Всички познаваме "Режимът"

Основно вдъхновение за създателя на "Режимът" Уил Трейси е книгата The Emperor: Fall of an Autocrat от 1978 г. на полския журналист Ришард Капушчински, посветена на последния етиопски император Хайле Селасие (виж на български "Императорът/Шахиншахът" - издание, което включва историите му за диктатори от близкото минало - Селасие и шахът на Иран Мохамад Реза Пахлави).

Книгата, която Трейси прочита, описва цялата картина на падането на една империя - параноята, изчезващите хора и купищата слуги с измислени професии около Селасие - телохранители, готвачи, приносители на възглавници, на портмонета, камериери, пазители на кучета, носачи на трона, лакеи и прислужници.

Може би точно заради тази книга не е случайно, че първата среща на зрителя с Върнам е през очите на Зубак, който ще е герой временно със странна професия. Ние сме въведени в света на канцлера от човек от народа, който е не по-малко сбъркан от самата Елена. Зубак (в ролята Матиас Шьонертс) е войник с проблеми с гнева, потушавал протест с такава жестокост, че си е спечелил прякора Касапина. Точно заради тази лоялност обаче той е извикан от Върнам, за да стане новия ѝ служител - онзи, който ще замерва влажността във въздуха за плесени и мухъл. Срещата им е среща на две деца, за които понятията добро и зло са абсолютно размити. Елена е убедена за Зубак, че "вътре има добър човек, който заслужава любов". Оттук нататък и през точно тези отношения "Режимът" ще разгърне политическите процеси и токсичната връзка, която Елена и Хърбърт създават и в която невинаги се знае кой кого манипулира, но е пределно ясно, че има култ към личността на канцлера.

"Режимът" има най-голяма сила и въздействие в личните истории, в арката на героите. Виждаме, че Елена има травматично минало. Това става ясно от коментари в сериала, но най-вече от това, че продължава да държи трупа на мъртвия си баща в саркофаг в импровизиран модерен мавзолей някъде из двореца. За ролята си Уинслет работи с невролог и психолог, опитвайки да изследва връзката на героинята с баща ѝ. Травматичните отношения са изговорени и анализирани така, че актрисата да вникне в образа максимално достоверно психологически и физически. Какво се случва с едно травмирано дете и как то създава собствената си реалност?

Сериалът показва възможен отговор на този въпрос. Уинслет прави блестяща роля, изграждайки непостоянната персона на Върнам, която понякога е нестабилна и нерешителна, а друг път студена и съзнателна. Във всички действия на Елена личи дете, което постоянно се нуждае от валидация и насоки. И точно това я свързва със Зубак. Децата обаче не могат и не трябва да управляват.

Върнам не познава или има безкрайно изкривена представа за любовта. Това е показано по възможно най-добрия начин с това, че думата любов се използва много често от канцлера. Когато се обръща към своите граждани, тя не звучи като политик, а като майка и любовница. "Любими мо - казва с романтичен тон, но безапелационно тя - благославям всички ви и благославям нашата любов. Винаги." Върнам е надхвърлила ролята на държавен глава и се е превърнала в споделена фантазия. Канцлерът настоява на това, че връзката ѝ с хората е по-интимна, затова и при всеки насилствен конфликт вярва, че "любовта" ѝ с народа ще излекува всичко. С това сериалът нагледно показва как авторитарните лидери запазват властта си, размивайки границите на нормалността: "Бий ме, обичам те."

Отвъд буквалното, "Режимът" измества фокуса от материалните артефакти на авторитаризма към неговите психологически аспекти. В някакъв смисъл всички отношения в сериала са между насилник и жертва. Било между хората с власт и тези без власт (дори между Елена и Зубак, който, бидейки човек от народа, е жертва на режима) или геополитически - между големите световни сили и малките държави. Погледнат през тази призма, "Режимът" надскача рамката на политическата сатира и се превръща във фина психологическа демонстрация, която дава плътност и цвят дори и на епизодичните образи, като този на Хю Грант (бившият канцлер) или на Марта Плимптън (американски сенатор). Жертва на режима е и друг интересен герой с повече екранно време - асистентката Агнес (Андреа Райзбъро), която се движи като тревожен призрак между стаите на двореца на канцлера. Тя е невидим свидетел, но и безсилен участник в напълно изкривения свят на Върнам, която дори възприема сина на Агнес като свой собствен и подхранва от време на време фантазиите си на майка.

Кейт Уинслет и Хю Грант в един от епизодите

Друга силна страна на "Режимът" е, че показва едновременно автокрацията и национализма през личността на Върнам, но и коментира американската външна политика, която следва единствено собствения си интерес. Вижда се как при необходимост големите суперсили използват по-малки и слаби държави, поддържайки режимите им.

Сериалът изключително добре илюстрира и най-силното оръжие на всяка автокрация - контролът над наратива. Изкривената реалност на Върнам се налага на всички - от хората около нея в двореца до народа, който управлява. Чрез пропагандни клипове и напълно зависими медии Елена кара всеки да живее в нейния сбъркан свят и така запазва властта си. В сериала това е показано през сатирата и абсурда. Като източноевропейци обаче ние добре разпознаваме този абсурден за другите наратив, който ни кара да се смеем през сълзи, докато гледаме "Режимът".