Неща

Говори Венеция

Ирина Баткова, кураторката на българското участие на Венецианското биенале, за проекта си There You Are с Михаил Михайлов

Ирина Баткова

Кураторката Ирина Баткова и художникът Михаил Михайлов пред Българския павилион © Калин Серапионов

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Проектът There you are е резултат от много концентриран, продължил във времето диалог между мен и художника Михаил Михайлов за създаване на свят, който рязко променя гледната точка към реалността, независимо че работи с разпознаваеми детайли от нея. Започнахме да обменяме идеи в месеца преди коледните празници - той беше на гости на някакъв остров, а аз в София, очаквайки ежегодната поява на членове на семейството от различни точки на света. Първите мисли по стратегията на проекта бяха свързани с невидимите неща, които ни дефинират - своеобразна квантова физика на съществуването и принадлежността на живото към всичко неживо около нас. В разговорите присъстваха вятър, крясъци на птици и гласовете на хора, които приготвяха храна или си споделяха някакви новини. Фокусирахме се върху абсурда, че зациклили в ежедневните си задължения, които от един глобален поглед губят смисъл, ние на практика все повече се отдалечаваме от истинската си същност.

На 24 февруари войната в Украйна рязко промени световната картина, която неминуемо присъства във всеки артистичен разговор или жест. И към философските абсурди, свързани със съществуването, се добави деформираният, изкривен образ на политиката. Важна част от моята роля във всеки проект е да намеря словесната форма, чрез която да се свържем с публиката, и в този смисъл разглеждам внимателно всяка дума и често търся смислите, които тя има на различни езици. Реших да проверя какви са определенията за политика на български и руски.

В ежедневния език това е дума със сериозно пострадала конотация вследствие на глобалното комерсиализиране на политическата класа, осезателната липса на ярки политически личности, многобройните провали на световните лидери при решението на сериозни международни кризи, което създава всеобщо недоверие към тези, които легитимираме с вота си да ни водят.

Най-лаконичният смисъл, който са влагали древните гърци в думата "политика", е дефиницията ѝ като процес, при който група хора достигат до колективни решения независимо от първоначалните си различия. Тъй като Уикипедия се попълва от доброволци във всяка държава и на всеки език, смислите на общоизвестни понятия в нея много често се различават и отразяват по определен начин и национални различия в мисленето за тези думи. Тук използвам за сравнение първите изречения в българската и руската Уикипедия за политика. Много често бързият поглед върху информацията в дигиталното пространство се задоволява само с тези първи изречения, без да стигне до подробностите в останалия текст.

[Политика (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p'olis] - град, я, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, осъществява се организиран контрол над населението. (Уикипедия)]

"Политиката (старогръцки πολιτική - "държавна дейност", от πόλις - "град, държава" [1]) е една от сферите на човешка дейност, в която държавите, представени от публични власти и техните служители, както и публичните институции реализират своите цели и интереси [1]."

Войната очевидно е политическо действие и аз не мога да намеря адекватен словесен начин за нейното обяснение, защото смятам, че това е един ужасяващ абсурд в съвременния свят. Историческото изкривяване на смисъла, превърнало старогръцкото значение на думата "политика" от "умението да управляваш" до "средство за постигане на цели и интереси", ме накара да застана в съвсем друг ъгъл по отношение на езика като инструмент за споделяне и разбиране и да преформатирам идеята си за начина, по който използвам думите в проекта There you are. Странното очакване на много хора, споделящи страшната реалност на военните действия, че установяването на нормалност в световен план може да се случи изведнъж, едва ли не с някаква държавна директива, стана част от анализа ни в този проект, визиращ приближаващите се до сюрреализма аспекти на действителността.

В изложбата, подготвена за Българския павилион на биеналето, Михаил Михайлов създава визуална среда, в която идеята за необходимостта от персонална трансформация, през която трябва да преминем първо в себе си, предхожда идеята за внезапен глобален обрат от лудостта към разума.

В There you are синтаксисът е в процес на разпад, връзките, които позиционират частите на речта и артистичните визуални елементи на разказа, са разделени от бялото вакуумно пространство на паузите, а това създава едно абстрактно място за думи и обекти, в което всеки може да навлезе навътре в себе си и да го интерпретира така, както го усеща.

Илюзорният минимализъм на изложбата е изпълнен с детайли, които провокират публиката мисловно и физически да играе с тях, да се опитва да разбере тяхното предназначение и да ги използва. Тяхната странност и привидно безсмислие отварят сетивата към аналогии със странността и безсмислието в нашия живот. Тишината на изложбата е символична, защото представя друго измерение, в което хората търсят своя ъгъл, където физически могат да прилепнат и да се чувстват на мястото си, защитени, извън агресивната динамика на реалността.

А това е само моментно преживяване, защото предизвикателствата, пред които ни поставя светът, се отразяват като ехо върху съдбата и мисленето на всеки един от нас - никой не е защитен от неочакваните обрати в живота и тревожността от търсенето на смисъл неизменно ни настига и иронично ни поставя в позицията на There you are.

*Заглавието е на редакцията