Висша лига

Въздушни кули

Разбира се, първата причина би била приказната теория. Всички растем с едни и същи приказки, в които властват кралици, крале, принцове и принцеси, а мечтите на възрастните все пак завинаги остават свързани с копнежите на детството. Смесването на приказно с реално е наистина неустоима комбинация, която работи в полза на кралските семейства.

В модерния свят, където на теория всеки би трябвало да може да постига всичко, висшата аристокрация по кръв е стилна архаичност, която разпалва въображението. Това е клуб, затворен за 99.9% от хората по рождение, а всички знаем, че недостъпното е най-изкушаващо. Като добавим парите, лукса и славата, които вървят в пакета, получаваме идеална комбинация: ставаш известен с начина, по който се обличаш, а не защото се събличаш; получаваш пари, разкош и достъп навсякъде, а в замяна вършиш предимно доброволчески труд; колкото по-малко говориш с медиите, толкова повече те обичат хората; и ако си късметлия като Кейт Мидълтън, получаваш дори прилично изглеждащ съпруг. Когато такива като нея влизат в този клуб, девойките навсякъде по света започват да мечтаят.

Кралете на лигата

Но това може да е само част от обяснението. По света все пак има още много монархии, които не са дори наполовина толкова известни като британската, а историите в тях вълнуват предимно (и дори невинаги) собствените им поданици. Тя не е нито най-богатата като саудитската, нито най-старата като японската. Защо тогава точно Уиндзор?

Моето обяснение е, че в света на монархиите британската е нещо като английското първенство в света на футбола. Към дадения момент на планетата има 28 държави с владетел, като голяма част от тях са или петролни кралства, или африкански племена. Сред останалите има няколко европейски, но дори големият конкурент - испанското кралско семейство, няма шанс да тича в една писта с родата на Елизабет. Извън 130-те милиона души, които в момента броят британската кралица за свой държавен глава, почти 1.5 млрд. са били под властта на короната в близко или по-далечно минало и почти всички изпитват сантимент към старата си столица. Сред тях, разбира се, са САЩ, а всичко, което САЩ харесват, добива малко или много световна комерсиална стойност.

Както смята Саймън Анхолт, водещ експерт по въпросите на националната репутация и определено британец, "в последните 150 години, Британия беше на всеки континент и наложи монархията, политическата и правната си система, технологиите и културата си на една трета от човечеството. Както всяка друга империя, и тя бе построена с доста потисничество, жестокост и арогантност, но като цяло бе по-уважавана отколкото презирана, защото вярвам, че сме дали толкова, колкото сме взели. Ето защо не е странно, че наследниците на нейния управляващ елит са виждани като важни - или поне живописни, от голяма част от хората".

Добрата стара Англия

Освен това светът просто харесва англичаните. Дори и вече да не сме във времето, в което 99 от сто души биха казали, че искат да са англичани, както твърди магнатът и политик Сесил Роудс през XVIII в., Великобритания остава любимо място за руски олигарси, американски звезди, петролни шейхове, китайски милиардери и френски футболисти.

В годишното световно проучване на BBC за популярността на отделните държави тази година британците отстъпиха единствено на Германия - държава, с която Елизабет Втора е свързана кръвно. Германците обаче си нямат нито крал, нито американски романтични комедии, посветени на тях. В проучването хора от толкова различни държави като Турция и Чили признават, че харесват британците. Вероятно част от причините са в универсалния английски характер, който Джереми Паксмън в "Англичаните" описва така: индивидуалисти, вманиачени на тема собственост и уединение, скептични към държавната власт, уверени и самоиронични, не особено религиозни. Когато тези хора отдават почит на столетната традиция, въплътена в Бъкингамския дворец, респектът е явно заразителен.

За пържолите и принцесите

И това ни води до споменатите вече пържоли. Възторгът около Кейт и Уилям далеч не е само спонтанен. По парадоксален начин британците и короната може би имат засилваща се нужда едни от други.

Подобно на други дълголетни институции като църквата или банките монархията има нужда от свежи идеи и лица, за да запази симпатиите. Проучване след проучване показват, че британците не харесват Чарлс и след Елизабет блясъкът на короната ще потъмнее.

От друга страна, самият Паксмън в книгата си заключава, че англичаните се променят ужасно бързо и ужасно много, така че от английския характер в последно време са останали само митове. В един така променящ се свят обитателите на Бъкингамския дворец остават котвата, която държи британското на мястото му. Най-много британци разпознават именно монархията като символ на нацията си. С други думи - те може и да не харесват Чарлс, но имат нужда да се влюбят в някого с корона на главата.

Ето защо придворните магьосници работят на пълни обороти. Контролирано изпусканите снимки на Мидълтън от раждането й до днес рисуват образа на уверена и красива млада жена, която, от една страна, е живяла достатъчно модерно, от друга, цял живот се е готвила да бъде принцеса. Кой не би се влюбил в нея? И кой не би дошъл на посещение в страната, която разказва така умело истински приказки за принцеси и (поне) три дни яде, пие и се весели.