Младен Петров
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Петима полски репортери, в това число трима с име Войчех, от повече от 20 години са част от полската репортажна школа, чието начало можем да проследим в две много дебели книги на журналиста Мелхиор Ванкович, считан за бащата на полския репортаж. Но кой би искал да се занимава с теория, когато може да прочете блестящите репортажи на Ришард Капушчински (наричан още Краля на репортажа, най-превежданият в чужбина полски автор след Станислав Лем), Барбара Лопиенска, Хана Крал или Малгожата Шейнерт.
Яцек Хуго-Бадер, Войчех Ягиелски, Войчех Тохман, Войчех Гурецки и Мариуш Шчигиел, които ще видите на следващите страници, са може би най-известните в момента представители на съвременната полска репортерска школа.
Хващаме ги по средата на много важни задачи. Яцек Бадер се стяга за поредното екстремно пътуване до Сибир. Войчех Тохман и Мариуш Шчигиел само след няколко седмици ще издадат нови книги. Първият нищи случилото се в Руанда, а вторият преди превода на книгата му "Готланд" на български описва съвременна Чехия. Войчех Ягиелски има цели четири книги за писане и мислено вече е в Африка, докато съименникът му с фамилия Гурецки в момента събира в книга 20-годишните си наблюдения от пътуванията до Абхазия. По вече изпитан модел, каквото и да напишат, то скоро ще бъде преведено и на други езици. От Ришард Капушчински и Хана Крал насам полският репортаж е най-голямото износно перо на съвременната полска литература.
Петимата имат щастието да се учат лично от хората, чиито репортажи жадно поглъщат. Започват случайно, но изминават уверено пътя от стажант до журналист, чиято нова книга е дългоочаквано събитие на книжния пазар. Имат и шанса да попаднат на точното място в точния момент, в случая в редакцията на "Газета Виборча". В първите години на най-влиятелния полски всекидневник професионалната цел е съревнование с вестници като "Интернешънъл хералд трибюн", "Гардиън" и " Льо Монд". Така вестникът, днес на 21 години, започва да инвестира в качествена журналистика. Нашата петорка, малко или много вече с журналистически опит, се развива в работата с такива големи имена на полската журналистика като Хана Крал и Малгожата Шейнерт. Само "Виборча" може да си позволи да плаща заплати на журналисти, които работят по няколко месеца върху една зададена тема, и след това да й посвети шест страници в приложението "Списание на Газета Виборча", еволюирало в днешния "Дужи формат" ("Голям формат"), излизащо всеки четвъртък. Репортерите на вестника са на фронтовата линия, описват падането на режими, стигат до отдалечени на хиляди километри села. Прекарват повече време в Афганистан, Кавказ, пътищата на Русия, Централна Азия или Африка, отколкото вкъщи. След това описват видяното по страниците на "Газета Виборча", където трима от тях продължават да работят до ден днешен, и в книги бестселъри.
На какво се дължи успехът им? Защо ги издават в чужбина? Защо Financial Times ги хвали в своите рецензии, а "Свенска Дагбладет" пита шведските журналисти защо не могат да пишат като полските си колеги? Всеки един от тях, запазвайки искрена скромност, има различно обяснение за "феномена полска репортерска школа". Съгласяват се почти единодушно, че това не е знак, че в сравнение с други нации поляците се интересуват повече от света. До един признават, че не са пионери и просто са получили щафетата от изключителни учители, чиито съвети и мисли цитират и до днес. Спокойни са, защото като университетски преподаватели виждат, че идва ново надеждно поколение репортери.
Нашите събеседници до един, макар и да са автори на бестселъри, смятат, че поляците, в това число и журналистите, четат недостатъчно.
Пътувам с автобус 131 към редакцията на "Газета Виборча" за една от срещите и правя елементарен тест. Автобусът не е пълен. От двайсетимата пътници осем са с книги в ръка. Петима четат вестници, не таблоиди. Осмелилите се да говорят по мобилните си телефони пътници получават многозначителни погледи, които ги карат бързо да приключат разговора с нещо като: "В автобуса съм, не мога да говоря."
Центърът на репортажната издателска индустрия обаче се намира в селцето Воловиец в Бескидските планини, близо до границата със Словакия. Оттам известният писател Анджей Сташук, по всяка вероятност най-големият почитател на Балканите в Полша, и Моника Шнайдерман, също поклонник на Балканите, управляват "Чарне" - малкото издателство, превърнало се в покровител на репортажната книга. Серията "Репортаж" на издателството заедно с планираните премиери днес има около 50 полски и чуждестранни заглавия. Добавяйки серията "Сулина", представяща малко известното лице на Европа в пътеписи, репортажи, есета и антропологични изследвания, бройката расте до 80 книги. В списъка на десетте бестселъра на издателството четири са от серията "Репортаж". Авторите им са представени на следващите страници.
Тази година за пръв път беше връчена наградата за репортаж "Ришард Капушчински". Осем полски издателства участват в международния конкурс. От десетте книги, останали на финала, пет, в това число и получилата наградата "Стратегия на антилопите", репортажът за Руанда на Жан Хатцфелд, са издадени от "Чарне".
4 коментара
Нито едно име не запомних... :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.