Свят

Малка Молдова се справя със 100 хил. бежанци, но има свои проблеми

Страната премина през три поредни кризи: пандемия, енергийна и сега и бежанска. Рисковете са от ръст на бедността

От 24 февруари в Молдова са влезли 420 хил. украинци. Около 100 хил. от тях са избрали да останат

Калина Горанова

От 24 февруари в Молдова са влезли 420 хил. украинци. Около 100 хил. от тях са избрали да останат © European Union 2022

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Страната е посрещнала най-много украински бежанци на човек от населението.
Тя самата има доста проблеми и преминава през три криза: пандемия, енергийна и сега и бежанска.
Рисковете са от ръст на бедността, а помощта отвън става все по-ключова.

"Дойдох на първия ден и ще остана тук до края на войната." Всеки ден Алина е пред палатката точно на границата между Украйна и молдовския град Паланка, където майки с малки деца могат да се скрият от студа и да ги нахранят и повият. Иззад пухкавия синкав шал, пазещ от силния вятър, се виждат само очите, а думите излизат на български.

Бащата на Алина е украинец, майка й българка. Идва от град Камянка, в близост до Одеса. Преди войната е била учителка. С нахлуването на руснаците в Украйна обаче преминава с децата си в Паланка, за да може да помага на бежанците. Баща й остава в Камянка. Там той също помага, но на съгражданите си, напуснали Одеса и насочили се към по-малките околни населени места, за да не са лесна мишена.

Паланка е най-големият граничен пункт между Украйна и Молдова и пред очите на Алина са минали хиляди, принудени да напуснат домовете си и надяващи се скоро пак да се върнат там. Молдова, подобно на останалите съседни на Украйна държави, не прави изключение в солидарността и помощта към украинците, като малката държава е посрещнала най-много бежанци на човек от населението. По думите на посланика на Европейския съюз в Молдова Янис Мажейкс за един месец населението е нараснало до размерите на втория по-големина град в страната, при това съставен основно от жени и деца.

Най-бедната държава в Европа си има и достатъчно свои проблеми и на практика е най-уязвимата от съседите на войната. Тя трябва да се справя с три поредни кризи - COVID-19, енергийна криза и сега бежанска. Четвъртият конник на апокалипсиса, който се задава, е бедността. А помощта отвън става все по-съществена за стабилността. Към всичко това се прибавя и страхът от ескалация на конфликта в Молдова, като част от самите молдовски граждани са стегнали поне по един куфар. За всеки случай.

Земя близо до дома

Месец и половина след началото на войната на украинско-молдовския граничен пункт в Паланка има малка опашката от бежанци основно от близките Одеса, Николаев и Херсон и е значително по-спокойно в сравнение с началото. Въпреки това началникът на граничния пункт Росиян Васильой, казва, че са готови да приемат и 100 хил. души на ден, ако се стигне до ескалация в Одеса.

От 24 февруари в Молдова са влезели 420 хил. украинци. Голямата част от тях се насочват към Румъния или по-далеч, а около 100 хил. от тях са избрали да останат.

Предимството на Молдова е близостта с Украйна. Много от бежанците се движат напред-назад. Връщат се да нагледат домовете си или роднините си, най-често възрастни хора в крехко здраве. Основната маса хора (над 90%) са настанени при молдовски семейства или сами са наели апартаменти. Част от тях имат роднини в страната, за децата има руски училища. Много малка част от хората реално имат нуждата да отидат в център за бежанци. В страната има 103 такива и в тях са настанени 4500 души.

Не страх, а ненавист

В малкия социален дом в Анений Ной, приютил малко над 20 бежанци, на около 35 км от Кишинев срещаме 43- годишната Татяна и Наталия. Те са дошли заедно и се познават от училище. Мъжете им са моряци, тъй като Херсон е градът на моряците, казват ни те, и в момента не са в украински води. Първоначално са се опитали да останат в града си, но месец след началото на войната решават да тръгнат заради децата си. Моментът настъпва, "когато децата те попитат: мамо всичко ще бъде ли наред, а ти дори и да им го кажеш, вече не си сигурен". Невъзможно е да си сигурен, когато танкове започнат да стрелят по училище и хора може да не се върнат от пазар.

Чувството, което ги води по пътя към границата през пунктовете с руски военни, обаче не е било страх, а ненавист и омраза. Не познават и нито един украинец, който да иска руснаците да успеят и да ги "освободят". "Те взимат каквото си поискат. Може да ти кажат - дай ми колата си. В едно село заровили в двора на една жена танк, като оставили да стърчи само оръдието му. Взимат затворници, изчезнали били директори на театри. Бащата на приятелка, който помагал на други като доброволец, е изчезнал от 5 март, намерили само унищожената му кола, разказват Татяна и Наталия.

На въпрос може ли да има някакъв компромис за край на войната и двете са категорични: "Какъв компромис? Никакъв компромис! Да ни върнат земята и да си ходят. Вие ще се съгласите ли да ви вземат едната стая от апартамента?" И Татяна, и Наталия, като повечето, искат да се върнат в Украйна. Засега обаче остават в центъра и грижите на доброволците там.

От бежанец към клиент

По думите на Франческа Бонели, ръководител на мисията в Молдова на UNHCR (The United Nations High Commissioner for Refugees), солидарността, която се наблюдава в Молдова, е "изключителна". С Франческа се срещаме в центъра за бежанци, организиран в сградите на Moldexpo в Кишинев, където тече регистрация на пристигналите в страната.

