Джилда - забравената звезда на "Свободна Европа"

"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото не повече от две години.

Джилда ми праща това писмо на Груев по пощата преди седмица. Не я познавах до миналата година.Работили сме в едно и също радио, но в различни епохи. За мен тя беше име, което всеки около мен знаеше по някакъв начин, но толкова. Запознават ни колеги от радио "Свободна Европа" в Мюнхен, които знаят, че я търся.

В началото е скептична към мен, но е много гостоприемна – отваря кутиите със снимки и аз ахвам – Джилда с Джордж Харисън, Джилда с Шарл Азнавур, Джилда… Така в малкото й жилище в Мюнхен, отрупано с архиви, български икони, записи на магнитофонни ролки и спомени, с гледка към чудесна вътрешна градина, обградена с грамадни борове, аз разбирам, че нейната история ме вълнува и искам да я разкажа.

Малко преди унгарските събития през 1956 г. Джилда помага на майка си и баща си да избягат от България в Германия. Започва да прави собствено предаване за музика и култура  всеки ден и в неделя "Музикално рандеву". Именно това музикално рандеву я превръща в легенда в България. Няколко поколения българи поемат от нея западната музика, която тогава все още е табу. Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз, прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – "здравейте" или "добър ден". "Аз се спасих. Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели чувството за свобода, което изпитвах, исках да се усещат свободни." Купища писма започват да пристигат от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия. По същото време радио "Свободна Европа" вече е обявено за "най-големия враг на социализма и България", Държавна сигурност започва секретна разработка под кодовото име "Латерна", българите, работещи там, са обявени за ИР - изменници на родината и "невързвръщенци" - без право на връщане в България. Започва силна кампания в българските медии срещу "Свободна Европа" и специално срещу Джилда Карол. Ето какво например пише Николай Чолаков в статията "Да пресечем пипалата на идеологическата диверсия", публикувана в списание "Народна просвета" през 1969 г.

"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа" е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите съвети. В нейните клевети обаче има своеобразен финес, декориран с човешка загриженост. Джилда Карол от сърце дава съвети, изпълнява желания, урежда специални концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски" глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите завист за положението й, за бързото й преуспяване. Изпечената хулителка съжалява нашата младеж, че е "потънала в скука". Джилда всячески се стреми да организира предавания, които прогонват скуката и непременно заинтригуват. Същата "доброжелателка" на младежите у нас описва творческия път на естрадни изпълнители, на филмови звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не забравя по най-умел начин да съчетае тези предавания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тематика и особено по съдържание са добре обмислени, отмерени и точно адресирани. Ето някои от темите: "Как да се живее", "Как да се преуспява" и др.

Същевременно именно кратките политически коментари и реплики на Джилда в нейните музикални предавания й костват редица скандали и конфликти с ръководството на "Свободна Европа". Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под претекст, че пуска шеги, навлизаше дълбоко в политиката, без нищо да разбира от политика… Най-накрая дори трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена."

Животът й в радиото е белязан хем от славата на успеха и огромната популярност, хем от конфликтите вътре в редакцията между различните поколения емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от важните прицели на атака. Кулминацията е достигната с фабрикувания процес през 1978 г. у нас срещу директора на "Златният Орфей" Генко Генов – едно от обвиненията срещу Генов е, че е бил вербуван за ЦРУ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от затвора – малко пред смъртта си той казва, че обвинението е било абсурдно и че е познавал Джилда бегло единствено от музикалния пазар в Кан.

Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 г. Противоречивите й чувства към радиото са останали и досега в нея – благодарността за времето, в което е работила и е имала писмата на слушателите, тъгата от конфликтите, горчивината от смяната на поколенията и хората, с които не е могла да се идентифицира.

Искам да я снимам за спомен, за себе си. "Друг път, казва тя, трябва да се подготвя за това. Все пак аз съм Джилда Карол."

Послеслов: Авторката събира документален материал за филм за радио "Свободна Европа". Ако имате записи от предавания на Джилда Карол, пишете на [email protected]

*Изложбата се открива на 11 ноември в Музея на МВР и е дело на Държавна агенция "Архиви", която е съорганизатор и на конференцията "Война в ефира: радио "Свободна Европа" и България", на 11 ноември в СУ "Климент Охридски"