Къде е кварталът на писателите в София

Няколко са предпоставките районът да е бил привлекателен за творците. В края на XIX век там се е намирал краят на града, който е бил проектиран за много къщи, а впоследствие и кооперации. Заради локацията си цените също са били по-приемливи. Но основната причина остава желанието на млади писатели да са близо до големите имена.

"Пресмятах кои са първите, които заживяват на това място. Още в края на XIX век около улица "Хан Аспарух" вече са живели доктор Кръстев, Тодор Влайков и професор Иван Шишманов. В близост до тях на улица "Неофит Рилски" живее пък Алеко Константинов", казва Виктор Топалов. Той допълва, че Кирил Христов, тогава един млад поет, наема квартира точно срещу Алеко само и само за да стане негов съсед. "Въпреки че е била най-ужасната квартира, която е виждал в живота си."

Булевард "Витоша" през 30-те години на миналия век Фотограф : Архив на Любомир Раев

Според него ги е привличал духът, който са създавали тези творци. Друг любопитен пример е Иван Вазов, който, връщайки се от емиграция, заживява на булевард "Витоша" 6, въпреки че къщата е била полусрутена.

Голяма роля изиграват и редакциите, които се намират в този район. В къщата на д-р Кръстев е била редакция на кръга "Мисъл", който е събирал големите умове в началото на ХХ век. Литературният кръг "Звено" около Димитър Подвързачов се е помещавал в неговата къща на бул. "Христо Ботев". Други важни редакции на вестници и списания като "Златорог" и "Литературен глас" също са привличали интелигенцията в този квартал.

Нагледен пример за привлекателно средище е Домът на изкуствата и печата. Той е една сбъдната мечта за българските интелектуалци между двете световни войни. Намирал се е на кръстовището на ул. "Георги С. Раковски" и "Граф Игнатиев" диагонално от площад "Славейков". "Някои от българските творци теглят лични заеми, за да могат да се включат в изплащането на къщата", казва Виктор Топалов.

Днешният площад пред паметника на "Патриарх Евтимий" в началото на миналия век Фотограф : Архив на Любомир Раев

Скритите истории

Едва ли си представяме, че някога натовареният бул. "Христо Ботев" е помещавал къщата, в която са написани творби на не един или двама големи писатели. Една от историите, които Виктор Топалов намира, е за семейството на Елисавета Багряна. Нейният баща е отглеждал пчели и винаги, когато са сменяли жилища, са пренасяли кошерите заедно с тях. Тогава това се е случвало в покрайнините на града, днес вече е идеалният център на столицата.

Господа на разходка по улица "Кърниградска" през 1939 г. Фотограф : Архив на Лили Гунева

Най-вълнуващата история за автора е свързана с къща на бул. "Христо Ботев" 10, където се е намирал домът на Димитър Подвързачов. През годините той първо става квартира на Димчо Дебелянов, по-късно на Йордан Йовков, а накрая там живее Николай Лилиев. Това е било последното жилище на Димчо Дебелянов, преди да замине на фронта, а Йордан Йовков пише в нея някои от своите по-ранни произведения, с които си проправя път на литературната сцена в България.

"Тази къща е истинско съкровище. Безспорно мога да кажа, че е една от литературните къщи на столицата. Стаята, която Дебелянов обитава, след като той напуска, продължава да се нарича Димчовата стая от Подвързачов и неговата съпруга." Според Виктор Топалов къщата е малко известна, защото паметната плоча, поставена на фасадата, е в много лош вид.

Виктор Топалов от "Бохемска София" Фотограф : Савина Николова

Запазването на спомена от стара София

Освен че ги описва в книгата, екипът на "Бохемска София" измисля и маршрут, който е съставен от всички споменати обекти. Преди дни Виктор Топалов споделя, че е минал целия маршрут и е забелязал, че едва 10 - 15 от сградите имат паметни плочи, които дори и да са пред нас, трудно бихме разчели. "Повечето от тях са били поставени в периода преди 1989 г. и днес не са в оптимален вид, самите букви не се четат. Дори плочите на нивото на улицата, да речем на "Христо Ботев" номер 10, са почти невидими", допълва той.

Учителската каса на площад "Славейков" Фотограф : Архив на Любомир Раев

Кварталът на писателите днес съхранява духа си през музеите, които се намират на територията му. Пример за това са къщите музеи на Пейо Яворов, Никола Вапцаров и възстановка на оригиналния дом на Петко и Пенчо Славейкови. "Щом като темата за стара София създава такъв огромен интерес, очевидно духът е тук и мога със сигурност да кажа, че българите се гордеят с миналото си", допълва авторът.

Кръстовището на "Петте кьошета" през 1943 г. Фотограф : Архив на Лили Гунева

Няколко са основните източници, от които Виктор Топалов черпи своите истории. Интересът му се заражда покрай спомените на негови роднини, а повратен момент е книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", която открива през лятото на 2016 г. Оттогава създава собствена библиотека с книги за столицата. Стремежът му е да се сдобие с всяка книга, която може да бъде полезна. Днес вече разполага с около 300 различни издания за историята на София.

За сегашната книга много му помага поредица, посветена на писателите в спомените на своите съвременници. Като "неизчерпаем източник на вдъхновение" описва и три специалистки, с които си сътрудничи през последните четири години - Павлина Делчева-Вежинова, дългогодишен сценарист и продуцент в БНТ, Румяна Пашалийска, специалист по история на литературата, и Ана Анастасова, началник на сектор "Краезнание и книжовно наследство" в Столичната библиотека.

Виктор казва, че духът на стара София все още най-силно се усеща на бул. "Цар Освободител", където са много от символите на българската държавност. За него София може да се гордее с много места, които ще очароват всеки, само трябва да вдигаме глава малко по-често. Неговата книга "Кварталът на писателите" вече е в книжарниците.