Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Трите балтийски републики показаха завидна жилавост в борбата с рецесията. И трите изживяха най-тежките рецесии в ЕС през миналата година, а през август т.г. МВФ официално обяви, че най-лошото е отминало и перспективите пред района са добри, макар пътят да е труден.
В зоната на оптимизма
Суровите антикризисни мерки на консервативното дясно правителство на Естония дадоха бърз резултат. След като през миналата година икономиката отчете спад от 14.1% от БВП, централната банка очаква тази година да бъде реализиран растеж от 1%. "В Естония вярваме в консервативната фискална политика", обяви неотдавна премиерът Андрус Ансип.
Публичният дълг на Естония е един от най-ниските в ЕС – едва 7.2% от БВП, а очакваният бюджетен дефицит за 2010 г. е 2.4% - размер, за който много европейски държави само могат да мечтаят. Основният проблем на страната бе да овладее високата инфлация, която постигна в стремежа си да покрие възможно по-бързо критериите за членство в еврозоната.
На 1.1.2011 г. страната с население едва 1.3 млн. души и БВП от 23 млрд. долара ще приеме еврото. Това ще бъде петата държава от новите членки, която ще се присъедини към еврозоната след Словения, Кипър, Малта и Словакия.
Управляващите са убедени, че приемането на еврото ще се отрази положително върху икономиката на страната и ще помогне за намаляване на безработицата, достигнала 19.8% през първото тримесечие на 2010 г. В момента 70% от преките чуждестранни инвестиции в Естония се правят в евро, а 70% от износа на страната са за страни от ЕС.
По-бързото от очакваното възстановяване на външното търсене и успешното приспособяване на естонските компании по време на кризата доведоха до значително нарастване на износа от индустриалния сектор.
В новата класация на Deloitte броят на естонските компании е три пъти по-висок, отколкото в миналогодишната. Освен традиционните две естонски представителки – Tallink и Eesti Energia, в нея вече са включени и местните Baltic International Trading OÜ, частна компания за продажба и дистрибуция на горива и компанията за търговия на дребно Tallinna Kaubamaja, както и две поделения на чуждестранни фирми.
Търговията е в центъра
Литва е най-голямата балтийска страна с население приблизително 3.6 милиона души. Страната влезе в кризата в края на 2008 г. с по-висока скорост, отколкото Латвия и Естония, но и с малко по-висок темп излиза от нея – МВФ очаква икономическият растеж през 2010 г. да бъде 2% от БВП. Основните предизвикателства пред нейната икономика са високите дефицити, проблемните банкови заеми и безработицата, достигаща 18% спрямо предкризисното ниво от 4%.
Въпреки високата безработица продажбите на компаниите за търговия на дребно в Литва са намалели по-малко, отколкото на енергийните фирми. В класацията на Deloitte присъстват три представителки на сектора. Vilniaus prekyba е местен гигант в търговията на дребно, който се разраства извън пределите на родината си и е стъпил в България и Румъния. Той е собственик на друга литовска фирма в топ 500 – Maxima. Самата Maxima има магазини във всички балтийски държави и 30 магазина под бранда "Т-таркет" на българския пазар (нейна собственост са само седем). През юли Maxima обяви, че ще придобие седем от 11-те магазина на конкурентната българска верига "Калея". Продажбите на Maxima в родината й се понижиха през 2009 г. с 12.2% спрямо 2008 г., докато в България те нараснаха с почти 11%. В края на 2009 г. обаче на българския пазар започна спад на оборота, който продължава през 2010 г. Третият литовски представител на сектора за търговия на дребно е Palink. Това е втората най-голяма компания за търговия на дребно в Литва. Тя притежава магазини и в Латвия. Компанията отчете най-скромен спад на оборота си през миналата година в сравнение с останалите литовски фирми в топ 500 – едва 7%.
Девет са литовските компании в новата класация на Deloitte, с една по-малко, отколкото в предишната. Лидер продължава да е Orlen Lietuva (бивша Mažeikių Nafta, която бе купена от полския нефтохимически гигант PKN Orlen), макар че през миналата година оборотът й се срина с близо 39% заради спада на потреблението на основните й пазари – Литва, Латвия и Естония.
Изнесени надежди
С една по-малко са и латвийските компании в сравнение с предишната класация на Deloitte CE 500. Някои от останалите в нея се придвижиха напред, като например Latvenergo, Rimi и Maxima Latvija. Продажбите на някогашния лидер, технологичната компания Elko, продължиха да се понижават и тя да отстъпва в класацията на Deloitte.
През миналата година БВП на страната намаля с 18% главно заради спада в търговията на дребно, преработвателния сектор и свитите правителствени разходи. Правителството очаква ръстът да започне от третото тримесечие на 2010 г. благодарение на увеличаването на експорта.
На страната се наложи да прибегне до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро и според условията на заема ще трябва да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2012 г. главно чрез нови съкращения. През настоящата година Европейската комисия очаква латвийският дефицит да достигне 8.5% от БВП.
През октомври т.г. в страната има избори и според Reuters изходът от тях е несигурен.
