България става все по-разделена икономически

Инвестиционната активност в повечето региони остава далеч под нивата отпреди кризата, като това наблюдение важи с особена сила за София-град. През 2010 и 2011 г. столицата  отчиташе нетен отлив на чужд капитал. В комбинация с продължаващия приток на значителни инвестиции в някои от другите основни икономически центрове в страната (като Бургас) е и причината разликите по отношение на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да намаляват.

Според данните от проучванетo сред представители на 1680 фирми от цялата страна средната за страната оценка на бизнеса за работата на областните и общинските администрации се понижава спрямо предходната година, а възприятията за корупция се повишават. В същото време напредъкът по отношение на електронните услуги и работата на едно гише остава бавен и непоследователен. За поредна година се налага изводът, че е необходимо създаването на нови стимули за органите на местно самоуправление за качествено подобряване на бизнес средата. Такъв стимул според експертите на ИПИ би представлявало връщането на част от преките данъци обратно в общините. По този начин местните власти биха имали директен финансов интерес да работят по-активно за привличането на инвестиции и създаването на работни места на тяхна територия.

Данните от анализа показват, че инфраструктурното развитие в страната продължава да бъде изключително неравномерно по територията на страната. През 2012 г. и 2013 г. ключовите проекти отново бяха съсредоточени в Южна България. В същото време остават неяснотите по отношение на финансирането и крайните срокове за изграждането на съоръжения от стратегическо значение, които имат потенциала да подобрят конкурентоспособността на част от северните области. Магистрала "Хемус" е такъв проект, а като огромен проблем се отчита липсата на адекватен път до Дунав мост 2. На фона на пускането в експлоатация на магистрала "Тракия" са притеснителни и данните на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние – от 40.3% през 2012 г. на 39.6% през 2013 г. През последните няколко години в сферата на образованието и здравеопазването по-скоро тенденциите са негативни. Това в голяма степен е вследствие на липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт, отчитат от ИПИ. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година. Здравно осигурените лица намаляват от 87.3% на 86.1%, а коефициентът на записване на населението в V - VIII клас спада от 81% на 79.7%. В условията на макар и бавно повишаваща се заетост и икономическа активност подобни тенденции потвърждават необходимостта от преосмисляне на провежданите политики в тези сфери.

В противовес на тези тенденции се наблюдава подобрение на голяма част от индикаторите в категориите "Околна среда" и "Социална среда". Благодарение на успешната реализация на редица проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо. И тук основните опасения за по-нататъшен напредък се свързват по-скоро с нестабилността на централната власт и замразените плащания от ЕК по оперативна програма "Околна среда". По отношение на социалната среда и условията на живот също са налице подобрения - през 2013 г. се наблюдава известен спад на престъпността, а регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области, като например, Търговище.

Пръв сред последни, последен сред първи

Разликите между севера и юга наистина са осезаеми. И тук обаче има изключения от правилото. Варна за съжаление се очертава като единствения икономически център в Северна България. Данните на ИПИ показват, че от 2013 г. заетостта в морския град постепенно се подобрява. Макар че вече е изпреварен от Бургас, градът е на четвърто място по привличане на ПЧИ. В петицата е и по доходи на човек от населението. Проблемът в случая е, че Варна се намира прекалено отдалечено от останалите региони в Северна България, което ограничава благоприятното й влияние върху целия регион. Освен това през последните години Варна страда от лошо местно управление, както и от висока степен на корупция. Това пречи на града да се възползва максимално от потенциала си, свързан с туризма и пристанищната инфраструктура. "Област Варна е доброто изключение в Северна България през 2013 г.дотолкова, доколкото нейното възстановяване е от съществено значение за съживяването на икономиката на близките области, най-вече Шумен и Търговище, а в по-малка степен и Добрич", обяснява Алексиев.

На противоположният полюс е Сливен. Въпреки че градът е в Южна България, той продължава да изостава при по-голямата част от икономическите и социалните показатели. Дори в силните за родната икономика 2007 г. и 2008 г. безработицата в областта е над 12% при средно около 6% за страната. Предприемаческите нагласи на населението също са сравнително ниски. Това затруднява повишаването на производителността на работната ръка, което от своя страна подтиска и доходите. В годините на криза ситуацията се влоши допълнително, поради неблагоприятната изходна база. "Област Сливен страда от дългосрочни структурни проблеми на пазара на труда, които се изразяват най-вече в липсата на квалифицирани кадри. През първата половина на 2014 г. са налице известни признаци за увеличаване на инвестиционната активност и заетостта в областта, но пътят пред нея остава дълъг", смята Явор Алексиев.