Неща

Негово фотографско величество Георг Волц

Архивът на непознатия досега фотограф разказва за България от началото на ХХ век

Княгините Евдокия и Надежда, 1906-1908, репродукция от стъклена плака

Светослав Тодоров

Княгините Евдокия и Надежда, 1906-1908, репродукция от стъклена плака

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Как се прави изложба и книга, посветени на някого, за когото почти нищо не е известно? Пред това предизвикателство са изправени кураторите в галерия Synthesis в хода на създаването на експозицията "Непознатият фотограф" - тя за първи път представя направеното от Георг Волц (1863-1917), едно от значимите имена в ранната история на фотографията в България, кореспондент от фронта, официален придворен фотограф на цар Фердинанд.

Кой е Георг Волц?

Зад отговора на този въпрос стоят над три години труд. Волц е от холандско-италиански произход, а преди изясняването на фактологията около живота му той понякога е определян като германец.

Животът му започва от Нафплио, първата столица на Гърция след освобождението й от Османската империя. Баща му Едуард Волц работи като адютант на принц Отон I Баварски, обявен за цар на намерилата независимост Гърция през 1832 г., а майка му е Елизабет Мацолини, италианка на дипломатическа служба в Бавария. Въпреки че родителите му планират той да стане свещеник, младият Волц е развълнуван от новите възможности пред фотографията и заминава за Париж, където се посвещава изцяло на снимането. Заедно с френската си съпруга той се връща в Гърция, междувременно става баща на пет деца.

Посещава България за първи път през 1890-те години, когато снима построяването на жп линията София-Роман и изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. През същото десетилетие Волц се разделя със семейството си в Гърция и трайно се заселва в София. Открива две фотографски ателиета - първо на ул. "Леге", а след това и на "Славянска", където мястото е известно като "Музей на фотографията" (не е ясно какво точно е показвано в него).

В началото на ХХ век Волц става официален фотограф на цар Фердинанд. Въпреки напредналата си възраст Волц снима Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а снимките му са публикувани както в България, така и в западната преса. Умира през 1917 г. след простуда, която хваща, докато снима сраженията по време на Първата световна война. Семейството му в София изпада в тежко финансово положение след политическите промени през 1944 г.

Възстановена история

"Когато започнах да събирам информация, за да мога да оформя неговата биография, се сблъсках с проблема, че до този момент не е писано почти нищо за него", казва Биляна Карастоянова, куратор на изложбата заедно с Надежда Павлова и изследователка на архива на Волц. Пред двете стои и още една трудност - като изключим известната му снимка на кръга "Мисъл" (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев), почти нито една друга негова фотография не е подписана с името му, дори и да е многократно публикувана във времето.

Наследниците на Георг Волц, разпръснати между Франция и България, успяват да създадат биографична линия на живота му, понякога разминаваща се с досега известното. Датирането на снимките става посредством участието на историци в процеса, които в търсене на максимална точност се фокусират върху архитектурните детайли в София и промените в града, детайли в облеклото на сниманите войници и официални лица.

Архивът, който за първи път е обработен, отпечатан и дигитализиран, идва от наследниците и според Карастоянова, това е само един възможен прочит на оставеното от него. "Процесът по дигитализирането и обработката както на снимките от хартиен носител, така и от стъклените фотографски плаки е изключително сложен и дълъг. Изисква много време, търпение и професионални умения. Въпреки че фотографският материал е съхранен добре предвид изминалото време, след като се дигитализира, той все пак се нуждае от сериозен ретуш и цветови корекции", казва Карастоянова, която лично се заема с техническия процес. "Този проект положи само основите, за да може Георг Волц да стане разпознаваем."

Събитието съвпада и с появата на обемна книга за живота и фотографията на Волц, написана от Карастоянова. Изданието включва над 900 непубликувани досега фотографии на 325 страници - документирани са моменти от Балканската война, динамичните промени в София, въздушни снимки из различни места в България, репортажни кадри от събития като обявяването на независимостта на България, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника "Св. Александър Невски", голямото земетресение през 1913 г. в Горна Оряховица.

Представянето на фотографското наследство няма да спре дотук. "Изложбата ще бъде показана и в други български градове, като ми се струва добра идея да се разширява със снимки от тях", казва Надежда Павлова. "В момента тя включва 107 фотографии и е фокусирана основно върху София, но в архива има снимки от аероплан от Пловдив, Стара Загора и други градове, което със сигурност би било интересно за хората, живеещи в тези градове. Може да се каже, че Волц е първият пейзажист на България, с най-богат архив пейзажи от страната."

"Непознатият фотограф" е в Synthesis до 11 август. Книгата се продава в галерията, книжарниците "Нисим" и "Български книжици", магазин Gifted. Архивът постепенно започва да се появява и в Instagram.