Викът на Трейси Емин
Една от най-известните съвременни художнички "обсъжда" самотата на душата в задочен артистичен диалог с Едвард Мунк
Краси Генова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Британската художничка Трейси Емин избра необичайна форма за завръщане на артистичната сцена след близо едногодишната пауза, наложена от тежка диагноза и последвалото лечение. Галерията към лондонската Кралска академия на изкуствата е домакин на изложбата "Трейси Емин/Едвард Мунк - Самотата на душата", която продължава до 28 февруари 2021 г.
Необичайният артистичен диалог между Мунк и Емин не е приумица на кураторите на изложбата, а решение на художничката. "Аз съм влюбена в Мунк. Влюбих се завинаги, когато бях на 18, в известен смисъл той е най-дългата ми любовна история", споделя в официалното прессъобщение към изложбата 57-годишната Трейси Емин. Творческата ѝ биография е изпълнена с изложби, инсталации и пърформанси, в които Емин изкарва наяве най-мрачните си лични преживявания - изнасилване, два аборта, физически тормоз. Нищо от житейските ѝ травми не е спестено и в една от автобиографичните ѝ книги My Life in a Column от 2011 г. (събрала текстовете от авторската ѝ рубрика в The Independent), в която говори и за творческия си процес: "Точно това състояние на рисуване обичам - когато провокираш себе си до краен предел. Все едно скачаш с парашут, но не знаеш дали ще се отвори. И тогава най-доброто нещо е да се отнасяш към падането в бездната като към приключението на живота си. Мисля си, че изкуството защитава артиста, грижи се за него, поддържа го жив."
Артистичният ѝ диалог с Мунк е подобна спасителна операция. Разликата между двамата художници е точно сто години. Трейси Емин винаги е споменавала имената на Едвард Мунк и на Егон Шиле сред своите най-големи учители.
Картините на норвежкия експресионист Едвард Мунк (1863 - 1944), които Емин избира за изложбата в Лондон, са предоставени от частни колекции и музея на Мунк в Осло. Трейси Емин търси допирните точки между нейните работи и тези на Мунк, в които страданието и самотата също са основна тема. Осемнайсет от платната на Мунк влизат в "разговор" с 26 от творбите на Емин, сред тях скулптури, рисунки и неонови надписи. Според артистката изложбата се занимава с темите за меланхолията, загубата, копнежа и болката, като специален акцент е поставен върху картините на Мунк, в които се усеща сложната му връзка с жените. В опит да премине през следите от личната загуба на Мунк (който загубва майка си едва петгодишен, а по-късно трябва да се справи и със смъртта на сестра си, която го отглежда), както и да обхване многобройните му афери, в това задочно общуване с идола си, Емин сякаш търси отговор на собствените си лични провали, разочарования и съмнения. В изложбата е включена една от известните творби на Мунк - "Смъртта на Марат" (1907 г.), която пристига в Лондон благодарение на музея "Мунк" в Осло и е авторска интерпретация на прочутото платно на Жак-Луи Давид от 1793 г. със същото заглавие.
"Болезнената сянка на раздялата, на предателството, на самотата е травма, която Мунк преживява и сякаш пречиства през картините си", смята Емин и в това вижда още един важен елемент в творческия им диалог. Картините ѝ "Ти си тук като земята под краката ми" и "Защото си тръгна", и двете рисувани през 2016 г., са родени от преживяването на загуба и копнежа, отражение на живота ѝ в този период.
Първоначалната идея за изложбата била тя да бъде открита в музея "Мунк" в Осло, но COVID-19 променя плановете. В крайна сметка диалогът между Емин и Мунк се разгръща в Кралската академия на изкуствата в Лондон и интересът към него е огромен (галерията разпродава 16 000 билета в аванс).
"Работата на Емин напомня за форма на екзорсизъм на вътрешните ѝ битки и усложненията в живота ѝ досега. Тя изправя своите демони срещу тези на Мунк и срещата е много интимна, откровена и предизвикателна", казват организаторите.
Свободният ѝ език, който забелязва най-напред лондонският галерист Джей Джоплинг в писмата, които тя му изпраща (Джоплинг е създател на прочутата галерия White Cube, в която е първата ѝ изложба), се усеща и в заглавията на някои от неоновите надписи, включени в изложбата "Самотата на душата". В розовия светещ надпис "Аз съм последна по рода си" се чете "Остарявам, но не съм толкова стара, колкото е прекършената ми вагина, свързана с моята душа".
Когато учи в Кралския колеж по изкуствата през 80-те години, Трейси Емин е била известна с избухливия си нрав, пристрастеността си към Мунк и тоталното отхвърляне на буржоазното изкуство, или това, което тя нарича "няколко скучни богаташи да окичат дома си с картини, които отиват на диваните и цвета на стените". В каталога към настоящата изложба заявява: "Пикасо прави изкуство, но Мунк - не. Той прави нещо повече от това."
През 1998 г. снима документален филм за художника "В памет на Едвард Мунк и всички мои мъртви деца", чиято финална сцена е снимана на пристанището, където Мунк рисува прочутата си картина "Викът".
Трейси Емин винаги е казвала, че Мунк ѝ е дал много. Той е загубил майка си като дете и винаги е страдал от това. Този факт вдъхновява артистката да му "подари майката, която никога не е имал" - тя създава 7-метрова фигура на жена, ще я дари на музея на Мунк в Осло, където ще е и втората спирка на изложбата.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.