Мартен Рос: Еврото не решава всички проблеми

А има ли някакви негативи?

Откровено казано, не. Нито един. Както България, Естония беше вързала валутата си за еврото, така че промяната не беше толкова голяма и не виждам никакви негативи. Разбира се, не искам да звучи самодоволно - животът никога не е лесен и присъединяването към еврото не решава всички проблеми.  

Сегашната криза в еврозоната обаче показа, че някои хора погрешно смятаха единната валута за щит срещу всякакви неприятности.

Да, и трябва да си спомним, че много от тези инвеститори и анализатори, които днес са много критични към ситуацията, всъщност също поддържаха това фундаментално грешно предположение, че еврото би трябвало да ни спести фискалната и финансова предпазливост.

Естония вероятно ще трябва да се включи в спасяването на Гърция и Ирландия. Как това ще засегне бюджета на страната и как естонците ще приемат факта, че ще трябва да плащат за проблемите на по-богати държави?

Моят отговор е, че очевидно Естония е част от еврозоната.

Правили ли сте изчисления колко ще струва на Естония да участва в спасителния механизъм на еврозоната?

Първо да уточня, че всъщност никой не трябва да вади пари и да плаща директно някаква цена. Това, което виждаме днес, е как страните в еврозоната решават проблемите, свързани с краткосрочната ликвидност. Не става въпрос за това някой да плаща за нещо безкрайно.  

Словашкото правителство например реагира остро на идеята да спасява Гърция и отказа да участва в подобен механизъм. Има ли такива мнения и в Талин?

Ще кажа само, че всички тези неща трябва да бъдат решавани чрез диалог. Нормално е да има подобна дискусия. Но по принцип не можем да избягаме от реалността.

В Словакия също така се чуха гласове, че страната трябва да напусне еврозоната, тъй като големите европейските сили я управляват така, както им е изгодно. Имате ли притеснения, че Естония се присъединява към клуб, който е в процес на трансформация, и че правилата могат да се променят?

В наш общ интерес е да имаме добре функционираща европейска икономика. И затова трябва да имаме добра инфраструктура от гледна точка на институциите, включително и монетарната система. И е ясно, че през цялото време се учим как да направим всичко това. Не трябва да се страхуваме от промените. Важното е посоката да е вярна и аз мисля, че в този случай е така.

Мнозина вярват, че след Естония вратите на еврозоната ще бъдат затворени за дълго време. Първо, защото кандидатите не бързат да се присъединят и, второ, защото самата еврозона няма много апетит за по-нататъшно разширяване. Споделяте ли това мнение?

Еврото не е въпрос на апетит. Критериите за членството в еврозоната са записани в законите. Тези правила са там и не са някакъв вид кулинарен въпрос.    

Естония изпадна в дълбока рецесия по време на кризата, но сега бързо изплува. Как страната успя да се възстанови толкова бързо?

Причините, поради които икономиката ни е толкова уязвима, са същите като факторите за бързия ни растеж. Ние сме много отворени към глобалната търговия. Голяма част от проблемите ни през 2009 г. бяха свързани с факта, че нашият основен износен пазар - еврозоната, беше затънал дълбоко. След като това се промени, в Естония се усети оживление, отново станахме конкурентоспособни и се възползвахме от това. Друг, разбира се, е въпросът, че след пика през 2005 - 2007 г. икономиката ни трябваше да се приспособи и претърпи структурни промени. Това, че те бяха направени бързо, може би задълбочи рецесията, но и ни помогна да изградим репутацията си на благонадеждна държава. Така че сега сме в добри позиции за развитие, включително от гледна точка на фискалната и финансовата стабилност.      

През 2004 г. общото мнение беше, че Естония вероятно първа от десетте новите членки на ЕС ще въведе еврото. Защо ви отне толкова време?

Защото трябваше да изпълним всички маастрихтски критерии.