ТОП 6 НА ЕСТОНСКИТЕ, ЛАТВИЙСКИТЕ И ЛИТОВСКИТЕ КОМПАНИИ (МЛН. ЕВРО) Позиция Компания Сектор Приходи от продажби Промяна в % Печалба/ Загуба Промяна в % Приходи от продажби Промяна в % в страната в топ 500 2009 2009 - 2008 2009 2009 - 2008 Q1 2010 Q1 2010 - Q1 2009 ЕСТОНИЯ 1 194 Tallink Потребителски стоки и услуги 791,9 0,8% -8,2 -142,1% 181,3 -6,4% 2 244 Eesti Energia Енергия и ресурси 678,0 2,0% 115,0 65,5% 169,0 20,7% 3 290 Baltic International Trading OÜ Енергия и ресурси 599,4 -16,7% -0,6 -138,5% N/A N/A 4 312 Transtrade Потребителски стоки и услуги 556,0 50,7% 0,4 -73,5% N/A N/A 5 440 Tallinna Kaubamaja Потребителски стоки и услуги 408,3 -2,2% -12,6 N/A 91,5 -6,1% 6 497 Rimi Eesti Food Потребителски стоки и услуги 358,4 -8,4% -3,9 N/A N/A N/A ЛАТВИЯ 1 227 Latvenergo Енергия и ресурси 712,2 5,2% 27,8 166,9% N/A N/A 2 303 Rimi Потребителски стоки и услуги 575,4 -13,0% -3,0 -115,8% N/A N/A 3 307 Maxima Latvija Потребителски стоки и услуги 565,3 -6,9% 20,8 -5,7% N/A N/A 4 378 Latvijas Gāze Енергия и ресурси 469,1 -6,1% 27,3 0,6% 180,0 -18,4% 5 390 Elko Потребителски стоки и услуги 461,7 -35,8% -19,2 N/A 115,8 3,2% 6 480 Statoil Latvia Енергия и ресурси 370,6 -23,9% 1,7 -44,4% N/A N/A ЛИТВА 1 24 Orlen Lietuva Енергия и ресурси 3 115,6 -38,8% -24,7 N/A 774,1 19,1% 2 36 Vilniaus prekyba Потребителски стоки и услуги 2 596,0 -10,8% N/A N/A N/A N/A 3 44 Maxima Потребителски стоки и услуги 2 251,6 -12,2% N/A N/A N/A N/A 4 169 Achemos grupė Производство 888,0 -39,3% N/A N/A N/A N/A 5 296 Palink Потребителски стоки и услуги 586,9 -6,9% N/A N/A N/A N/A 6 395 Lietuvos energija Енергия и ресурси 454,3 2,5% 6,0 -52,4% 125,8 3,4%
Позиция | Компания | Сектор | Приходи от продажби | Промяна в % | Печалба/ Загуба | Промяна в % | Приходи от продажби | Промяна в % | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
в страната | в топ 500 | 2009 | 2009 - 2008 | 2009 | 2009 - 2008 | Q1 2010 | Q1 2010 - Q1 2009 | ||
ЕСТОНИЯ | |||||||||
1 | 194 | Tallink | Потребителски стоки и услуги | 791,9 | 0,8% | -8,2 | -142,1% | 181,3 | -6,4% |
2 | 244 | Eesti Energia | Енергия и ресурси | 678,0 | 2,0% | 115,0 | 65,5% | 169,0 | 20,7% |
3 | 290 | Baltic International Trading OÜ | Енергия и ресурси | 599,4 | -16,7% | -0,6 | -138,5% | N/A | N/A |
4 | 312 | Transtrade | Потребителски стоки и услуги | 556,0 | 50,7% | 0,4 | -73,5% | N/A | N/A |
5 | 440 | Tallinna Kaubamaja | Потребителски стоки и услуги | 408,3 | -2,2% | -12,6 | N/A | 91,5 | -6,1% |
6 | 497 | Rimi Eesti Food | Потребителски стоки и услуги | 358,4 | -8,4% | -3,9 | N/A | N/A | N/A |
ЛАТВИЯ | |||||||||
1 | 227 | Latvenergo | Енергия и ресурси | 712,2 | 5,2% | 27,8 | 166,9% | N/A | N/A |
2 | 303 | Rimi | Потребителски стоки и услуги | 575,4 | -13,0% | -3,0 | -115,8% | N/A | N/A |
3 | 307 | Maxima Latvija | Потребителски стоки и услуги | 565,3 | -6,9% | 20,8 | -5,7% | N/A | N/A |
4 | 378 | Latvijas Gāze | Енергия и ресурси | 469,1 | -6,1% | 27,3 | 0,6% | 180,0 | -18,4% |
5 | 390 | Elko | Потребителски стоки и услуги | 461,7 | -35,8% | -19,2 | N/A | 115,8 | 3,2% |
6 | 480 | Statoil Latvia | Енергия и ресурси | 370,6 | -23,9% | 1,7 | -44,4% | N/A | N/A |
ЛИТВА | |||||||||
1 | 24 | Orlen Lietuva | Енергия и ресурси | 3 115,6 | -38,8% | -24,7 | N/A | 774,1 | 19,1% |
2 | 36 | Vilniaus prekyba | Потребителски стоки и услуги | 2 596,0 | -10,8% | N/A | N/A | N/A | N/A |
3 | 44 | Maxima | Потребителски стоки и услуги | 2 251,6 | -12,2% | N/A | N/A | N/A | N/A |
4 | 169 | Achemos grupė | Производство | 888,0 | -39,3% | N/A | N/A | N/A | N/A |
5 | 296 | Palink | Потребителски стоки и услуги | 586,9 | -6,9% | N/A | N/A | N/A | N/A |
6 | 395 | Lietuvos energija | Енергия и ресурси | 454,3 | 2,5% | 6,0 | -52,4% | 125,8 | 3,4% |
2 коментара
А ние правим всичко наопъки.
наопАки
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.