"Изчезналите кина на София" - един поглед към миналото като възможно бъдеще
Изложба поставя въпроса на кого се пада отговорността за запазването на киносалоните и адаптирането им към съвременния свят
Ренета Георгиева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Важно е за сегашното и бъдещите поколения да знаят какви са били кината някога. Не за да си мислят, че е преди е било прекрасно, а сега е ужасно, а по-скоро да видят перспектива за това какво би могло да бъде бъдещето", казва София Павлова, част от екипa на изложбата "Изчезналите кина на София", съвместно организирана от "Програмата" и L'Europeo.
Колко млади хора днес могат да назоват дори по име няколко български филма от миналия век? Дали по онова време сградите на старите софийски кина са били красиви и хомогенни, а обстановката в киносалоните романтична? Какви филми са се гледали и защо днес не се разказват историите им?
Филмотеката на всяка страна отразява развитието ѝ и нейното уникално историческо наследство. В България след падането на комунистическия режим 90-те години се заформят като време на неяснота, а кинопродукцията на десетилетието е неоткриваема. Много кина стават жертви на бизнес интересите, характерни за времето, което неимоверно допринася за състоянието на малкото останали столични киносалони днес. И все пак малкият киносалон, ако е добре запазен, предлага различно изживяване и цялостна обстановка в сравнение с IMAX прожекцията на мултиплекс кино в столичния мол - по-малко места, понякога фестивален филм, а може би дори една красива, реставрирана сграда с историческа стойност, наследство и дух.
С Павлова разговаряме по темата за създалата се дистанцията към българското кино няколко дни преди официалното откриване на новата изложба от поредицата "Невидима София", която се провежда до 27 април в галерия nOva art space. Изложени са общо 30 архивни и съвременни кадъра на български кина. Архивните снимки са съпоставени, когато е възможно, със съвременните кадри на трима фотографи - Ивелина Димчева, Александър Станишев и Георги Андинов.
"Не всеки архивен кадьр има съответстващ настоящ, тъй като на местата на някои от някогашните кина няма нищо в момента, разрушени са", казва Павлова. Затова е важно и да се провокира публичен дискурс по темата. Пример за разрушена сграда е бившето кино "Възраждане" на столичния булевард "Христо Ботев", което е вписано в регистъра за паметници на културата с най-нисък статут. Навремето то е познато като театър "Ренесанс", който бива опожарен през 1940 г. След реставрация сградата е превърната в чалга дискотека, която през 2016 г. гори отново.
Първото кино "Одеон", което не е на мястото на сегашното, е вторият киносалон, който се открива в София. Той, за съжаление, e унищожен и никога не е възстановен. Сегашният "Одеон", предишното кино "Дружба", е един от най-старите киносалони, където може да бъде видяна голяма част от българската национална филмотека, запазила спомените, историята и ценностите на българската култура.
Позната е и историята на кино "Европа палас" на ул. "Алабин" 35, което тъне в забрава години наред, преди да бъде превърнато в магазин за хранителни стоки. А киносалон "Сердика, на чието място днес е хотел, е бил най-модерният салон на времето и единственият, отговарящ на критериите на Джордж Лукас за първата прожекция на "Междузвездни войни" в страната.
Щастлива е съдбата на най-старото функциониращо столично кино "Влайкова", което е защитено от завещанието на Мария Влайкова от 1927 г. салонът ѝ е да е в "пълно владение на Министерството на народното просвещение", което да се разпорежда с приходите му и да подпомага родното културно дело. Макар салонът да е разрушен през 1944 г. от бомбардировките, е изграден наново от общността.
"Затова е ценна тази изложбата. Има начини тези места да се възродят и възстановят, ако достатъчно много хора знаят за тях, интересуват се и окажат някакъв граждански натиск", казва Павлова.
4 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.