Лица

20 въпроса | Диана Иванова

Капитал

Диана Иванова © Мартин Дитрих

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Диана Иванова е журналист на свободна практика, куратор, групов терапевт, изследовател на травмата и психическите последици от живота в тоталитарна среда. Носител на Европейската награда за журналистика "Да пишем за Източна Европа" (2005). Съавтор на книгите "Аз живях социализма" (2006), "Травми и чудеса. Потрети от Северозападна България" (2010), режисьор е на документалния филм "Чуй" (2014), който разказва историята на радио "Свободна Европа".

Неин е сценарият на документалния филм на Стефан Командарев за Вършец "Градът на жените баданте".

Помним я като душата на международния фестивал на спомените в Бела Речка, на който беше съкуратор в продължение на 16 години (2004 - 2019).

Новият проект, по който работи със Зейнеп Зафер, се нарича "Визуалният архив на асимилацията" - първият опит да се съберат на едно място фотографиите, документиращи преименуването, изселването и прогонването от България на помаци и турци по време на социализма.

Диана е родена в Монтана, в момента живее и работи като групов и травма йога терапевт в Бон.

Като какъв човек се определяте?

Енергична, човечна.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Човек не може да се справи с всичко сам. Но винаги може да потърси и да намери човек, човеци, с чиято помощ да се справи. Винаги.

Любимият ви момент от деня?

Ранна сутрин.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да намирам форма и структура на идеите си. Като човек на свободна практика вече дълги години ми се налага да мисля през идеи и търсене на подходяща форма за тяхното реализиране.

Кое е най-голямото ви постижение?

Бях до баща ми, когато си отиваше, както си го бях пожелала. В края на миналата година издадох книга "Долината Ар на съчувствието" на немски език, в която събрах истории на хора, преживели като мен наводненията в долината на река Ар в Германия. Тя получи отзвук, какъвто не познавам и не мога да сравня с нищо, направено от мен досега. Доста мисля върху това.

Как си почивате?

Когато мързелувам и оставам без телефон. Digital detox. И сауна.

Какво ви зарежда?

Много неща. Честни и откровени разговори. Хора. Пеене. Готвене. Печка на дърва. Дълги разходки на свеж въздух. Дишане.

Какво ви разсмива?

Начинът, по който Мартин говори български. Когато танцуваме.

Какво ви натъжава?

Войната. Войните. Толкова много страдание. Все повече.

Какво ви вбесява?

Войната. Войните. Свикването с тях. Безразличието към тях.

Личност, на която се възхищавате?

Откривам постоянно хора, на които се възхищавам. Все повече жени. В долината на Ар открих миналата година жени градинарки, които правят невероятни градини на принципа на пермакултурата и с удивително постоянство предават знанията си нататък. В едно малко немско градче, Емендинген - жени, които правят един от най-фантастичните музеи - на личните дневници. Възхищавам се на Зейнеп Зафер, че не спира да изследва и да търси форми, чрез които да разказва за травмата, преживяна от нея самата и от турците в България с тяхното насилствено преименуване.

Кое свое качество харесвате най-много?

Мога да се свързвам с местата и хората, където и да се намирам, да си измислям работа. Никога не ми е скучно.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

С годините се научих да се приемам. Но има едно упорито дяволито човече в мен, което понякога ме кара да вярвам, че мога да върша три неща едновременно с еднаква концентрация. Продължава да ме изкушава, макар вече отдавна да знам, че ме заблуждава.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Много ми се иска да разберем, че всички сме свързани. Да мога от раз да помагам на хората да го разберат.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих картичка със семена за посев на младоженци. Получих календар със семена.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Не може да бъде. Всъщност.

Къде бихте искали да живеете?

С времето и този въпрос престана да е толкова важен. Чувствам се добре тук, в долината на река Ар, с Мартин, котката Мия и градината. Имам нужда от все повече тишина.