Театър | "Дишай" на реж. Марий Росен

Появата на представление, което вярно напипва пулса на времето, е събитие. В театъра това не се случва всеки ден. Театърът нерядко оставя усещането за старомодна форма на изкуството, която в най-добрия случай притежава силата да изразява "вечни теми". Казано другояче - която съдържа мъдрост, но не й достига адекватност. Днес театърът често изглежда като абдикирал от отговорността да реагира на актуалните неща. Спектакълът "Дишай" в Театрална работилница "Сфумато" по пиесата на британеца Дънкан Макмилан (много успешна нова пиеса от 2011 г., чието оригинално заглавие е Lungs - дробове) застава встрани от тази инерция и се нарежда сред сполучливите опити на театъра да се свърже със съвременността. Пиесата звучи съвременно, представлението - също. Без следа от излишно театралничене и все пак силно театрално.

С "Дишай" роденият през 1980 г. Дънкан Макмилан изважда на сцената човека от своето поколение, такъв какъвто го познава. Това е типичният представител на младото поколение в Европа. Двамата персонажи от пиесата са абстрактни фигури (те нямат имена, а са просто Мъж и Жена), но и препращат към нещо доста конкретно - те силно напомнят за самите нас и за много от хората, които познаваме. Всъщност отличителният белег на Мъжа и Жената в "Дишай" не е техният пол, а тяхната култура. Това са интелигентните и талантливи модерни градски хора, същите онези, които в българските медии, къде заслужено и къде не, започнаха иронично да наричат "умните и красивите".

Автор : Лора Ставрева Преглед на оригинала

От малкото, което научаваме за двамата герои, се разбира, че мъжът се занимава със съвременна музика, а жената прави някаква докторантура. Онова, което обаче изпъква на преден план и при двамата, е тяхната свръхосъзнатост и свръхинформираност. Те умеят да се самоанализират с проницателността на психолози и знаят всичко за климатичните промени и въглеродните отпечатъци до степен, в която всичкото това знание ги блокира до степен, че всяко вземане на решение се разтегля в безкрайно колебание - дали да останат заедно, дали да имат дете... Другото, което разбираме за тях, но бавно и постепенно, до самия край на пиесата, е, че те се обичат, или по-точно - научават се да се обичат. "Дишай" е криволичещата и дълга история на тяхната връзка, или както самият автор я определя, пиесата е "разговор, който продължава цял живот".

Под режисурата на Марий Росен в двете роли влизат популярните и обичани млади актьори Елена Телбис и Бойко Кръстанов. Трудно ми е да си представя по-сполучливо разпределение, защото между двамата на сцената протича ток, който се пренася и в залата. За да има ток, трябва да има различни полюси, между които да протичат сили на привличане и съпротива. Елена Телбис брилянтно изважда наяве вътрешните противоречия на своята героиня - да, една жена може да бъде едновременно интелигентна и ирационална, самоуверена и несигурна, обичаща и манипулативна.