Стига сте снимали, оставете и за другите

Кураторката на изложбата му "Библиотеката" в София Надежда Павлова определя това като "радикален подход", а самия Шмид - като един от първите, които поставят въпроса за визуалното замърсяване. Тази линия продължава и в изданията му - той отговаря за почти всички процеси в създаването им, те винаги имат минималистичен дизайн. "В работата си той стреми да е възможно най-неуловим, за да оставя на публиката повече пространство за интерпретация. Изложбите му са минималистични на пръв поглед, но със сериозно съдържание, което може да задържи любопитния зрител с часове в залата", казва Павлова.

Фотограф : Калина Иванова Източник: Гьоте-институт

Многобройните му издания, в които различни архиви са концептуално разделени и анализирани, дават повод да погледнем от нови ъгли иначе познати фактори от съвременния живот. И ако през 80-те фотографията все още се утвърждава като вид изкуство, за него сега тя е част от много по-голям механизъм.

"Когато говорим за войни, избори или въобще ключови събития в политиката и обществения живот, стигаме обратно до разбирането, че който управлява потока на информация, езика и изображенията, които виждаме, той контролира мненията, казва Шмид. Той се опира на "За фотографията" на Сюзан Зонтаг като труд, който ясно аргументира как изображението може да е инструмент за власт. "Въпросът доколко ние избираме да видим нещо или някой го избира за нас, остава актуален. Ако определен източник ни покаже пробив на украинската армия, той иска да ни каже едно, ако друг приоритизира да покаже какво прави руската, значи подсказва друго."

Един от първите му проекти датира от времето, когато е 16-17-годишен. Той изрязва и обединява в издание портретни снимки на обвинени в тероризъм леви активисти в Западна Германия през 70-те, голяма част от които излежават дълги присъди, а някои се самоубиват в затвора. Шмид преобръща реакциите ни: гледайки само лицата им, виждаме просто млади хора с изпитателни погледи и не бихме могли да се досетим за целия контекст. Политиката е често част от изследванията му - в друга книга той проучва как САЩ осмислят историята си чрез паметниците на лидерите си, изобразени в туристически картички.

Книгите му събират различни проявления на цялостната визуална култура около нас: илюстрации и снимки на животни и как имаме навика да ги портретираме като приличащи на хора, как туристическата индустрия създава унифициран образ около иначе различни места, рекламите в градското пространство и как се променят хората, които са изобразени на тях. "Например в настоящето има все по-малко сексизъм в рекламите. Това е очевидна разлика, когато направим сравнение какво стои по стени, в медии и билбордове сега и тогава."

Шмид все по-често се заиграва и с текста. В Naked Lunch Remixed той прилага дадаистична cut-up техника на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на вече написан текст, от което се получава различна и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа му "Голият обяд" от 1959 г.

В Naked Lunch Remixed Шмид прилага cut-up техниката на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на вече написан текст, от което се получава различна и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа "Голият обяд". Източник: Гьоте-институт

По време на локдауна Шмид решава да изследва начина, по който времето започва да тече по различен начин, когато се разделим с обичайните си навици. С това и част от суетата ни как изглеждаме за външния свят губи смисъла си. В The Watch той събира снимки на мъже (винаги са мъже), които колекционират скъпи часовници и ги публикуват онлайн. Всяка страница показва часовник, който индикира следващата минута или час, и така съдържанието на книгата е всъщност хронологично подредено в над 700 страници. Проектът е и препратка към 24-часовата видеотворба The Clock на Кристофър Маклей, който събира кадри от цялата филмова история, в които присъстват часовници и отброяване на време.

