Много моля модераторът да смени подвеждащото заглавие! То не отразява категоричното ми твърдение, че постоянно място за ЕС в СС на ООН не е на дневен ред.

Моето заглавие би било:

Постоянно място за ЕС в СС на ООН е утопия, която може да навреди и на ЕС, и на реформата на СС на ООН

Изглежда нито едната, нито другата страна са запознати с Устава на ООН (UN Charter) съгласно който само държави-членки, но не и организации могат да бъдат членове на Съвета. Тъй че предложените две гледни точки са по същество безсмислени тъй като не е възможно при сегашния регламент евентуално членство на ЕС дори да бъде поставено за обсъждане. Но дори и хипотетично да се предположи, че такова членство би било възможно - как тогава би следвало да се процедира по отношение на Великобритания и Франция - и двете членове на ЕС и същевременно постоянни членове с право на вето в СС? Такъв конфликт (казус) не мисля че е решим. А и дори ЕС да би могъл да получи представителство в СС - никой от постоянните пет не би се съгласил на нов постоянен член с право на вето. СС - и това е отдавна разгласена публична тайна - е просто удобна формула за петимата постоянни да налагат на света каквито решения те преценят за добре. За демокрация или равно представителство тук въобще не става дума.

Благодаря на предходния коментатор за препотвърждението и на моя аргумент (който явно е подминал), че Уставът на ООН сам по себе си изключва възможността ЕС да стане член на ООН или на СС на ООН.

Според мен, темата на този дебат е сама по себе си безумна и показва колко некомпетентни и дезинформирани са участниците в него. За съжаление, напоследък все по-често виждам тези две характеристики в представители както на европейските институции и на българските научни среди, така и на обществените и медийни гурувци. За мое още по-голямо съжаление, този псевдо-професионализъм се утвърждава като стандарт в България, който инфектира всяка една област от образованието, бизнеса и политиката до най-обикновения неквалифициран труд на метачката на улици. Това е българската пандемия.

ЕС в ООН е едновременно практически невъзможно и самоубийствено за двете организации. Ако ЕС все пак намери своето място в ООН - ще има ли такова и за другите супранационални, регионални, интеррегионални и мултилатерални организации?

П.С. Предлагам на г-жа Неделчева и поддръжниците на тази "идея" да помислят и за ново име на Организацията на Обединените Нации (ООН), може би най-удачният вариант би бил Организация на Обединените Нации и Организации (ООНО).

г-н Янакиев, острият ви тон към участниците и мотивите, с които обяснявате тяхната "некомпетентност" са странни. Вие говорите за ЕС като организация, но чували ли сте някога да има статут "гражданин на еди коя си организация", така както има статут "гражданин на ЕС'. Реално вие и аз като граждани на ЕС се ползваме от определени права и задължения (вж Хартата на основните права на ЕС). На ниво ЕС се определят общи стратегии за икономическо развитие и се определят в какви сфери да бъдат насочвани структурните и кохезионните фондове, съществува обща валута и обща граница за голяма част на държавите в рамките на този съюз от държави. Така че ако ние сме европейски граждани, аз не виждам защо и да не бъдем представлявани от един глас на световно ниво.

За абсурдността на предложения "спор" вече коментирах. Работата ми е плътно свързана с ООН така че от 10 г. следя внимателно как работи организацията и съм добре запознат със структурата й. Общото ми впечатление е, че ООН носи повече вреда отколкото полза. Това е свърталище на високо-платени бюрократи от 192 държави от чиято работа почти няма полза, но има много вреда. Вредата се изразява в постоянно пропагандираната идея колко благородна и необходима е функцията на ООН за добруването на света, а същевременно почти всички (поне 95 процента от служителите) си дават ясна сметка, че става дума само за дебели заплати, лъжлива пропаганда и малко работа. ООН е по същество проядена и компрометирана от цинизъм и корупция организация. Не го казвам ей така да се изхвърлям, това са многогодишни наблюдения, разговори и анализи. Обаче съществуването на ООН и особено статутът на Съвета за Сигурност са изключително удобна формула за Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция да налагат на света решения каквито тях ги устройват. И поради това не е възможно и няма да успеят никакви опити за реформа, постоянните пет винаги ще намерят начин - чрез демагогия или иначе - просто да отлагат и отлагат каквито и да било действия които биха могли да променят настоящия статут на СС.

