#българия #социализъм #носталгия

"Можем да определим "семейството" като типично за периода, то е събирателен образ", казва Тихомир, който няма точно обяснение какво кара хората да изхвърлят лентите си, но най-честата причина е смяна на мястото на живеене или по-млади роднини, които не ги считат за ценни.

"Слонът в стаята", както гласи английският израз за тема, по която всички мислят, но никой не иска да подхване, е доколко изложбата представя една идеализирана версия на живота през социализма, в която ужасите на режима са напълно спестени. Тихомир признава, че има риск от подобна интепретация.

"Това, което виждаме, е само хубава част от живота на тези хора тогава", казва колекционерът. "Възможно е да остане впечатлението, че българинът само се е забавлявал. Но това се случва, защото, когато хората избират какво да запомнят, те избират и какво да забравят. Любителската фотография представя по-позитивната страна на всекидневието, функцията й е да те кара да се връщаш към хубавите моменти: близо 80% от негативите, които сканирам, са семейни снимки. Опитвал съм се да намеря кадри от работния процес на хората тогава, но е много трудно – почти няма такива снимки, като изключим банкетите." Прави му впечатление как на снимки от абитуриентски балове или от казармата младите изглеждат много възрастни за годините си – доказателство е и снимка с трима войници, които изглеждат на около 30 вместо наскоро завършили гимназия.

Преглед на оригинала

Правят впечатление и някои отдавна забравени практики - снимането на погребения или студийни семейни портрети, които постепенно изчезват след по-масовото навлизане на фотоапаратите през 80-те години. През 60-те години е нещо обичайно хората да снимат телевизорите си като начин да "запазят" известните лица на екрана – поредица от подобни снимки също е част от изложбата. "Някои дори са копирани няколко пъти, което може би означава, че това е нещо, което се е разменяло между приятели. В началото смятах, че това явление е по-типично за тук, но после разбрах, че в глобален план хората са си снимали телевизорите, особено когато е имало голямо събитие като кацането на "Аполо 2" и убийството на Кенеди."

Току-що Тихомир е изпратил 8GB снимки на емигрирала в САЩ жена на име Лилия Андрекова, която "участва" заедно с брат си Никола Андреков в изложбата с детска снимка, направена между 1969 и 1972 г. Нейна приятелка я разпознава и така двамата влизат в контакт – един от малкото пъти, в които някой разпознава близък човек на намерена от него снимка. Никой няма обяснение как филмите са попаднали на битака в Малашевци, но Тихомир се оказва с негативи, проследяващи живота й до ранна тийнейджърска възраст. Големият архив се обяснява с професията на баща й – адвокатът Параскев Андреков, който често е снимал при престъпления. Така Тихомир разбира, че някои от "героите" в изложбата са все още живи, други наскоро починали.

С времето освен негативи той започва да събира стари писма и картички. Веднъж дори намира архивни снимки в изпусната чанта из Стара Загора. "Често хората са си изпращали снимки заедно с писмата, което подсказва за една по-различна роля на фотографията като обект, роля, която сега като че ли е обезценена. За мен изображението става фотография, когато стане одушевен предмет."

Преглед на оригинала

Имате възможност да посетите "Семейство Стоянови" до 5 март. В изложбата са включени и физическите издания на Imaginary Arhive. Повече за инициативата на instagram.com/imaginaryarchive. Тихомир Стоянов е част от проекта за фотографски събития "ПУК!". Следващото събитие е в рамките на "София филм фест" и ще представи фотокниги, предназначени за незрящи.

Част от снимките, включени в изложбата "Семейство Стоянови". Тя е в галерия Synthesis до 5 март.