Книга | "Берлин. Александерплац" от Алфред Дьоблин

Сигнално оранжевото заглавие на новото издание на "Берлин. Александерплац" (1929 г.) от Алфред Дьоблин ни подсказва, че това е задължително четиво. Дори да не сте почитатели на филмите на превърналия се в икона на новата германска вълна Райнер Фасбиндер или на пиесите на Бертолт Брехт, то пак си заслужава да прочетете книгата. Режисьорът създава един от шедьоврите си именно по тази книга, а Брехт казва за писателя Алфред Дьоблин, че от него се е учил "за същността на епическото".

"Той се поотърси, преглътна. Настъпи нарочно крака си. След това се засили и се намери в трамвая. Сред хората. Давай" - описва Дьоблин първите моменти на новоосвободения от затвора убиец Франц Биберкопф, който е и основният герой в романа. Такъв е стилът в цялата книга - телеграфен, кратък, ясен, колажен, днес бихме казали кинематографичен, а е писан през 1929 г. Неслучайно Дьоблин е един от най-известните представители на експресионизма в Германия. Стил, който не само увлича читателя, но не го оставя да си поеме дъх, за него философът Валтер Бенямин пише, че е "най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman".

За щастие, Алфред Дьоблин не споделя трагичната съдба на Бенямин, който, пред заплахата да бъде предаден на Гестапо, се самоубива. Роден в Германия в еврейско семейство, Дьоблин е лекар, а по времето на нацизма бяга в Швейцария, после живее в САЩ. Завръща се след края на Втората световна война в родината си, но е изключително разочарован и окончателно напуска Германия през 1953 г. Дьоблин има собствена теория за романа и литературата, която формулира още през 1913 г. в така известната му "Берлинска програма".

Пощенска марка с лика на Алфред Дьоблин, пусната през 1978 г. в ГДР Източник: Shutterstock