Je m'appelle Мадам България
Англоезичният блог на французойката Мари Пиетжак разказва за страната ни в разкази, снимки и рисунки
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Вече често се случва така, че ако искате да чуете суперлативи за България и впечатления, които нямат общо с познатите проблеми, то най-добре е да се допитате до живеещ тук чужденец. Мари е от онези хора, които напускат улегналата си корпоративна работа и откриват в страната ни непринуден дух, непозната природа и неизследвана кухня. Впечатленията й са едновременно толкова силни и позитивни, че тя започва сайта Мadame Bulgaria.
В англоезичния блог може да намерите точно 20 причини да се разходите из Женския пазар в София, фаворитите й сред ресторантите и кафенетата в столицата, къде може да работите от лаптопа си на открито, списък от пет препоръчани места в Мелник, подробен гид за ключовите места във Велико Търново. Сред последните публикации са пътеписи около посещенията й в Рилския и Роженския манастир. Това, което прави впечатление, е подробната историческа и практична информация, която Мари включва в текстовете си. Проектът живее виртуално и в Instagram, където Мари също документира откритията си из градовете, планините и по Черноморието. Самото поддържане на блога я провокира да пътуване все по-често из страната.
"Открих България през декември 2012 г., две седмици преди Коледа, когато дойдох за един дълъг уикенд. Знам, че баба ми е идвала тук в началото на 60-те години, но вече не е сред нас, така че нямах никаква предварителна информация", казва Мари, преди това живяла в близост до Лил. "Пристигането в дъждовен ден на Терминал 1 и преминаването през улици, на които можеш да видиш каруци с коне, е малко странно. Почувствах се като във филм, все едно някой ще се появи и ще извика "Eкшън!". Бях изненадана от много неща, но това, което най-много ми харесва, е спокойствието на хората. Когато споделям това на българи, те ме гледат с учудване, но дори когато си в метрото в 08:30 сутринта, всички са спокойни. В Париж ще те изблъскат, за да стигнат до свободна седалка."
Малко след първото си посещение в София тя решава трайно да се установи в града. Живее за постоянно в България от лятото на 2014 г. "Със сигурност планирам да започна да уча езика, но за щастие не чувствам никакви езикови бариери, тъй като хората говорят поне един чужд език. Facebook групите за чужденци в София също много ми помогнаха да опозная средата."
Заедно със съпруга си, също французин, тя има базирана в София компания, която се занимава с човешки ресурси. Двамата дори избират България за мястото, на което да сключат брак през 2013 г.
Преди преместването Мари сбъдва детската си мечта да учи право и работи в различни кантори и финансови компании в Ню Йорк, Сан Франциско и Лондон. Съпругът й е планирал реализация в политиката, но бързо разбира, че идеите му нямат общо с реалността, особено във Франция. Така България се оказва мястото, на което те разбират, че професионално могат да правят нещо различно от планираното досега. "Намерихме бизнес модела си тук, така че се надяваме да успеем да реализираме и други идеи, особено когато сегашните занимания ни омръзнат."
Това лято тя се среща с друг французин, който открива България – музикантът, художник и пътешественик Максим Брюнон, който често пресъздава впечатленията си от една страна под формата на комикси. В разговор с Мари се ражда идеята за изложба, а тя съответно намира отклик в арт коуъркинг пространството SOHO. Изложбата се казва Brugnon travels: first stop Bulgaria и открива днес (19 октомври) от 19 ч. и ще може да се посети през следващите два дни. В комиксите му са запаметени сложните диалози с продавачите в София, развиващият се навик да си гледаш в краката, защото може да се препънеш в някоя крива или липсваща плочка, пътуване до Бузлуджа, учудване от честото присъствие на некролозите.
Максим продължава към Будапеща, но Мари свързва бъдещето си изцяло със страната и казва, че изключително силно вярва в развитието й. "Въобще не може да става въпрос за ново преместване. София е бързо променящ се град, а страната предлага много неизследвани възможности. Мисля, че най-сетне намерих баланса и начина на живот, който искам да имам."
7 коментара
идеята и вдъхновението за този блог идват от блога на Софиямама точка ком, който съществува от години. Чудесно е хората да се вдъхновяват в позитивна насока и особено като се рекламира България. Браво. Обаче нужно е и да се разграничиш, в случая визуално и да не ползваш 100 % същия дизайн на блог като на този, от който си се вдъхновила.
До коментар [#1] от "tju11430674":
Привет, Мари е видяла коментара, предава съобщението, тъй като все още не владее български, не е следила преди това български сайтове и съответно не познава този блог.
И тъй като това е една сревнително позитивна за страната ни статия почти никой няма да я прочете и почти никой няма да я коментира.Страната ни е едно много прилично място за живеене стига да не те мързи и това момиче само го потвърждава.
До коментар [#1] от "tju11430674":
И двата блога използват една и съща тема за блог в WordPres, която е платена (дори и да е безплатна, все същото).
Не разбирам защо Вие имате претенции към тази визия:
http://solopine.com/rosemary/
Единствената забележка към блога на мадмоазел би била, че е сложила във футъра това: "Designed & Developed by Madame Bulgaria", което фактически не е вярно.
Трябвало е да постъпи като Вас - да остави само текста за авторските права, който се отнася към съдържанието.
Доста нескопосано е преведен Преображенски манастир като Monastery of Transfiguration. Тъпичко, ама нищо, случва се.
До коментар [#5] от "sanivet":
Ами как трябва да бъде. Освен Monastery of Transfiguration има манастири Monastery of the Transfiguration или Transfiguration Monastery. Ако и те не ти звучат подходящо, значи ти е дошъл моментът да станеш англоезичния св. св. Кирил и Методий, св. Кл. Охридски или барем някой от учениците му.
Няма лошо да се виждаме през чужди очи от време на време, тъй си мисля аз. А и малко положителна реклама не ни е излишна...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.