Основен начин за подкрепа е предоставянето на средства на месец, като всеки бежанец получава банкова карта, която може да ползва в Молдова с по 2200 молдовски леи, или 110 евро на месец.

"Те решават как да ги похарчат. Имат избора да преценят какво е важно за тях", обяснява Франческа Бонели. "Важно е и за местната общност и икономиката. Така бежанците не са само тежест, но и клиент. Подкрепят местната икономика", казва тя.

Парична помощ от 72 долара на месец получават и украинците, принудени да напуснат домовете си, но избрали да останат в Украйна. На 17 април Европейската комисия обяви допълнителна хуманитарна помощ от 50 млн. евро, като 45 млн. отиват за Украйна, а 5 млн. за Молдова. Това прави размерът на общата хуманитарна помощ на ЕС 143 млн. евро.

Друга част от средствата отива по пътя на човешката вълна, като изграждането на импровизираната автогара малко след границата при Паланка, където освен превоз до Кишинев, бежанците получават храна и напитки, санитарни условия, палатки, карти за мобилен телефон и психологическа подкрепа в т.нар. сини точки на UNICEF. Основното, с което се опитват да се справят психолозите там, е тревожността при децата, породена от това, което са чули от родителите си или дългите дни и нощи, прекарани в бомбоубежище.

Трудно е да бъдеш Молдова

Основен въпрос обаче е колко стабилна ще е местната общност. Молдова беше ударена от три кризи подред: пандемията, енергийна и сега и бежанска", казва Джорджана Кремен, ръководител на People in Need. Организацията в координация с World Food Programme изплаща помощи на местната молдовска общност за настаняване на бежанците за поне седмица - 190 долара еднократнo или 3500 молдовски леи. А през миналата зима People in need е организирала и помощи заради енергийната криза в страната.

По думите й следващото, което се задава след трите кризи, е бедността - очаква се броят на хората, живеещи под прага на бедността, да се увеличи. Инфлацията се ускорява до 22.2% през март, заради войната страната губи и 15% от пазарите си по линия на Русия, Украйна и Беларус. А близостта до войната прави Молдова неатрактивна за инвестиции.

"Значителното намаляване на растежа, съчетано с висока инфлация и загуба на източните пазари, създава множество предизвикателства. Бюджетният дефицит нараства, както и обществената тревога за бъдещето. Поддържането на макрофинансова стабилност е основната цел на правителството. Политическата стабилност се основава на способността да се поддържат икономиката и социалните плащания", коментира Михай Попшой, зам.-председател на молдовския парламент. "Капацитетът за адаптиране в краткосрочен план е ограничен, поради което подкрепата на ЕС е от ключово значение за поддържане на стабилността в Молдова", казва още той.

Руски газ и руски военни

Ситуацията в страната е усложнена и от пълната зависимост на Молдова от доставките на руски газ. Предишният договор с руската "Газпром" изтече в края на септември и беше удължен временно с един месец, но с по-висока цена, което изправи молдовската енергетика пред криза, а ЕС обвини Русия, че използва газа, за да тормози малката бивша съветска република. В крайна сметка беше подписан нов 5-годишен договор, а за 2022 г. се планира независим одит на натрупания дълг на "Молдовагаз" към "Газпром" и преговори за начина и сроковете за погасяването му.

"Подкрепата на ЕС и политическото ангажиране позволи на молдовското правителство да подпише, ако не идеално, то поне работещо споразумение с "Газпром", което да позволи да се преживее зимата с по-ниски цени. За първи път имаше и покупки на газ, който не идва от Русия, но това не е промяна, която може да се случи за една нощ", казва посланик Янис Мажейкс.

Руско присъствие в Молдова има не само в енергетиката, но и на терен, като проруският сепаратистки район Приднестровието от началото на войната създава страхове с военния руски контингент там.

Неясното бъдеще

Прогнозите за бъдещето на страната са трудни, въпреки че се забелязва тренд на връщане на хората в Украйна. По думите на Йоргос Капранис, координатор на EU humanitarian aid, намиращ се на украинска територия, в момента има много движение в различни посоки и никой не може да даде точни прогнози. В Киев населението расте, хората излязоха от подземията и всички системи работят. Едновременно с това обаче съществуват и градовете по линията на конфликта. "Две различни реалности", казва той.

За Молдова "картината вече е мрачна. Ако не получим достатъчна финансова подкрепа, за да поддържаме стабилност, кризата може да се задълбочи още повече", казва Михай Попшой. И допълва, че "надеждата за започване на преговори за членство в ЕС ще даде така необходимия тласък на националния морал".

По думите му е трудно да се гледа на бежанците като на възможност. "Ние се опитваме да направим всичко възможно, за да им помогнем да се чувстват по-добре в Молдова, докато всички искат да се върнат у дома веднага щом войната приключи. Интеграцията на пазара на труда е трудна не само поради ограниченото предлагане, но и защото повечето жени имат малки деца и има недостиг на места в детски градини и училища", обяснява той.

Не липсват и изключения. Като Светлана, която е доброволец в центъра за регистриране на бежанци в столицата, където пристига с 9-годишния си син и семейството на сестра си в началото на руското нахлуване. Работата, която е избрала, й дава възможност ежедневно да помага на бягащите от войната и да вижда страданието. И за нея обаче изходът е само един. "Те да напуснат! Включително Крим! Искаме държавата цяла!"