Книга: Георги Господинов - "В пукнатините на канона. Провинции. Аероплани. Лексикони."

Сред читателите на Георги Господинов често съществува спорът къде той е по-силен - в поезията или в прозата. Вече може да добавим и есеистиката - осем години след сборника от нехудожествени текстове "Невидимите кризи" Господинов обединява разсъжденията си за историята, политиката, народопсихологията и как литературата отразява тези процеси в изследването "В пукнатините на канона".

В книгата той търси къдe, кога и защо определени личности успяват да огънат границите, традициите, възприятията на средата около тях, от маргинали да се превърнат в иноватори. Според автора отговорът е, че малките революции се създават в на пръв поглед безобидни места, далеч от установения канон на столиците: той дава за пример биографията на изкуствоведа и "дискретен анархист" Кирил Кръстев, бунтарската и артистична история на "футуристите" и "модернистите" в Ямбол от 20-те и 30-те години на ХХ век, които предлагат "авангардизъм на провинцията в една литература, често склонна към провинциален авангардизъм". В този контекст той мисли и за поезията на Вапцаров, чиято единствена стихосбирка приживе "Моторни песни" е посрещната от съвременниците му със, както Господинов се изразява, "странна слепота", включително от тези в левия политически спектър. За него трагедията на Вапцаров е двойна - недооценен приживе и част от наложения канон след смъртта му.

Георги Марков е разгледан от ъгъла на "Жените на Варшава" от 1968 г., отпечатан година преди да избяга от България, до съвсем скоро рядко преиздаван, а според Господинов - с нереализиран потенциал да взриви жанра на социалистическия роман заради нестандартния си сюжет.