National Geographic с премиера на документална поредица за 11 септември
Ти Джей Мартин (изпълнителен продуцент) и Даниел Богадо (режисьор) разказват за предизивикателствата при създаването на филма
Съдържание от National Geographic
Маркетинг и реклама
Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа
За да създаде поредицата, екипът преглежда 951 часа архивни кадри, някои от които не са показвани досега, и създава завладяващо и заредено с емоции 7-часово описание на този съдбоносен ден отпреди 20 години.
В рамките на три години създателите на продукцията интервюират 54-ма души общо 235 часа, за да разкажат подробно и в хронологичен ред историята на 11 септември от първо лице.
Кинематографичният подход, използван при създаването на "11 СЕПТЕМВРИ: ЕДИН ДЕН В АМЕРИКА", помага на зрителите да се потопят в архивните кадри и разказите на хората, преживели тези събития преди 20 години. От момента, в който пожарникарите и полицаите в Ню Йорк са изпратени при Световния търговски център през онази септемврийска сутрин, до миговете на самите сблъсъци и последвалия хаос. National Geographic проследява деня чрез забележителни архивни кадри и снимки, направени от журналисти и случайни хора.
Архивът включва непоказвани досега моменти, сред които има кадри на двете кули, заснети от околните апартаменти и улици веднага след двете атаки със самолети, от пункта за пострадали пред самите сгради и от първите мигове след сблъсъците, както и от спасителните акции през този ужасяващ ден.
Всеки от епизодите на сериала хвърля светлина върху героизма, провокиран от събитията на 11 септември. Хора, рискували живота си, за да спасят тези около себе си, си спомнят своите преживявания и ги разказват от първо лице. Това са хора от спешните екипи, служители в Световния търговски център и добри самаряни, станали свидетели на случващото се. Всички те споделят своите преживявания, като някои от тях го правят за пръв път.
Сред разказите са и тези на първия началник от нюйоркска пожарна, пристигнал при Световния търговски център сутринта на 11 септември, на пожарникар, излязъл от Северната кула точно преди тя да рухне, и на парамедици, дошли първи на мястото. Те описват тежките мигове, които са преживели, докато са търсили оцелели сред развалините. Включени са и разкази на случайни хора, които описват как са ги спасили, след като са попаднали в капан в кулите под планини от бетон.
Показани са и паралелни истории - на хора в кулите, които са били на прага на смъртта, и на техните спасители, за които е било най-важно да спасят живота на непознат.
Ти Джей Мартин (изпълнителен продуцент) и Даниел Богадо (режисьор) разказват за създаването на поредицата и предизвикателствата, пред които са се изправили.
Кое беше най-голямото предизвикателство, пред което се изправихте, докато работехте по документалната поредица, от режисьорска и продуцентска гледна точка?
Даниел Богадо: От моята гледна точка като режисьор най-голямото предизвикателство беше да намерим начин да разкажем историята по завладяващ и плавен начин. Искахме да следва два принципа - да бъде чисто архивен филм с разкази на оцелели, без разказвач, без актьори, за да може публиката да почувства, че получава нещо директно. Това довежда със себе си един парадокс, защото, ако се опитвате да пресъздадете събитията минута по минута, както искахме ние, повечето от тях се случват в рамките на 110 минути - времето между удара на първия самолет и срутването на втората кула. Въпросът беше как можем да направим шест епизода, които проследяват всичко минута по минута, когато толкова много от историите се припокриват? Като гледате [поредицата], ще видите, как сме го постигнали, с припокриващи се моменти. Технически погледнато, беше голямо предизвикателство, защото минахме през много варианти, докато стигнем до крайния резултат, в който епизодите текат гладко и могат да се гледат и възприемат от публиката, без да има объркване.
