Другият Китай

Въпреки че се интересува от моменти от делничния живот, първият негатив, който проявява, се оказва със снимки от филм, предназначен за подготовката на китайски военни и с участието на актьори, симулиращи превземането на село – по всяка вероятност артефакт от китайско-виетнамската война.

Едно от нещата, които го впечатляват, е как в намерените филми напълно отсъства цененият в европейската и американската фотография "откраднат момент" - този, в който сниманият не знае, че е обект. На снимките, които Тома дигитализира, всеки знае, че е сниман, винаги има режисура, винаги има отброяване до натискане на бутона.

Преглед на оригинала

"Това все още е така, въпреки че може да се каже, че има и процес на уеднаквяване със Запада – това изследване на себе си, което наблюдаваме в снимането днес покрай селфи културата, е валидно и за новото поколение китайци", казва Том, който отбелязва, че подобно и на други култури, и в китайската някога е битувала представата, че фотоапаратът може да открадне душата ти. Сега снимането е де факто семеен ритуал. Забелязва и друго: въпреки трудните времена в политически аспект намира много позитивност в анонимните лица на снимките.

Сватбени традиции, фолклор, разтварянето на икономиката, пътувания в Европа – виждаме части от всичко това в колекцията на Тома, който в процеса на дигитализация не редактира по никакъв начин снимките. Организирал е и изложба на колекцията си в Китай, макар че местните трудно разбират ентусиазма му, след като за тях уловените моменти са нещо съвсем обикновено. Също така все още не е получавал знак, че някой се е разпознал на снимка.

Преглед на оригинала

"По време на изложби в Европа съм забелязал, че хората гледат на снимките като нещо любопитно, принадлежащо на съвсем друга култура. Но всъщност в моментите на интимност, в споделените ситуации със семейство и приятели те намират изключително много общо. Оказва се, че в крайна сметка колкото сме различни, толкова и не сме. Изненадата им идва от това, че вместо нещо различно те намират близост с китайската реалност."

Като се има предвид трудността един европеец да навлезе дълбоко в културата на страната, може ли да се каже, че Тома е "схванал" Китай? "Никога не бих могъл", е бързият отговор на французина, който след 12 години в страната свободно владее езика.

"Като цяло има две категории хора – тези, които са влюбени в Китай заради мистиката, интересните разговори с възрастните, чаените традиции, и тези, които ненавиждат средата покрай замърсяването, постоянните строежи и разрушения, правителството и политиката към Тибет. Аз не бих обобщавал, а и трябва да се прави разлика между хората и правителството. Китай продължава да ме вълнува. Има едно определено търсене, една определена вяра на местните в бъдещето, която е много заразителна. Днешното поколение в Китай е много по-оптимистично и уверено от това в Европа."

Преди две години, покрай раждането на детето си, Том се мести от Пекин обратно в Париж. Замърсяването и престъпността го карат да направи практичен избор за бъдещето на семейството си. Въпреки това той всяка година се връща в Китай.

"Китай ми се случи в правилния момент, в правилната възраст. Ежедневието там е трудно, улиците са опасни, проблемът със замърсяването е огромен, престъпността е навсякъде. Но ако човек премине през трудностите, накрая ще се чувства добре, дори и малко да го боли главата от целия хаос. Животът в Китай е като добър албум на Wu Tang Clan."

Презентацията на Тома Сован в рамките на Sofia Art Book Fair е на 21 септември от 19 ч. във Френския културен институт. На нея той ще покаже над сто фотографии от архива на Beijing Silvarmine.