До коментар [#5] от "jeleznica":

Уважаема госпожо / Уважаеми господине, извинявам Ви се затова, че тонът ми Ви се е сторил неуместно странен. Уверявам Ви, че той е просто болезнено искрен.

Позволете ми също така да се съглася с мнението Ви само частично, но без да навлизам в дребнави спорове и дискусии за структурата и функционалността на ЕС, Еврозоната и междудържавни споразумения, като Шенгенското такова. (вж. учебните материали на който и да е студент от 1ви семестър по Международни Отношения или European Studies, в който и да е акредитиран университет в света)

А Вие чували ли сте, че Вие и аз освен граждани на страна, членуваща в ЕС, сме и граждани на страна, членуваща в ООН, НАТО, Съвета на Европа, ОЧИС, ОССЕ, СЗО и още много други организации (но и би- и мулти-латерални междудържавни споразумения) и като такива граждани Вие и аз се ползваме не само с определени права и задължения, но и винаги сме били и сме представлявани на световно и/или регионално ниво?

Поздрави и приятна седмица.

До коментар [#7] от "Иван Янакиев":

Явно, не успяваме да се разберем, не говоря за гражданин на страна членуваща в еди коя си организация, а за статута "гражданин на ЕС". Не знам да има "гражданин на ООН" или на ОССЕ, но статутът "гражданин на ЕС" съществува. В тази връзка, когато минавате на границата да сте виждал да има гише за "граждани на ООН", така както има за "граждани на ЕС". ЕС далеч не е просто организация, както пишете вие, това се опитвам да ви кажа.

Подкрепям тезата за постоянно членство на ЕС в СС на ООН и ето няколко аргумента.

ЕС e член в своето единство и цялост на Световната Търговска Организация от 1995г. (тогава под името Европейска Общност). ЕС успява да излизе с единно решение в международните търговски преговори, не виждам защо да не успее да излезе с единно мнение и в ситуации от компетенциите на СС на ООН. Разбира се, общият пазар и единните тарифи в ЕС улесняват вземането на единно решение относно търговията, но също така държавите членки на ЕС споделят общи ценности за демокрация, човешки права, мир и т.н., т.е. те нямат диаметрално противоположни виждания в геополитически аспект. Това се подсилва и от фактите изложени от г-жа Неделчева, че от края на 90-те години консенсусът на европейските държави в Генералната Асамблея на ООН се сближава все повече.

Лисабонският договор създаде ЕС като юридическо лице. Това означава, че страните-членки на ЕС вече са узрели за подобна идея ЕС да подписва международни споразумения като едно лице и да взема решения като едно лице, и е въпрос на време кога това право ще започне да се използва по-активно.

Твърдението, че реформата на СС на ООН досега е била безрезултатна, не означава, че тя трябва да бъде забравена. Това е характерно за всяка голяма реформа на международно ниво, която изисква повече компромиси и затова и доста повече време, за пример можем да вземем Преговорите от Доха, Лисабонския договор и т.н. Германия се...

Прочитане на целия коментар бори за постоянно членство в СС на ООН много преди да се заговори за постоянно място за всяка от т.нар. Г4. Затова, според мен Германия би била по-съгласна на варианта едно място за ЕС, отколкото реформа, в която тя не получава място в СС на ООН изобщо, което е вероятно. Като цяло Германия има силни позиции при вземането на решения в ЕС, така че едно място за ЕС не би я обезпокоило значително. Дори и Франция и Обединеното Кралство да запазят местата си, все пак с едно място на ЕС, останалите държави на ЕС ще бъдат по-силно представени в СС на ООН, отколкото в момента.