Ти Джей Мартин: Дан (Дан Линдзи) и аз сме изпълнителни продуценти и най-голямото предизвикателство за нас беше да не се влюбваме в една конкретна история. Да разпознаем, че съвкупността е по-значима от отделните части. Защото биваш толкова увлечен от всеки личен разказ, че наистина искаш да му отдадеш нужната почит и уважение, да го представиш достойно. Но след това се срещаш с още един човек и още един, и искаш да почетеш всички. Така че, както каза и Даниел, [въпросът е] как успяваш да синтезираш всичко това? Как караш хората да разберат дълбочината на всяко преживяване, като същевременно не се фокусираш само върху него, а го представиш в контекста на по-голямата картина? Трябваше да се уверим, че проследяваме множество истории.
Другото предизвикателство е да не спъваш сам себе си. Трудно е да гледаш тези кадри и да не бъдеш емоционално въвлечен в тях до степен, в която всъщност забравяш, че си там, за да работиш в името на оцелелите и да се увериш, че отдаваш почит на техните истории.
Колко различно беше това, което първоначално си представяхте, че ще бъде поредицата, от финалния резултат?
Ти Джей Мартин: Основната ни работа е да подкрепяме визията на Даниел и да открием пространство, в което той може да ни използва максимално като подкрепа и инструмент за това, което иска да направи. Смятам, че това, което той създаде, наистина далеч надмина всичките ни очаквания в представянето на нещо, което едновременно ни потапя в историята чрез архива, но е и живо 20 години по-късно, докато хората все още осмислят тези събития. Това са разговори, които водихме като екип, но мисля, че Даниел имаше нещо по-мащабно в представите си и го постигна.
Можете ли да ни разкажете повече за процеса по събиране на интервютата?
Даниел Богадо: Интересното в този проект е, че ни беше дадено много време да проведем проучването, да намерим историите, които открихме, да видим как ще се напаснат с архивните кадри, така че, докато стигнахме до интервютата, бяхме много добре подготвени с разсъждения в посока "това са нещата, които ни интересуват".
В същото време интервютата отнемаха по цял ден за всеки от участниците. Искахме те да се чувстват комфортно. Искахме да създадем документ за следващото поколение и мисля, че те разбираха важността.При много от участниците просто се вижда как се пренасят в едно емоционално пространство, в което вероятно не сте ги виждали преди. Те наистина разголиха душите си и това се вижда в интервютата.
Процесът по подбора им също беше сложен и често опираше до темите как една история се съчетава с друга история, кой се появява в нашия архив и кой не. Затова направихме всички интервюта, имахме целия материал и след това заедно с Ти Джей, Дан Линдзи и редакторите решихме как да го обединим и оформим.
Също така имаше и елемент на проба и грешка. Понякога виждахме нещо, което смятахме, че ще работи добре, но в крайна сметка не пасваше. Имахме и блестящи монтажисти. Крис Никълс, който направи епизод 1 и епизод 3, просто има този невероятен талант да види дадено предизвикателство, да намери решение за него и да го направи още по-въздействащо, отколкото може човек да си представи.
Според вас и въз основа на целия материал, който сте видели и заснели за поредицата, кои са основните неща, които се промениха през последните 20 години след 11 септември?
Даниел Богадо: Това е Рубикон, един разделител. Има преди и има след събитието. Светът, в който живеем, е свят след 11 септември и е трудно да представим някое голямо историческо събитие в Америка през последните 20 години, което по някакъв начин да не се свързва с този ден. Затова смятах, че е много интересен проект да се върнем към онзи ден и да го видим от гледната точка на оцелелите, да проследим какво сме научили за човечеството в този ден. По отношение на начина, по който светът се е променил, той се е променил в много аспекти.
Ти Джей Мартин: Съгласен съм с Даниел. Мисля, че е трудно да се определи и е трудно да се каже наистина конкретно кое и колко се е променило, но специално за Съединените щати, фундаментално, има преди и след. Всичко в начина, по който функционираме като нация, се е променило след този ден.
