Снимам, следователно съществувам
Френският фотограф Пиер Гонор за близостта до крайните квартали и защо заменя Париж с Мадрид
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Снимката на стената може да ви напомни на картина на Рембранд или Гоя, но като се приближите, ще разберете, че лицето принадлежи на миньор в Испания, бездомник в Италия или престъпник в Япония. Фотографията на Пиер Гонор прави необичайни връзки между исторически периоди, ситуации и личности.
Срещаме с него по време на третото му посещение в България. Той е част от актуалната групова изложба на "Фотофабрика" в Двореца, а в нея са показани снимки от серията му Nature Tales, разсъждение върху връзката между хората и животните. През 2015 г. той подрежда изложбата "Различните аз", в която представя хора от ромските общности в Севиля, а през 2018 г., отново в рамките на "Фотофабрика", той изнася лекция за портретната фотография.
Гонор е роден през 1963 г. в малкия град Шоле. Още като дете е заинтригуван от представянето на човешкото лице и емоционално състояние, а случайните срещи с работата на Даян Арбъс и Брасай го карат да мисли, че може да изследва това именно чрез фотографията. Изцяло сам навлиза в снимането и технологическите особености в професията. За Пиер всяко лице казва нещо за средата и времето, в която личността живее.
През 80-те години той е в Париж. "Приятен, изключително освободен град в този период, но с вече очертани линии къде и как може да се реализираш. Реших, че докато съм млад, трябва да открия нещо различно."
В края на десетилетието отива в Мадрид и намира среда, която е с няколко крачки назад по добрия начин - с повече творческа свобода и повече неутъпкани пътеки. Над три десетилетия по-късно той все още живее в Испания и е влюбен в крайните квартали на столицата.
Да насочва обектива към хората около себе си е нещо, което е правил винаги. "Снимам хора, които отиват до магазина, обикновените работници в квартала, проститутки, хора от малките градове, които тепърва се заселват в Мадрид. Нещо като визуален дневник." Казва, че като гей той усеща близост към хората, които "съществуват по различен начин през деня и нощта".
Не смята, че е намерил стила си - снимането на хора в близка до класическия маслен портрет естетика - до навярно средата на професионалния си път до момента. Един от най-ключовите проекти за него е работата с членове на японската мафия якудза, преживяване, което изненадващо описва като "доста спокойно". През 2009-2010 г. решава да обърне внимание на специфична и проблемна професия и индустрия - миньорството. Насочва се към мините със затихваща функция в Северозападна Испания, исторически важно място на конфликти и знакови настроения - въоръжени местни работници участват в Гражданската война в страната (1936 - 1939), а през последното десетилетие миньорите усилено протестират срещу все по-лошите финансови условия.
Как успява да извади хората от средата им, без да им поставя ореол на екзотичност? "Е, не съм някой от National Geographic", усмихва се Пиер.
И все пак той казва, че не е фотограф, който може да проникне навсякъде и да взема максималното от всяка ситуация. Спомня си как е снимал в крайните мигрантски квартали в Париж (т.нар. banlieues) по време на бунтовете там през 2005 г., стигнали дотам, че тогавашният президент Жак Ширак обявява извънредно положение. Гонор започва да снима в среда, в която има много агресия и страх, териториално разпределение на кланове, максимално различен живот от този в центъра на града. "Тогава реших, че тук е необходим журналист, а не фотограф. Тази тема остава незавършена за мен и ми се иска на някакъв етап отново да работя по нея."
Пиер не изглежда по никакъв начин уморен от пътуванията и темите, по които работи. Скорошно раково заболяване, което го изважда от строя за определено време, дори го убеждава допълнително, че фотографията е това, на което трябва да бъде напълно отдаден.
"Не е имало особен културен шок при среща с определена общност, тъй като разсъждавам по следния начин: снимам индивидуалността, не масата хора. И все пак при ромите в Испания и Португалия беше интересно да се наблюдава тяхната борба да оцелеят, да запазят идентичността си, докато са в система, която иска да ги претопи." Описва сблъсъците с новото като част от процеса на учене, на развитие на човешкото състояние. "Обикновено изводът е, че всички сме еднакви."
Повече на www.fotofabrika.org.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.