В заключение, забелязвам от коментарите на читателите, че тези, които са против, са всъшност доста евроскептични, т.е. като цяло не много положително настроени към каквато и да е по-голяма интеграция в ЕС (най-вече коментари от първата част на дебата, тъй като във втората има най-вече неутрални мнения). И последно, струва ми се, че някои от изложените юридически доводи по-скоро обяснияват защо е трудно да се постигне единно членство на ЕС в СС на ООН на този етап, но не дават отговор на въпроса 'трябва ли', т.е. желателно ли е или не.

Благодаря на всички за изказаните мнения.

@Иван Янакиев:
Вярвам, че и от двете ми тези ясно личи, че поддържам участието на регионални блокове (организации) като нова форма на членство в СС на ООН - Африканския Съюз, Карибската Общност, МЕРКОСУР, АСЕАН, и т.н. Неминуемо за тази цел са нужни промени в Устава на ООН. Това разбира се е тема на отделен дебат. Резултатите от такава реформа ще бъдат естествено развитие на многостранната дипломация след края на Студената война. Несъмнено ЕС трябва да бъде лидер при такова развитие. От една страна като пример, че регионалната интеграция дава резултати в икономически и вътрешнополитически план, от друга, че това дава възможност и за по-голяма тежест във външната политика. Моите убеждения са, че функционалната интеграция на ЕС не трябва да става шаблон и не може да бъде прилагана като готова формула на други регионални организации, а по-скоро трябва да действа като вдъхновение за такива регионални блокове.
Освен това, бъдещо участие на регионални организации в ООН не изглежда толкова невъзможно, ако се вземат предвид вече съществуващите неформални групи, според които се разпределят десетте места за непостоянни членове на СС на ООН (групите са Африка, Азия, Източна Европа, Западна Европа, Латинска Америка и Карибския басейн)

@mosaica:
Съгласна съм, че има известно изместване на дискусията в посока евроскептицизъм, или какви са възможните пречки пред ЕС за членство в СС ООН. Да, ЕС...

Прочитане на целия коментар трябва да има място в СС на ООН. Смятам, че вярната нагласа е в намиране на възможностите за такова членство и приветствам позитивния подход.

До коментар [#4] от "Иван Янакиев":

Г-н Янакиев, не сте съвсем прав. СССР, Украйна и Беларус бяха членки на общото събрания на ООН, но само СССР беше представена в Съвета за сигурност. Така че могат да участват и организации на държави, каквото СССР твърдеше, че е.

ЕС не е организация, в интерес на истината международното право не познава такъв тип обединение. Освен това, ЕС вече има правосубектност, така че в бъдеще спокойно може единното представителство да се разшири, стига страните членки да пожелаят. ЕС вече е представена в СТО от европейската комисия. България няма специален представител към СТО.

Това, че моментът не е дошъл, не означава че не трябва да водим дебат. Дебатите са за това да видим дали изобщо би имало смисъл ЕС да участва единно в СС на ООН. Всички се оплакват, че Брюксел ни налагал нещо. Брюксел нищо не ни налага. Просто в България чакаме до последния момент да поговорим по съответния проблем и накрая все сме изненадани.

@ Mariya Nedelcheva:
Благодаря Ви за уточняващият отговор. Представени по този начин, тезата и аргументите Ви звучат доста интересно и приемливо. Наистина, под въздействието на процесите на глобализация (Global governance), особено след края на Студената война, значението и ролята на регионалните блокове се увеличава непрекъснато. Под една или друга форма, в по-малка или по-голяма степен автономните държави отдават част от суверенността си и започват да се стремят към изграждането на колективна идентичност и по-силна регионална интеграция, защото това им дава по-голяма икономическа и политическа тежест като глобални актьори. В този ред на мисли, според мен, истински важният и интересен дебат е, както Вие го формулирахте, дали е естествено и неизбежно участието на регионалните блокове (организации) като нова форма на членство в СС на ООН? (отговор също @ коментара на mosaica)

Ако ДА – тогава съм съгласен, че ЕС трябва да бъде едновременно предводител на тази вълна и пример в това развитие за всички останали организации.

Ако НЕ – това ще е така, защото има много отворени въпроси. Най-вече понеже моментната практика от неизбежното и непрекъснато сътрудничество на ООН с различни регионални организации и блокове е изпълнена с проблеми.

