🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Неканени гостенки

Музеят "Прадо" с изложба за институционализираното пренебрежение към художничките в Испания в края на XIX и началото XX век

"Нощни пеперуди", Карлос Вергер Фиорети, 1920 г.
"Нощни пеперуди", Карлос Вергер Фиорети, 1920 г.
"Нощни пеперуди", Карлос Вергер Фиорети, 1920 г.
"Нощни пеперуди", Карлос Вергер Фиорети, 1920 г.

След близо тригодишна подготовка голямата изложба "Гостенки. Фрагменти върху жените, идеологията и пластичните изкуства в Испания (1833 - 1931)" трябваше да се превърне във водещо събитие в пролетно-летния календар на Националния музей "Прадо" в Мадрид.

Съставена от 133 работи, половината от тях дело на жени, изложбата по думите на куратора Карлос Наваро е "силно критична ревизия на образа и възприемането на жените в света на изкуството и по-конкретно в художествената система в Испания през XIX век". Когато планираното за март откриване беше отложено за неопределено време, а музеят затвори вследствие на глобалната пандемия, водещото културно издание Babelia коментира, че "като жестока метафора на презрението към създаденото от жени изкуство то отново остава пренебрегнато и непоказано".

Открита през октомври, изложбата остава в "Прадо" до 14 март 2021 г. От музея казват, че изложбата е освен друго и "ярък пример за волята да продължим да бъдем културен еталон дори в такива трудни времена".

Структурирана в седемнадесет раздела, селекцията идва предимно от фондовете на самия музей, но също и от други обществени и частни колекции. Във всички тези пространства жените рядко са главни действащи лица по собствена воля и още по-рядко заемат местата, които биха искали. Те се явяват просто неудобни гости на арт сцената на своето време, посочват организаторите.

Голяма част от творбите са участвали в международни изложби или са били награждавани в започналите през 1853 г. в Испания национални изложения, целящи развитието на испанското изкуство и създаването на идеологическия образ на испанската нация. През това време музеят "Прадо" се превръща във водещата институция, която придобива и излага съвременно изкуство, като изиграва съществена роля в изграждането на идеята за модерна испанска школа.

"Изложбата не изразява в никакъв случай мнението на "Прадо" за посветилите се на света на изкуството жени, а показва това, което XIX век ни е оставил в хранилищата като изображение на жените артисти", уточнява Карлос Наваро.

Първата част на изложбата илюстрира официалното насърчаване чрез обществени поръчки и награди на изобразяването единствено на женски образи, отговарящи на буржоазния идеал. Втората част разглежда основни аспекти от кариерата на жени артисти и показва как доминиращата патриархална власт взима решения за тяхното обучение, участието им на арт сцената и общественото им признание. Невъзможността да получат добро професионално образование с години оставя жените напълно на заден план. Това от своя страна благоприятства техния интерес към жанрове, които академичната йерархия смята за второстепенни, като натюрморт, миниатюра или - в по-малка степен - портрети. Редките и без това творби на мъже артисти с фокус върху правата и свободите на жените са цензурирани.

Към края на XIX век присъствието на жени в арт изложенията нараства внушително. Критиците вече не могат да игнорират присъствието им, въпреки че в много случаи продължават да се отнасят към тях снизходително. Все пак те са принудени постепенно да заместят термина "аматьори" с "художници".

Според Карлос Наваро изложбата има "исторически принос", безпрецедентен досега в другите големи музеи. В същото време две големи испански асоциации на жени в изкуството - "Мрежа за изследвания в изкуството и феминизма" и "Обсерватория на жените във визуалните изкуства", изразиха чрез отворени писма разочарованието си от непълното представяне и недостатъчното изследване по темата. Те стигат още по-далеч в търсенето на междуполово равенство с факта, че досега нито една жена не е била директор на музея "Прадо", че в управата на институцията само една трета са жени и че през последните години сумите, които музеят е отделил за купуване на творби от мъже артисти, са много пъти по-високи от тези за творби на жени.

От осигуряващата финансова подкрепа на изложбата фондация AXA казват, че са горди да допринесат "за тази смела изложба, която потвърждава ролята на жените и враждебността към тях от страна на испанските арт среди през XIX и началото на XX век".

Все още няма коментари
Нов коментар