Театър | "Великденско вино" на Явор Гърдев
Владимир Пенев прави забележителна роля като поп Кръстьо
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Великденско вино" в Народния театър е от типа постановки, които притежават всички необходими атрибути, гарантиращи качествено театрално преживяване: силен драматургичен текст (Константин Илиев), интелигентна и задълбочена режисура (Явор Гърдев), интересно сценографско решение (художникът скулптор Павел Койчев), правдоподобни и изразителни костюми (Свила Величкова), оригинална и въздействаща музика (Калин Николов) и стабилна актьорска игра (Владимир Пенев и Павлин Петрунов).
И все пак водещото място в тази постановка заема Владимир Пенев. В ролята на поп Кръстьо Никифоров той постига забележително и завършено трагическо изпълнение. Ако една от функциите на драмата е да разкрие и покаже трескавия живот на човешкото "вътре", на съзнанието и на съвестта, то в новата постановка на "Великденско вино" това е постигнато. Актьорът превръща една от периферните, но полемични фигури от българската история в пълнокръвен образ на човек, останал завинаги белязан с дамгата на преломния исторически момент.
Драматическата линия, по която се движи актьорското изпълнение, извежда на преден план вътрешното преображение. Огромният монолог-изповед на поп Кръстьо, останал сам със своя помощник в празната църква на Великден, започва с твърдата тоналност на пледоарията (низ от доводи, оправдания, обвинения), но постепенно се стопява в разкаяние.
Премиерата, състояла се в началото на декември, беше съпроводена и от публичен жест, в който група духовници и интелектуалци се обърнаха с отворено писмо до министъра на културата и директора на Народния театър, за да изразят опасенията си от подновената поява на пиеса, която според тях изкривява историческата истина и увековечава погрешната представа за поп Кръстьо като предател на Васил Левски. В моите очи появата на подобно писмо през 2022 г. прозвуча леко абсурдно. Веднъж, защото става дума за текст, излязъл за пръв път на сцена през 1980 г. и преминал през проверката на постановки от големи театрални творци, като например режисьорите Леон Даниел и Иван Добчев, и втори път - заради очебийния факт, че това все пак е пиеса, т.е. художествено произведение, чиито цели не е задължително да съвпадат с тези на историческия разказ.
Най-красноречивият пример от световния театър са историческите пиеси на Шекспир, при които също има големи разминавания с историческата наука. Както пише и Константин Илиев в своята книга "Великденско вино и Франкенщайн": "Драмата е литературният жанр на трудните въпроси... Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за един предназначен за сцената текст. В него литературният образ не е портрет на историческата фигура."
Явор Гърдев също реагира добре на писмото в своето интервю пред БНТ, в което запази своята критическа дистанция към интерпретирането на историята, но и защити художественото право на своя спектакъл. Разбира се, същинската защита се случва най-убедително във всяка отделна вечер на изиграване на спектакъла, а той определено се нарежда до най-мощните реализации на пиесата на Константин Илиев и вярвам, че ще остане на сцената дълго.
Следващите представления на "Великденско вино" в Народния театър са на 10 и 19 януари от 19:00 ч.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.