събрание на ООН и СС (двата ключови основни органа) страните-членки декларират и отстояват не някакви общоевропейски, а своите национални политики и интереси. Вярно е, че страните-членки на ЕС координират своята позиции в рамките на ОС, което генерира синхронно гласуване по редица резолюции на ОС, но това е по въпросите, по които има съгласие – човешки права, околна среда, въпросите свързани с целите на хилядолетието и други. Но има редица въпроси, по които интереси на отделните страни-членки на ЕС се разминават. Всяка година, Съюзът оповестява своите приоритети пред редовната сесия на ОС на ООН, но само по въпросите, по които има предварителен консенсус.
Общоевропейският интерес, ако въобще има такъв, се формира често много трудно и е отражение на специфичните национални интереси. Вижте например Косово, по този въпрос още няма единна позиция в рамките на ЕС (4 страни Румъния, Словакия, Гърция, Испания не признават независимостта на бившата сръбска провинция). Може ли някой да ми каже по какъв начин Брюксел в качеството си на един постоянен член на СС може да дебатира и говори от името на ЕС по Косово в СС при липса на единна позиция. Не виждам как.
ЕС не е единен геополитически субект. Получаването на статут на постоянен член в СС от страна на ЕС предполага отказ на постоянното членство на Франция и Великобритания в полза на Съюза. А те няма как да приемат този вариант, защото СС е органът, който им осигурява възможността да запазят своята геополитическа тежест в международните отношения.
Получаването на статут на постоянен член в СС от страна на ЕС, също би създало и верижна реакция. Например други регионални международни организации, които да претендират да са фактор в световната политика, та макар и на регионално ниво, като Африканския съюз, ШОС, Организация за американските държави, АСЕАН също се поискат постоянно членство. А това не е реалистично.
ЕС има солидна представителност в системата на ООН. В настоящият момент ЕС разполага с шест постоянни представителства (в Ню Йорк с акредитация към ОС, Икономически и социален съвет (ИКОСОС), Програмата за развитие на ООН (ПРООН), ЮНИЦЕФ; в Женева с акредитация към Висшия комисар на ООН по човешките права, Международната организация на труда (МОТ), Световната здравна организация (СЗО); във Виена с акредитация към Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН); Париж с акредитация към Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО); в Рим с акредитация към Световната организация по прехраната на ООН (ФАО), Световната продоволствена програма към ООН (СПП), Международния фонд за селскостопанско развитие към ООН (МФСР); в Найроби с акредитация към Програмата на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП) и Програма на ООН за населените места (ХАБИТАТ).
От началото на 90 гг. на миналия век ЕС реализира стратегия за засилване представителството си в някои от специализираните органи на ООН чрез повишаване статута си от наблюдател на „пълноправен участник” От 1991 г. ЕС е член на ФАО, а през 2003 г. взима активно участие в Световната конференция по прехраната, проведена под егидата на този специализиран орган. От 1993 г. ЕС разполага със статут на „засилен наблюдател” в Комисията по устойчиво развитие, и в преговорния формат на СЗО и ЮНЕСКО. В този ред на мисли ЕС успява да извоюва статут на пълноправен участник в редица световни конференции, провеждани под егидата на Обединените нации в сферата на екологията, устойчивото развитие, човешката сигурност, половото равноправие, културата и образованието, информационното общество и прочие. ЕС като цяло и страните-членки по отделно внасят своя международноправен и експертен принос в изработването на политически инструменти - декларации, резолюции и конвенции, приемани с консенсус в рамките на преговорния мандат на тези световни форуми. ЕС е страна-участник в приемането на близо 50 международни конвенции
Тези факти ги привеждам, за покажа, че не нужно ЕС да иска невъзможното. По скоро нека да използва постигнатите нива на представителност за упражняване на влиянието, за което се бори и претендира.
-2 +4
Не, не трябва!
ЕС първо трябва да се реформира в посока към по-лесно и по-бързо вземане на решения! Реформа към реално и истиско политическо представителство на гражданите си.
Аритметиката също казва "не".
ЕС и сега има представители - две страни са постоянни членки с право на вето, плюс още две или три европейски държави, като непостоянни членки. Дори тези страни да не са все още членове на ЕС, при гласувания най-вероятно може да се разчита и на техните гласове.
Ако се даде място на ЕС, най-вероятно ще е за сметка на някои от сегашните европейски места. Като цяло, важността на Европа ще намалее допълнително!
Всъщност ООН е безсмиленна организация!
-1 +3
ЕС има място, когато започне да представлява гражданите в общноста. В момента няма кой да легитимира власта на комисарите.
-5 +5
Не , разбира се.
ЕС няма единна външна политика , едва има някакви наченки на вътрешна такава. Кати Ащън не представлява някаква обща политика , а ... Кати Ащън. Това стана очевидно по изключително ярък начин покрай кризата с Либия. Въобще европейските институции функционират като паркинг за ненужни политици без особена стойност за собствените си партии и страни и ефекта им е по-скоро нулев. Това пък го показа кризата с Гърция , която е на изкуствено дишане заради интересите на германските банки.
Кого ще пратят да ни представлява? Кати Ащън или президента на Бундесбанк?
_____
Който живее в страх никога няма да бъде свободен. Хорацио-5 +6
Естественно е че трябва да има място. България е член на ЕС и по този начин нашата държава сама по себе си би спечелила. Европейския съюз като институция все повече трябва да действа цялоство и единно в международен план. В момемнта постоянни членове в съвета за сигурност на ООН са Китай, САЩ, Русия, Франция и Великобритания като последните две са членки на самият ЕС. По отношение институциите все повече трябва да се действа в укрепването на позициите на ЕС като цяло, а не на страните отделно. Това е пътя, това е и идеята. Учудващо е, че въобще съществува вариянта НЕ като се вземе под внимание факта, че ние представляваме този съюз и сами по този начин отричайки правото му на членство в съвета на ООН си вредим или по традиционно казано "плюем в собствения си кладенец".
Логита на госпожа Приматарова защитаваща НЕ позиция е много колеблива. Как така нереалистично или биха се загърбили други проблеми на дневен ред - нима петте в момента постоянни членки са загърбили вътрешните си политически въпроси в полза на въпросите на ООН ? - Не, не мисля и сега постоянните членки поддържат висока политическа традиция по отношение на каквото и да е било.
Смятам, че ЕС има правото да влияе и взема решения касаещи международната обстановка, а не само да се занимава на регионално равнище. Позиция Не по този казус е напълно безсмисленна и ход назад в политически аспект.