*Къде ще се взимат решения – на регионално или глобално ниво?
*Как ще се регулира злоупотребата с определянето на регионални приоритети и интереси и тяхното трансфериране на ниво ООН?...

Прочитане на целия коментар (влиянието на регионални хегемони, малки регионални споразумения според интереси или зависимост)
*Кой и как ще финансира проектите, институциите, структурите и мисиите, ако намалеят националните интереси?
*Ще има ли нужда от по-гъсто институционализиране в ООН?
*Ще надделеят ли икономическите и политически интереси над „социалните“ в ООН?
*Много важно: колко голяма е опасността да се прехвърлят допълнителни технически проблеми от регионално на глобално ниво? – т.е. неоптималното функциониране на ЕС е нищо в сравнение с проблемите на MERCOSUR и ASEAN, а да не говорим за т.н. Growth Triangles като IMS-GT или SIJORI.
*Освен това, от чисто научна гледна точка, ще бъде ли подобен сценарии прецедент в международното сътрудничество и по този начин една нова форма на кооперация в т.н. „нов“ регионализъм? Или пък може да се обясни със съществуващите теории на Global governance, суб-, интер-, транс-регионализъм, мултилатерализъм и т.н.?

Отплеснах се в коментара си, но наистина ме заинтригува темата. Има и още много други въпроси и аргументи, които могат или трябва да се вземат под внимание. Това е наистина една чудесна тема за анализ, разработка или дебат на научно ниво в университета, например – може би за курсова или дипломна работа, а защо не и истинска публикация.

Благодаря Ви за интересния дебат.

@ ilin (и @ jeleznica)
Уважаеми господине, аз лично бих бил много внимателен в сравнението между СССР и ЕС, затова не бих могъл да го коментирам „набързо“.

Що се отнася само до ЕС, аз знам, че като структура той е доста добре познат на международното право. Този тип съюз (обединение) между различни държави се характеризира с т.н. „Supranationalism“, което превръща ЕС от своето създаване през 1993г. в една супранационална организация. Но тази структура не е нещо ново, защото е описвана от философите, политиците и юристите още през 18-ти и 19-ти век. Разбира се, в днешната си форма се развива от Робърт Шуман и Жан Монне.

Та да се върнем към ЕС – ако до сега той само се характеризираше със своята супранационалност, след влизането в сила на Лисабонския договор ЕС вече официално е супранционална организация. Това на практика се проявява най-вече в областите, в които независимите от националните правителства органи (като Комисията и Парламента) притежават значителни правни компетенции. Въпреки това, в ЕС има и области, които нямат супранационален характер (наднационален), а точно обратното, те се характеризират с т.н. „ Intergovernmentalism“ или това са областите в които са нужни правителствени решения (Европейския съвет и общата външна политика и политиката за сигурност).

Според Лисабонския договор ЕС си остава супранационална организация с 27 страни-членки и част от супранационалността е това Брюксел да ни налага неща „отгоре“, но дали да ни представлява в ООН е по-сложно. Сега се сещам и за онова предложение на Андрю Дъф за 25-те евродепутата – май ще им дойде малко в множко, ако трябва и за ООН да мислят.

Нека се промени името на дебата и той да се нарича Необходима ли е реформа в ООН, като организация на държави и регионални съюзи? С под-тема ЕС като регионален съюз - член на ООН.
Въпреки това въпорсът за разликите вътре в ЕС. Имайки предвид историята на Съюза, струва ми се че по-лесно ще се промени ООН, отколкото Великобритания и Франция да запеят с един глас. Истинският проблем е вътре в ЕС.

Супер ялов дебат за нещо напълно номенклатурно и бюрократично...

_____

Субектите на международното публично право са вече не само и не толкова отделните национални държави, а и устойчивите наднационални обединения, каквото е ЕС. Европейският съюз е уникален и с трансфера на част от суверенитета на държавите към него и затова ЕС трябва да заме място в най-авторитетния международен орган - Съветът за сигурност към ООН.

_____

Какво ни интересува ? Пък и никой не ни пита !