В книгата The Watch Шмид събира снимки на мъже, които колекционират скъпи часовници и ги показват онлайн. Всяка страница показва часовник, който индикира следващата минута или час, и така съдържанието на книгата е хронологично подредено. Източник: Гьоте-институт

Въпреки че е получавал негативни отзиви заради това, че винаги разчита на вече създаденото съдържание, никой досега не е искал да го съди, а малкото хора, разпознали се в работите му, са подходили само с позитивно любопитство. Според Шмид, ако направиш "нещо красиво", всичко може да ти се размине, дори и дело за нарушаване на авторските права.

Някои от проектите му поглеждат хумористично към все по-дигиталното ни настояще: в Are you searching for me? той събира всички грешни варианти на името му, с които е търсен в Google, както и информация за другите хора, които носят името му и излизат в резултатите. В работа, създадена специално за изложбата в София, той обединява снимки на личните библиотеки на хора от различни части от света - повод да се замислим какво събираме или решаваме да остане. За някои това са руски класики, за други хорър романи, за трети наръчници по програмиране. "Тези последните са ми особено любопитни, не знам кой би сложил точно това на видно място в библиотеката си", казва Шмид, който неотдавна е завършил "Подземната железница" на Колсън Уайтхед.

Фотограф : Боян Христов Източник: Гьоте-институт

Роден е през 1955 г. в малкия град Балинген, в семейство, в което няма никакъв уклон към изкуството, музиката или литературата. Казва и че това е ключово за развитието на интересите му. По време на гимназиална разменна програма той се озовава в Швеция и посещава музея за съвременно изкуство в Стокхолм. "Така че първият ми контакт с артистичния свят не се случи чрез класиките, беше чрез Анди Уорхол. Веднага получих импулс, че искам да науча повече, да правя нещо подобно."

Може ли днешен тийнейджър да усети подобно вдъхновение при посещение на музей? "Мисля, че младите днес живеят в съвсем различна медийна обстановка заради този толкова лесен достъп, който не съществуваше, когато аз растях. Със сигурност младите знаят повече, отколкото ние знаехме преди близо половин век, животът им е много по-разнообразен. Понякога им завиждам за това, но всъщност не знам дали това изобилие е за добро или лошо. Понякога нещо ти повлиява, защото си положил труд да го намериш и може би няма как да го оцениш, ако то е просто част от информационната вихрушка около нас."

Според Шмид ситуацията днес директно променя и начина, по който комуникираме. "Интензитетът в социалните медии ни кара да имаме мнение за всичко, нещо, с което съм дълбоко несъгласен. Би било хубаво, ако първо сме се прочели, а после коментираме."

Част от книгите на Йоахим Шмид, които могат да се разгледат на изложбата му в "Гьоте-институт" Фотограф : Боян Христов Източник: Гьоте-институт

Той отдава своята почит към духа на 60-те в изданието Fifteen Minutes on Broadway, в която със снимаща на всеки 30 секунди камера улавя преминаващи пред някогашното студио на Уорхол (The Factory). В друг задочен диалог, през 2009 г., популярният британски фотограф Мартин Пар му дава акредитацията си за фестивал в Берлин и съответно Шмид снима в стила на Пар - документира туристи, тълпите и парадоксите на големия град.

Дълги години Шмид живее в Берлин, а неотдавна се премества в близко село, лишено от "визуалния боклук", който е документирал досега. "Вече не мога да си позволя да живея в града, стана твърде скъпо за хора като мен. С преместването си осъзнах, че работата ми винаги е била много свързана с градския контекст - разчитал съм на случайността, на това, че нещо интересно дебне зад всеки ъгъл. А сега виждам едно дърво и до него друго дърво."

Част от книгите на Йоахим Шмид, които могат да се разгледат на изложбата му в "Гьоте-институт" Фотограф : Боян Христов Източник: Гьоте-институт

Изложбата "Библиотеката" на Йоахим Шмид е в "Гьоте-институт" до 22 декември. До 18 февруари избрани негови проекти могат да бъдат видени също така в центъра Staatliche Kunstsammlungen в Дрезден и Националната библиотека в Лайпциг. Повече за Шмид на lumpenfotografie.de.