Естонски киновечери
25-ото издание на Международния филмов фестивал "Черни нощи" в Талин предлага кино за всички възрасти
Ина Дублекова, Талин
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Онова, с което фестивалът в Талин (Tallinn Black Nights Film Festival - PÖFF) веднага впечатлява, е грижовното отношение към публиката. Редом с престижните официални селекции и най-доброто от балтийското кино (Baltic Film Competition) програмата на фестивала включва и старателно подбрани заглавия за всеки вкус, интереси и възраст, представящи от най-новото в "среднощното кино, от което те побиват тръпки" до най-добрите научни филми, заснети през изминалата година. Специално внимание е отделено и на децата от различни възрасти, като програмите за тях започват от отделна секция с прожекции за току-що прохождащите хлапета (т.нар. toddlers), през две отделни програми с филми за деца, втората с ясен фокус върху темата за човешките права, до младежки филми за тийнейджъри.
"Младите хора днес имат много забавления на разположение, затова е наша цел и задача да ги срещнем с киното на възможно най-ранна възраст. Само така те ще се превърнат в наша публика в бъдеще и ще са онези, които гледат официалната ни селекция" - без замисляне отговаря директорката на фестивала Тина Лок-Трамберг на въпроса защо за един съвременен кинофестивал е важно да има такава богата филмова програма за деца. Когато заговаряме за визията ù за бъдещето на "Черни нощи" след първия четвърт век съществуване, тя отново подчертава, че развитието на кинообразованието е ключова част от нея.
За разлика от повечето други големи фестивали от класа си Талин не изглежда да се стреми към провокации и яркост в основната си селекция, а по-скоро търси дружелюбна всеобхватност и представяне на доброто и последователното от международното кино. В този смисъл "Черни нощи" е по-скоро фестивал-витрина, с над 250 филма всяка година, очертаващи паралелно протичащите процеси в съвременното кино. Изборът на филм като "Скъпи Томас" (Dear Thomas) на германския режисьор Андреас Клайнерт за носител на Голямата награда на фестивала тази година не е незакономерен, а по-скоро може да служи за утеха на тревогите, че в съвременното кино доминира една-единствена, нова парадигма, изискваща толерирането само на филми, разказващи за групи и персонажи, към които камерите се обръщаха по-рядко и с по-малко истинско любопитство досега.
"Скъпи Томас" предлага по-скоро едноизмерен и доста познат разказ. Филмът разказва историята на известния писател, драматург и кинотворец Томас Браш. Сюжетът очертава постоянните сблъсъци на писателя със системата. В Източна Германия, където е роден и израства, заради буйните си позиции той е държан под контрол и рядко има възможност да публикува. Признанието му идва на Запад, но там започва и бунтът му срещу усещането, че бива превърнат в стока и сувенир. В дъното на конфликта стоят пречупените в ранна възраст отношения на писателя с праволинейния му баща, който се опитва да го изпрати във военно училище, а после го издава на властите като участник в опит за организиране на протести в подкрепа на Пражката пролет.
Много по-задълбочен размисъл за тънките, но здрави връзки между историческото минало и настоящето, както и за отделните съдби, вплетени в тях, предлага друг филм от официалната селекция на фестивала - "Сватбеният ден" (The Wedding Day) на водещия полски режисьор Войчех Смажовски. "Паметта е нещо страшно, но без памет човека го няма", изрича, гледайки в камерата, полският ветеран Антон Вилк, докато екранната му история нашепва за забравата и изкривените колективни спомени. Служейки си с премрежения дементен поглед на стареца, филмът с лекота наслагва неговата младост по време на Втората световна война, когато той е свидетел и брънка в отношенията между съветските и германските войници с полското и еврейското население в малко полско селище, с разпадащия се в сегашно време свят на арогантния му син, собственик на кланица. Именно заради мъдрата си описателност, съчетана с чувствителното и достоверно проследяване на житейски пластове, филмът заслужено получи Голямата наградата на фестивала за най-добър сценарий и за режисура.
След като миналата година филмът "Страх" на Ивайло Христов (виж рецензията на Янко Терзиев - бел. ред.) отпътува от Талин с Голямата награда, през 2021 г. българското кино отново присъства силно в програмата на един от 15-те най-престижни фестивала в света от т.нар. А клас. Два филма направиха своята международна премиера по време на 25-ото издание на "Черни нощи" - "Януари" на режисьора Андрей Паунов, вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков, беше сред селектираните заглавия в категорията "Бунтари с кауза". "Колите, с които нахлухме в капитализма" на режисьорите Борис Мисирков и Георги Богданов пък беше избран за участие сред филмите в "#pöfftrending", показваща "висшата мода в документалистиката". България беше и единствената държава, от която бяха селектирани два от общо четиринадесетте проекта за пълнометражни филми в развитие, търсещи международни копродуценти във важната за киноиндустрията платформа Industry@Tallin&Baltic Event. Там с потенциални бъдещи партньори се срещнаха проектите "Гамбит" на Константин Божанов и "Две по едно" на Владимир Петев.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.